Решение № 15016 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2010 г.

Решение № 15016 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5596/2010 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Благоев Йорданов от с. Синитево, обл. Пазарджишка против решение № 70 от 15.02.2010 г. по адм. д. № 775/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Иска отмяна, тъй като по вина на съда /недопускане на съдебно-техническа експертиза/ делото не било изяснено от фактическа страна. Не било установено от вещото лице на място къде точно попада имот пл. № 87, дали улицата, която засяга същия е прокарана и дали този терен се ползва наистина като улица. Твърди, че имотът е с по-голям обем от сочения от вещото лице, че част от него попада в УПИ IX - общ. и УПИ X - общ кв. 57, през улица и може да се обособи като урегулиран поземлен имот за да се изпълни съдебното решение на РС - Пазарджик и ОбС "ЗГ" гр. Пазарджик. Твърди, че това е трети отказ на кмета за издаване на исканите удостоверения и скица по чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и е незаконосъобразен. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение като съобрази доказателствата по делото и доводите на страните намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е основателна. Предмет на адм. д. № 775/2009 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е изричен отказ на кмета на Община Пазарджик, обективиран в писмо изх. № 44-Й-80/9.11.2009 г., да издаде удостоверение и скица по чл. 13, ал. 3 - 6 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № 44-Й-80/3.07.2009 г. на касатора. По делото е установена следната фактическа обстановка, която не е спорна: Йордан Благоев Йорданов е поискал издаване на скица и удостоверение за имот пл. № 87 по обезсилен план на с. Синитево от 1949 г., за да се снабди с нотариален акт за имота, в хипотезата на чл. 14, ал. 1, изр. 4 във вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Мотивирал е искането си с влязло в сила окончателно решение № 7Г010 от 15.07.2003 г. на ОбС "ЗГ" - Пазарджик, с което в т. I ОбС "ЗГ" му признава правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници и в т. 2 от същото решение му възстановява правото на собственост върху процесния имот: "Нива от 0,900 дка, находящ се в землището на с. Синитево в местността квартал 66 имот № 87 по кадастрален план изработен 1949 г., при граници: частта от имота оцветена в жълто съгласно скица на вещо лице. Имота по плана от 1984 г. е в регулация и попада в квартал 57. Заявен с пореден № 13 от заявлението и установен с други - Съдебно решение от 25.04.2003 г. по гр. д. № 414/2003 г. на Районен съд - Пазарджик". Съдебното решението е влязло в сила на 17.06.2003 г. и с него е отхвърлен искът на Йорданов срещу ОбС "ЗГ" до предявения размер от 3 дка. Окончателното решение на ОбС "ЗГ "- Пазарджик за възстановяване правото на собственост върху имота е издадено без да е проведено специалното производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ - предпоставка за издаване на решението за възстановяване правото на собственост. По така направеното искане е постановен отказ от кмета на общината Пазарджик, мотивиран със спор за материално право - влязло в сила окончателно решение на Общинска служба "Земеделие и гори" гр. Пазарджик за възстановяване право на собственост на трето лице. С решение № 6А023 от 3.04.1997 г. на ОбС "ЗГ" - Пазарджик право на собственост върху имот пл. № 87 е възстановено и на Евтим Кръстев Тодоров, който се е снабдил с н. а. № 170/1998 г., съответно продал имота на Стоилка Ефтимова Панева. Последната въз основа на съставен технически констативен протокол от 3.07.2002 г. за отстраняване на грешки и непълноти в одобрен кадастрален план на с. Синитево е получила заповед за попълване на кадастрална основа на възстановен имот с планоснимачен № 651 в кв. 57. Със заповед № 113 от 9.01.2003 г. на кмета на община Пазарджик е одобрено изменение на ПРЗ за УПИ XXV - общ. в кв. 57, с което се променя отреждането на УПИ за поземлен имот 651 и се проектира нова основна застройка за същия. Установено е също така, че с молбата вх. № 44-Й-80/3.07.2009 г. до кмета на общината е направено същото искане, каквото са съдържа и в молби вх. № 44-Й-31 от 17.03.2009 г. и вх. № 44-Й-51/23.04.2009 г., по които са постановени изрични откази от 6.04.2009 г. и от 19.05.2009 г., влезли в сила като необжалвани. Независимо от това третото искане, което е предмет на настоящето производство е допустимо, тъй като имота попада в урбанизирана територия. В този случай, съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие и гори е следвало да се произнесе по възстановяване собствеността на процесния имот едва след получаване на удостоверение и скица на имота по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Обстоятелството, че е налице произнасяне обаче не преклудира правото на жалбоподателя да иска скица и удостоверение за имота, защото те са основание за снабдяването му с нотариален акт. И това е така защото решението на общинската служба по земеделие и гори, с което се признава право на собственост върху имот, попадащ в урбанизирана територия, не носи белезите на нотариален акт - аргумент от императивната норма на чл. 14, ал. 1, изр. 4 във вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. В тази хипотеза на закона възстановяването на собствеността върху имоти в урбанизирана територия се предпоставя от наличие на изискванията на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ - върху имота да няма построена сграда от трети лица; и ако има отстъпено право на строеж, то законно разрешеният строеж да не е започнат към 1.03.1991 г. За установяването на тези условия законът предвижда специално производство - одобрено съгласно чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ от кмета на общината решение за определяне на застроената площ от имота, завършващо с издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 - 6 от ППЗСПЗЗ. При изпълнение на задължението си да разпореди провеждане на това специално производство кметът действа при обвързана администрация. Задължение, а не право на свободна преценка е решението му за определяне на застроената, респ. незастроената площ от имота. Не е основание за отказ вече проведена такава процедура по отношение на друго лице, както и вече признати права на собственост на друго лице за процесния имот. Кметът е длъжен да установи обстоятелствата по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ такива каквито са и да удостовери това в скицата и удостоверението, което е длъжен да издаде по чл. 13, ал. 3 - 6 от ППЗСПЗЗ. Преценката за наличие на право на собственост върху имота, спрямо касатора, е на съответния нотариус. Той е органът, който ще прецени налице ли са предпоставките на чл. 14, ал. 1, изр. 4 във вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ да издаде констативен нотариален акт на молителя или ще откаже издаването му поради наличие на спор за материално право, което безспорно следва да се разреши по общия исков ред. Жалбата по изложените съображения е била основателна и съдът неправилно е отхвърлил същата. Решението му е неправилно и следва да е отмени, като се отмени и отказа на кмета да издаде удостоверение и скица, а делото се върне като преписка на кмета на община Пазарджик за провеждане на производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ по молба вх. № 44-Й-80/3.07.2009 г. на Йордан Благоев Йорданов. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,