Решение № 3593 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2018 г.

Решение № 3593 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8120/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Б. с адрес в [населено място] срещу решение № 67 от 13.04.2018 г. на Административен съд С. по адм. дело № 19/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу заповед № ЗСП/Д-СН-НЗ/512 от 30.10.2017 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Н. З., с която на С. Б. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво /в пари/ за отоплителен сезон 2016/2017 г. Поддържа доводи за неправилност на решението като от съдържанието на жалбата се извличат като касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ДСП Н. З. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед. С нея му се отказва отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017 г. Мотивите са, че семейството не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/2008 г. във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП и чл. 11, ал. 2 ЗСП. Притежаването на втори жилищен имот за семейството излиза извън хипотезата на вещи за обичайно потребление, съгласно § 1, ал. 1 т. 7 от Допълнителните разпоредби на ППЗСП жилищният имот на [адрес] в [населено място] би могъл да бъде източник на доходи срещу отдаване под наем или продажба, поради което не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на семейството. Наред с това са изложени и мотивите, че семейството не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5/2008 г. за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление - средномесечният доход за предходните 6 месеца преди подаване на заявлението - декларация в размер на 2594. 56 лева е по висок от диференцирания минимален доход за отопление на семейството - 268. 68 лева. Възраженията против заповедта са за незаконосъобразност с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата и от приложената административна преписка е установил, че по подаденото заявление - декларация е извършена социална анкета от социален работник, изготвен е социален доклад с предложение за отказ на целева помощ поради притежаването на два жилищни имота. Издадената заповед за отказ е била обжалвана пред съда, който отменил заповедта и върнал преписката за установяване на състоянието на жилищните имоти и възможността да бъдат източник на доходи. В изпълнение на съдебното решение е извършена нова социална анкета за която е изготвен нов социален доклад от 23.10.2017 г. В социалния доклад е констатирано, че оспорващият живее заедно със съпругата си в собствено жилище, представляващо първи етаж от къща на два етажа с по 4 стаи на етаж, първият етаж е обзаведен а вторият етаж не е завършен и не се ползва. Установено е, че на 23.02.2016 г. С. Б. е закупил жилищен имот апартамент в [населено място] състоящ се от две стаи и в жилището на живее никой, стаите са празни и не са обзаведени. Установено е, че доходът на семейството е над диференцирания минимален доход. Установено е и обстоятелството, че семейството притежава лек автомобил. При установеното от фактическа страна съдът е приел отказа за законосъобразен след анализ на разпоредбите на ЗСП, ППЗСП и Наредба № РД 07-5/2008 г. Прието е, че материалните предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление не са били налице първо поради наличието на втори жилищен имот, който може да бъде източник на доходи и че доходите на семейството за предходните шест месеца са над диференцирания минимален доход. При тези съображения е постановено решението. Така постановеното решение е правилно. Съдът е постановил решението си след обсъждане на всички установени факти по делото от значение за правилното решаване на спора. Материалните предпоставки за отпускане на целевата помощ са положителни и отрицателни. Една от тях е наличието на имот по чл. 10, ал. 1, т. 1 ППЗСП, който може да бъде източник на доходи за задоволяване на текущи нужди на семейството. В административното производство е установено, че второто жилище е завършено и годно за обитаване поради което само тази констатация е достатъчна за да бъде отказана целева помощ за отопление. Налице е и друга предпоставка - условието по чл. 2, ал. 1 Наредба № РД-07-5/2008 г., а именно средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на декларация да е по нисък или равен на диференциран минимален доход за отопление. При правилно определена формула за определяне на ДМД за семейството съдът правилно е приел че жалбата е неоснователна. Поддържаните възражения в касационната жалба са неотносими към предмета на спора, който е само в рамките на административното производство по отпускане на целева помощ с оглед на установените факти с приложените доказателствата. При правилно установена фактическа страна изводите на съда са в съответствие с материалния закон, който е правилно приложен. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение