Решение № 2945 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2019 г.

Решение № 2945 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. Пасева, Е. Бойкова, Т. Бойков и П. Петков против решение № 876 от 30.04.2019 г. по адм. дело № 2229/2018 г. на Административен съд – В., с което е отхвърлена жалбата им против виза за проектиране № 126/03.04.2018 г., издадена от главния архитект на район "Одесос", община В. за обект: "Проектиране и преустройство на тавански помещения с надзид до 1. 50 м. и изграждане на капандури на сграда в поземлен имот с идентификатор 10135.1026.28. 8, УПИ XV-15, кв. 582 по плана на 14-ти м. р, гр. В.". Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са съобразени допуснатите при издаване на акта съществени нарушения на формата, на административнопроизводствените правила, както и несъответствието с относимите материалноправни разпоредби. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената виза за проектиране да бъде отменена. Претендират присъждане и на направените по делото разноски пред двете инстанции. Ответникът – главният архитект на район "Одесос", община В. оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът община В. също оспорва касационната жалба и моли решението на съда да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Богословова също оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – В. е допустимо. Същото е постановено в съдебно производство, образувано по жалба, подадена в срок от лица с правен интерес от оспорване на административния акт. Като съсобственици на имота, предмет на административния акт, заедно с ответниците община В. и М. Богословова, жалбоподателите пред административния съд имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ЗУТ и съответно правен интерес да оспорят издадената виза за проектиране и преустройство. Решението на Административен съд – В. е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на издадената от главния архитект на район "Одесос", община В. виза за проектиране № 126/03.04.2018 г. По делото е установено, че с ПУП-ИЗРП и ЧКЗСП, одобрен със заповед № Г-275/07.12.1993 г. на кмета на община В., се изменя действащият план от 1984 г., като се отменя нереализираното и предвиденото в него комплексно застрояване за УПИ XV-15 и съседните, като се въвежда индивидуално свързано застрояване на парцелите. Изменението предвижда застояване в УПИ XV-15, кв. 582 по плана на 14-ти м. р, гр. В. със сграда на пет етажа сграда при свързано застояване със сградата в съседния УПИ XIV-14, кв. 582. Сградата с идентификатор 10135.1026.28. 8, УПИ XV-15, кв. 582, предмет на издадената виза, е индивидуална собственост на ответницата Богословова, не е включена в режима на застояване и подлежи на премахване. Същата е на един етаж, с площ от 60 кв. м. С издадената на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 49, ал. 2, чл. 50, т. 1 б. "б" ЗУТ виза за проектиране се предвижда преустройство на таванско помещение с изграждане на надзид от 1. 5 м. и капандури от северния, западния и южния фронт на сградата, който се допира до калкана на шест етажна жилищна сграда с идентификатор 10135.1026.27. 4, изградения в съседния ПИ с идентификатор 10135.1026.27, УПИ XIV-14, кв. 582. Визата за проектиране е за временен строеж, до реализиране на предвиденото по ПУП застрояване и с нея застрояването и предназначението на имота не се променят. При тези факти, установени от представените писмени доказателства и от заключението на вещото лице по изслушаната съдебно- техническа експертиза, административният съд правилно приема, че визата за проектиране е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Правилно е преценено, че визата съдържа текстова и графична част и е издадена върху комбинирана скица от действащите кадастрален и подробен устройствен план за поземления имот, за който се отнася и за съседните имоти. Нанесени са сградите и постройките в имота, предмет на разработката, а също и в съседните, както и линиите на застрояване. Съответно на закона е и заключението на първоинстанционния съд, че неуведомяването на жалбоподателите за издадената виза за проектиране не накърнява правото им на защита, тъй като всички възражения по законосъобразността на акта могат да бъдат направени и в настоящото производство. В този смисъл са и съображенията на административния съд, които настоящата инстанция споделя. Изводът на решаващия съд за законосъобразност на издадената виза за проектиране също кореспондира с нормативната уредба. С действащия подробен устройствен план от 1993 г. е предвиден нов начин на застрояване за УПИ XV-15, кв. 582, по плана на гр. В., различен от съществуващото съгласно плана от 1984 г. комплексно застрояване. Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗУТ за такъв поземлен имот могат да бъдат разрешени временни строежи, посочени в чл. 50 на същия закон. В случая разрешеното преустройство на таванския етаж в жилище в сградата, собственост на ответницата Богословова, представлява временен строеж по смисъла на чл. 50, т. 1, б. "б" ЗУТ, който е с установените в цитираната разпоредба параметри. В обсъжданата хипотеза дворното място е съсобствено и постройките по чл. 50 могат да се разрешават на всеки от съсобствениците при спазване на изискванията на чл. 183 ЗУТ (чл. 51, ал. 2). Според разпоредбата на чл. 183, ал. 1 ЗУТ съгласието на съсобствениците на дворното място е необходимо при нов строеж, пристрояване или надстрояване, включително и когато този строеж е временен по смисъла на чл. 50 ЗУТ. В случая разрешеното с визата за проектиране преустройство е на жилищна сграда, която е индивидуална собственост на ответницата Богословова. Поради това и тъй като с визата не е предвидено надстрояване и пристрояване с изграждане на нови обекти, а преустройство на таванско помещение съгласно чл. 50, т. 1, б. "б" ЗУТ, съгласие на останалите собственици на терена не е необходимо, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Всичко изложено налага извода, че издадената от главния архитект на район "Одесос", община В. виза за проектиране и преустройство на таванско помещение съответства на изискванията на чл. 140, ал. 3 ЗУТ. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отхвърля жалбата против административния акт съставът на Административен съд - В. постановява решение при правилно тълкуване и прилагане на закона. С оглед изложеното, направените искания и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция от страна на ответницата Богословов и обстоятелството, че ответниците главен архитект на район "Одесос", община В. и община В. като юридическо лице са представлявани от юрисконсулти, касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника М. Богословова сумата 500. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка са чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ касационните жалбоподатели следва да заплатят на община В. сумата 200. 00 лв. възнаграждение за осъщественото пред касационната инстанция от юрисконсулти процесуално представителство на органа от състава на община В., издал административния акт и на община В. като юридическо лице. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,