Решение № 14305 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 815/2020 г.

Решение № 14305 от 18.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 815/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Финансово инвестиционна група Плюс" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, чрез адв. Янчева, против решение № 391 от 23.10.2019 г., постановено по адм. д. № 326/2019 г. по описа на Административен съд- Стара Загора. С доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на решението и произнасяне по същество със законните последици. Ответникът началник на РДНСК - Стара Загора, чрез юрк. Грозданов, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Ответникът главен архитект на Община Стара Загора не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила, като постановено при съобразяване на изяснената по делото фактическа обстановка и нормата на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на настоящия касатор на заповед № ДК-11-СЗ-4/17.04.2019 г. на началника на РОНСК- Стара Загора към РДНСК-ЮИР / началник на РДНСК - Стара Загора /, с която са отменени като незаконосъобразни по реда на чл. 156, ал. 3 ЗУТ, одобрения на 26.03.2019 г инвестиционен проект и Разрешение за строеж /РС/ № 19-161/29.03.2019 г. на главния архитект на Община Стара Загора за строеж "укрепване и преустройство на жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 68850.515.291. 1" със ЗРП 46 кв. м. в УПИ ХI-880, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от чл. 59, ал. 2 АПК форма, като съдържа фактическите и правни основания за издаване на административния акт. От доказателствата по делото, включително и от приетата и неоспорена СТЕ, е установено, че сградата в УПИ ХI-880, кв. 59 по плана на гр. Стара Загора, за която се отнасят отменените строителни книжа, е с издадено удостоверение за търпимост на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, но не е с постоянен устройствен статут по действащия ПУП, одобрен със заповед № 1584/15.10.2003 г., нанесена е в плана, но без режим на запазване, като е предвидено ново калканно застрояване, т. е. няма траен градоустройствен статут. След подробно обсъждане различията на правните режими по § 53, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗУТ /ДВ, бр. 101/22.12.2015 г. /, административният съд е приел, че в случая е приложима хипотезата по ал. 2, която не разрешава реконструкции на търпими сгради без градоустройствен статут, които са свързани с направа на нови и укрепване на съществуващи носещи конструкции. Предвид това и безспорната установеност по заключението на СТЕ, че с отменените строителни книжа е разрешено цялостно укрепване и частично изграждане на нови носещи конструкции, административният съд е приел незаконосъобразността на одобрения на 26.03.2019 г инвестиционен проект и Разрешение за строеж /РС/ № 19-161/29.03.2019 г. на главния архитект на Община Стара Загора и съответно – законосъобразност на оспорената заповед № ДК-11-СЗ-4/17.04.2019 г. на началника на РОНСК -Стара Загора. Изложени са подробни мотиви и за неоснователност на довода за приложимост на хипотезата по чл. 50 ЗУТ-временен строеж. Така постановеното решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено след извършена цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета без оспорване СТЕ, както и доводите и възраженията на страните. В случая, както административния орган, така и първоинстанционният съд са приели, че сградата, за която са издадени отменените строителни книжа, попада в режима по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ /ДВ, бр. 101/22.12.2015 г. /, т. е търпим строеж без постоянен устройствен статут. Това обстоятелство е видно и от приложеното по административната преписка копие от ПУП от 2003 г. – сградата не е нанесена с "плътна черна линия". Следователно тази сграда, съгласно нормата на ал. 2 на § 53, е допустимо да бъде преустройвана вътрешно, да се променя предназначението й и да се ремонтира, но без да се правят нови или да се укрепват носещите конструкции. С отменените строителни книжа е разрешена, видно и от заключението на вещото лице, цялостна реконструкция и основен ремонт на съществуващата сграда, ведно със изграждане на нова стоманобетонова плоча над сутерена на мястото на съществуващия компрометиран гредоред, нови 11 бр. укрепващи колони и ново стоманобетоново стълбище, т. е. нова конструкция. При тези данни е налице противоречие с посочените изисквания на § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ, тъй като изготвеният проект и РС недопустимо предвиждат направата на нови и укрепване на носещите конструкции. Неоснователно е възражението по касационната жалба, че приложимия правен режим е по чл. 50 ЗУТ, тъй като той касае изграждане на временен строеж и то в определени хипотези, а в случая се касае за вече изграден строеж, признат за търпим и определен за саморазрушаващ се с издадена предходна заповед от 2015 г. по чл. 195 ЗУТ. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – оставена без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,