Решение № 9209 от 6.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4395/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба от Районен кооперативен съюз Черноморие, представлявано от председателя му, чрез редовно упълномощен процесуален представител, против решение 10575/22.12.2024 г., по адм. д. 1602/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което моли за неговата отмяна. Претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба, заместник-кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас не изразява становище по жалбата. Ответниците: Е. И. К., С. Д. Ш., Г. Д. К., Д. Д. К., С. К. П., В. К. К. и Е. Л. Ч. не изразяват становище по жалбата. Ответниците: Д. Г. Р., С. Д. К., В. Х. А., З. Х. Х., Т. П. Х., Р. П. Х., П. Н. А., С. И. К., А. А. С., П. П. М., В. В. П., Л. Ц. Д., Н. П. П., Н. А. Ч. и П. Н. К., се представляват от адв. Н. Маринов - особен представител, назначен с определение от 17.07.2025 г., който оспорва жалбата и счита обжалвания съдебен акт за правилен. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Районен кооперативен съюз Черноморие против заповед 1537/22.05.2023 г. на заместник-кмета на Община Бургас, с която на основание чл. 129, ал. 2, във връзка с чл. 136, ал. 1, чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 128, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ, протокол-решение 4/09.02.2022 г. по т. 11 от дневния ред на ОЕСУТ на Община Бургас и акт за приключване на обявяване от 17.02.2023 г., е одобрено изменението на подробен устройствен план план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за УПИ IV-425, 426 в кв. 171 по плана на ЗЦГЧ, поземлени имоти с идентификатори 07079.613.178 и 07079.613.181 по КК на гр. Бургас, с което е предвидено обособяването от УПИ IV-425, 426 на два нови самостоятелни урегулирани поземлени имота: УПИ IV, отреден за ПИ с идентификатор 07079.613.181 и УПИ V - отреден за ПИ с идентификатор 07079.613.178 по КК. Регулационната граница на новите УПИ се провежда по имотната граница на поземлените имоти по КК, УПИ IV се отрежда за офиси, а УПИ V за жилищно строителство, с предвидено запазване на съществуващите сгради с идентификатори 07079.613.181.1 и 07079.613.181.3 в новия УПИ IV, с пристрояване към сграда с идентификатор 07079.613.181.1, при съобразяване със съществуващата сграда с идентификатор 07079.613.181.3 и ново застрояване в новия УПИ V с височина частично на 4 м, 8 м, 10 м, 14,50 м, 16,50 м и 17 м, с установяване на показатели за застрояване за устройствена зона 5/Ц, както следва: Кинт до 5,0; Плътност до 80%; П озеленяване мин. 20% и паркиране в УПИ. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел оспорената заповед за законосъобразна като издадена в предвидените от закона форма и съдържание, от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и при правилно прилагане на материалния закон и административнопроизводствените правила. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, допусната е и приета без възражения съдебно-техническа експертиза, въз основа на която съдът е извършил фактически установявания по спорните въпроси. Възприето е за неоснователно оплакването за липсата на общо съгласие на всички заинтересовани страни по смисъла на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, според която разпоредба влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях, и на концесионерите, като съдът е приел, че представеното със заявлението за изменение на ПУП-ПРЗ договорно споразумение между собствениците на УПИ IV-425, 426 обективира валидно дадено съгласие от всички лица, съобразно изискването на посочената разпоредба. С това нормативното изискване е изпълнено, поради което и одобреното с оспорената заповед изменение на УПИ IV-425, 426 е материално законосъобразно. Касаторът настоява за неправилност на така възприетия извод на съда, поради това, че запазването на сградата с идентификатор 07079.613.181.2 в новия УПИ IV е възведено като основно условие в сключеното между собствениците на поземлените имоти договорно споразумение. Обстоятелството, че тази сграда не е предвидена за запазване в действащия подробен устройствен план, както се установява по делото, не води до отпадане на това условие, а напротив води до липса на съгласие изобщо, тъй като изразената в споразумението воля за предвиждане на ново застрояване в новия УПИ IV е поставена в зависимост от запазването на заварената сграда с 07079.613.181.2. Решението е правилно. Изложените от съда правни изводи са обосновани и съответни на приложимия закон. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че уговорката в чл. 4 от договорното споразумение от 25.03.2021 г., подписано от всички съсобственици в процесния УПИ IV-425, 426, а именно: да се запази в плана съществуващата сграда с идентификатор 07079.613.181.2 и се предвиди ново застрояване на същото място, със същите параметри съдържа две взаимно изключващи се волеизявления. По отношение на първото волеизявление за запазване на съществуващата сграда, настоящата инстанция споделя извода за неговата изначална невъзможност, защото въз основа на съдебно-техническата експертиза е установено, че сграда с идентификатор 07079.613.181.2 не е предвидена за запазване нито в действащия ПУП на ЦГЧ - Запад в гр. Бургас, одобрен през 1991г. (сградата е отбелязана като съществуваща без определен режим, в опорния план и извадката от действащия план, представен към процесното изменение, същата е показана с тънък контур като сграда, която не влиза в предвидените режими за устройство и застрояване по съответните планове), нито в предвидения режим на застрояване на новообразувания УПИ IV, като в обяснителната записка към ПУП-ПРЗ и РУП не се съдържат данни за извършено обследване на сградата, което да обуслови нейното запазване. От своя страна второто условие съдържа волеизявление за ново застрояване на същото място, със същите параметри, а не реконструкция или надстрояване на съществуващата сграда, каквито варианти представя експертизата, в случай че евентуално има възможност за нейното запазване. Експертът е разяснил, че при ново строителство се има предвид, че такова следва да се реализира на празен терен или на разчистен такъв, след премахване на съществуващи негодни сгради. След като сграда 07079.613.181.2 не е предвидена за запазване, на нейно място се предвижда ново строителство, което е с много близки до нейните параметри уточнено е, че с проекта за изменение на мястото на сграда с идентификатор 07079.613.181.2 е предвидено пристрояване с максимална височина 4 м към сграда с идентификатор 07079.613.181.1, както и че сграда 07079.613.181.2 по кадастрална карта е със застроена площ от 125 кв.м, а предвиденото с плана ново застрояване е ситуирано на същото място, с малко по-голяма възможна застроена площ от 152 кв.м. Това волеизявление експертът смята за допустимо и изпълнимо в едно бъдещо предвиждане, като отбелязва, че макар по изработения план за изменение да не е предвидено празно място за нов строеж в имот 07079.613.181, такова има и е въпрос на допълнително обследване за реализация на строителство в тази свободна площ. Въз основа на тези констатации в обжалваното решение правилно е прието, че поставеното в договорното споразумение условие от собствениците на ПИ с идентификатор 07079.613.181 за ново застрояване на същото място, със същите параметри е спазено. Това е така, защото с процесното изменение на плана на мястото на сграда 07079.613.181.2 се предвижда ново застрояване с параметри, които се отклоняват несъществено от тези на сега съществуващата постройка и то само по отношение на площта, но не и по местоположението. Ето защо неоснователно е изложеното в касационната жалба, че изразената в споразумението воля за предвиждане на ново застрояване в новия УПИ IV е поставена в зависимост от запазването на заварената сграда с 07079.613.181.2. Ако това бе така, страните по споразумението щяха да уговорят не ново застрояване, а реконструкция, пристрояване или надстрояване на съществуващата постройка. А, както бе посочено, такова волеизявление не е налице. Неоснователно е оплакването за подмяна волята на заинтересованите страни, тъй като воля за предвиждане на ново застрояване действително е изразена споразумението. Произвол при тълкуване волята на собствениците от страна на администрацията и съда в изтъкнатата от касатора посока би бил налице, в случай че страните не бяха постигнали съгласие за ново застрояване на същото място, със същите параметри.. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този резултат на касатора не се дължат разноски, а ответниците заместник-кметът по Строителство, инвестиции и регионално развитие на Община Бургас, Е. И. К., С. Д. Ш., Г. Д. К., Д. Д. К., С. К. П., В. К. К. и Е. Л. Ч. не претендират присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,