Решение № 12254 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2012 г.

Решение № 12254 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3985/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Илонка Йорданова Иванова от гр. Враца, против решение № 4 от 09.02.2012 г. на Административен съд - Враца по административно дело № 732/2011 г. по описа на съда, с което е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу решение № 6776/1/09.12.2011 г. на директора на РУСО - Враца (Районно управление "Социално осигуряване") - Враца, с което е потвърдено разпореждане № Ра-777/11.11.2011 г., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Враца, за внасяне в приход на ДОО на сумата 1428.80 лв. за периода от 15.09.2006 г. до 24.05.2007 г., както и дължимата лихва върху тази сума от датата на получаването му до датата на окончателното погасяване на задължението. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на атакувания съдебен акт. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Враца, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С потвърденото при осъществения административен контрол от директора на ТП на НОИ - Враца, разпореждане № Ра-777/11.11.2011 г., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, е наредено Илонка Йорданова Иванова да възстанови недобросъвестно полученото от нея парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на 1428,20 лв. за периода от 15.09.2006 г. до 24.05.2007 г., както и дължимата лихва върху тази сума от датата на получаването му до датата на окончателното погасяване на задължението, за това, че същата го е получила недобросъвестно, след като детето е било настанено в ОДЗ - в нарушение на чл. 53, ал. 1 и ал. 4 от КСО. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Илонка Йорданова Иванова срещу решението на директора на ТП на НОИ - Враца не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд - Враца (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията и на обуславящите ги такива), са събрани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. На база на правилно установените факти съдът е направил обосновани изводи за липса на основание за получаване на парично обезщетение, за недобросъвестност при получаването му и съответно за законосъобразност на разпореденото връщане на платените суми за периода от 15.09.2006 г. до 24.05.2007 г., ведно със съответните лихви върху тях. По делото е установено, че жалбоподателката е майка на дете, настанено в детско заведение, а същевременно е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. За наличието на качеството "настанено в детско заведение" от основно значение е дали е било прието през процесния период и не е отписано от съответното детско заведение, което в хода на първоинстанционното съдебно производство се е потвърдило недвусмислено. Родената на 24.05.2005 г. Мария Ивайлова Иванова, дъщеря на Илонка Йорданова Иванова, е била приета по молба № 211 от 01.09.2006 г., подадена от Ивайло Иванов Иванов, съпруг на жалбоподателката до директора на ОДЗ-1 гр. Враца с искане детето му да бъде настанено в детското заведение - яслена група, като се установява, че детето Мария Иванова е вписано под № 23 на 15.09.2006 г. и не е отписано от детското заведение до 24 май 2007 г., когато е навършило двегодишна възраст, за които период на майка му са изплатени общо 1428,20 лв. парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето от КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и оттам и на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете. Регламентацията в чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските предвижда, че при настаняване на детето в детско заведение отпускът се прекратява. Последицата от това е прекратяване на паричното обезщетение, понеже правопораждащият юридически факт за получаването му - отпуска по чл. 164 от КТ, е преустановил действието си. За процесния период на касаторката е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст, при наличие на отрицателна предпоставка за това по чл. 53, ал. 4 от КСО - настаняване на детето в детско заведение. От решаващо значение за преценка дали е налице недобросъвестност при получаването на недължимото обезщетение е обстоятелството, че при настаняването на детето в детското заведение тя не е подала декларация за промяна на обстоятелствата. Укриването на факти от значение за съществуването на правото на обезщетение, а именно, че детето й е настанено в детско заведение, обуславя недобросъвестно получаване на обезщетението за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, и съответно законосъобразно (чл. 114, ал. 1 от КСО) е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за процесния период ведно със законната лихва по чл. 113 от КСО. Инвокираните от касаторката възражения са неоснователни. В случая не става въпрос за разширително тълкуване от първоинстанционния съд на приложимата норма на чл. 53, ал. 4 от КСО. Настаняването в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО е юридически факт, изключващ правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за времето на настаняване. Без правно значение за посочените норми е дали детето посещава реално детското заведение, дали и за какви периоди отсъства и т. н. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗНА при изменение на чл. 53, ал. 4 от КСО (§ 4 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2006 г.), законодателят е употребил общоизвестното понятие "детско заведение", в обхвата на което се включват и детските ясли. С това изменение на чл. 53, ал. 4 от КСО законодателят е заявил, че подпомагането на майката при отглеждането на детето до 2-годишна възраст вече ще бъде двупосочно и алтернативно: или чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за определен период от време, заместващо липсващите доходи на майката от трудова дейност, или чрез заместването й при отглеждането и възпитанието на детето - от медицински и педагогически специалисти в детски ясли или от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството. Изборът на една от тези алтернативи изключва другата. Затова, ако майката избере да бъде подпомагана чрез заместването й при отглеждането на детето, това обстоятелство изключва правото й на подпомагане чрез парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО. С оглед на това фактът, че за настаняването на детето в детското заведение се плаща месечна такса и то не е настанено на пълна държавна издръжка, не изключва задължението да се възстанови неправомерно полученото от майка му парично обезщетение. Незнанието или неправилното тълкуване на закона не обуславя добросъвестност на задълженото лице. Добросъвестността се свързва с незнание на релевантни фактически обстоятелства, а в процесния случай касационната жалбоподателка е била наясно със задължението да заяви настаняването на детето в детска ясла. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност Врачанският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед настъпилата законодателна промяна, обнародвана в ДВ, бр. 60 от 05.08.2011 г. по отношение на лихвите, органите на НОИ трябва да приложат нормите на § 21, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, в сила от 05.08.2011 г., ако условията бъдат изпълнени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,