Решение № 8236 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2017 г.

Решение № 8236 от 18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9598/2017 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), гр. С., чрез юрк. Д. П., против Решение № 4833 от 18.07.2017 г., постановено по адм. дело № 5616/2017 г. на Административен съд С. - град (АССГ), с което е отменено Решение № 9246 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, от ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Д. Н. гражданин на Афганистан, и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне. В жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт. Ответникът - М. Д. Н. лично и чрез назначен особен представител адв. Войнов изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Намира обжалваното решение за неправилно и немотивирано и предлага да бъде отменено в обжалваната част. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното в настоящото производство решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, решаващият съд е отменил Решение № 9246 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отхвърлена молбата за предоставянето на бежански и хуманитарен статут на М. Д. Н., гражданин на Афганистан и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предписаната от закона форма, но при нарушени основни принципи в административното производство, изрично регламентирани в чл. 7 и чл. 9 АПК. Въз основа на това, съдът е направил извод, че административния орган не е изпълнил изискването на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон и това е основание за отмяна на решението. Според първостепенният съд следва да се обсъдят обстоятелствата дали съществува опасност от тежки посегателства по отношение на чужденеца при връщането му в страната на произход от страна на талибаните по повод предходната извършвана дейност за въоръжените сили на Афганистан и американските военни части. Така постановеното решение е неправилно поради неговата необоснованост и нарушение на материалния закон. Подробно изложените в обжалваното решение съображения, по които е отменено спорното административно решение, свързани със ситуацията на въоръжен конфликт, не се споделят от настоящия състав. При съобразяване казаното по време на интервютата от чужденецът, следва да се приеме, че той не е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Афганистан, съдържаща се в представената по настоящото дело справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. От данните по делото за актуалното положение в Афганистан се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна, съществуващото насилие не е безогледно и не е налице реално съществуваща опасност за лицето, търсещо закрила. Сложната ситуация в Афганистан сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, намира, че по отношение на жалбоподателят не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Настоящата инстанция намира, че не са налице материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителителят, липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът не е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си с данни от "Насоките", кито видно от посоченото в решението данни, касаят периода 2014 и 2015 г. Тук е мястото да се посочи, че процесното решение № 9246 на председателя на ДАБ е постановено на 10.05.2017 г. Към него момент актуалната информация за обстановката в Афганистан е била обсъдена от административния орган. Представената в съдебното производство справка с вх. № МД-705/08.06.2017 г. е след издаването на обжалвания администартивен акт, поради което неправилно не е кредитирана от първоинстанционният съд. Тази справка, както и представена в производството справка от предходна дата с вх. № МД-1431/02.12.2016 г. не установяват данни за безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че М. Н. поради самия факт на присъствието си на територията на Афганистан ще е изложен на реална опасност да претърпи заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Данните отразяват отделни нарушения на правата на човека, но не и наличието на такива, които да правят невъзможно съществуването на гражданите в спокойна среда. От представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност "при ДАБ относно положението в И. Р. А., актуална към 05.04.2018 г. се установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, същата е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване на терористи от най- застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаване на рамка за мир. На този призив талибаните все още не са отговорили официално, но на 14.02.2018 г. са публикували отворено писмо да американския народ, в което призовават за прекратяване на войната чрез диалог между тях и американското правителство. От справката е видно, че в страната се наблюдава и по-голям икономически растеж, който се дължи на подобренията в сигурността, политическата стабилност и продължителни високи нива на потоците от помощи. С оглед изложеното и събраните по делото доказателства, в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на настоящият ответник по касация срещу Решение № 9246 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение