Решение № 14718 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2009 г.

Решение № 14718 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14489/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област Варна срещу решение № 503 от 16.07.2009 г. по адм. д. № 881/1998 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, Втори състав, с искане да бъде обезсилено, като недопустимо, и да се прекрати производството по делото, а при условията на евентуалност да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, и вместо него постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Ответниците физически лица оспорват касационната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Ответниците "ПРО" ЕАД и "ДЗУ" АД гр. Стара Загора не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 6, ал. 6 от ЗОСОИ, е отменено решение № VI - 102/07.10.1998 г. на Областен управител на област Варна, с което е оставена без уважение молбата на наследниците на Стефан Чапрашиков за обезщетение по реда на ЗОСОИ за одържавения от наследодателя им по Наредба - Закон за съдене от Народен съд на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. "Свети Никола", представляващ част от парцел V, имот пл. № 215 по КП от 1936 г. с площ от 2520 кв. м., вместо което е постановено, че се признава правото на собственост на Калинка Стефанова Божкова, Кремена Петрова Ангелова и Христо Крумов Божков, като наследници на Крум Христов Божков, като наследник на Стефан Георгиев Чапрашиков, върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, м. "Свети Никола", парцел V, със стар пл. № 215 по КП от 1036 г., представляващ 1/96 идеални части от празно място с площ от 935 кв. м. с обща площ от 2520 кв. м. с граници, обозначени със син цвят на скицата, приложена към СТЕ от 16.04.2003 г., преподписана и представляваща неразделна част от решението. Със същото решение е признато правото на обезщетяване на Калинка Стефанова Божкова, Кремена Петрова Ангелова и Христо Крумов Божков, като наследници на Крум Христов Божков, като наследник на Стефан Георгиев Чапрашиков, относно следното имущество: 1/96 идеални части от недвижим имот с площ от 1585 кв. м., целият с площ от 2520 кв. м., находящ се в гр. Варна, м. "Свети Никола", парцел V, имот пл. № 215 по КП от 1936 г., с компенсаторни записи. Жалбата на Калинка Стефанова Божкова, Кремена Петрова Ангелова и Христо Крумов Божков, като наследници на Крум Христов Божков, като наследник на Стефан Георгиев Чапрашиков, по отношение на решение № VI - 102/07.10.1998 г. на Областен управител на област Варна, в частта с която е оставена без уважение молбата за обезщетение по реда на ЗОСОИ по Закон за приемане дарението на Стефан Чапрашиков на недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 20.00 дка, пл. № 249 и № 261 по КП от 1936 г., е отхвърлена. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено и при изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи. При положение, че процесните имоти безспорно са били собственост на наследодателя на ответниците по касационната жалба и статутът на същите е установен, правилно е прието, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ за възстановяване в реални граници на частта от 935 кв. м. и предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОСОИ за обезщетяване с компенсаторни записи за частта от 1585 кв. м., като претенцията в останалата част, касаеща имот с площ от 20.00 е неоснователна и недоказана. По отношение на оспореното решение не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК. Същото е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение