Решение № 16095 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2019 г.

Решение № 16095 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3721/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителна агенция "Медицински одит", гр. София, ул. "Г. Софийски " № 3, чрез юриск. С. Карапетрова, срещу решение № 769 от 11.02.2019 г., постановено по адм. д. № 10865 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е уважен предявеният от В. Хасекиев, срещу настоящия касационен жалбоподател иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждането на ИА да заплати на Хасекиев обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 700, 00 лв. в резултат на незаконосъобразен административен акт. Наред с това, касационният жалбоподател бил осъден да заплати сума в размер на 360, 00 лв., представляваща разноски по делото В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилна, според касационния жалбоподател, е извършената от съда преценка, че не е налице изискуема предпоставка за основателността на предявения иск. нарушена е разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като изплатения адвокатски хонорар е признат за вреда, която е пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от същия закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена исковата претенция. Претендират се разноските по делото. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът – В. Хасекиев, чрез адв. Николова оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд. По същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. В. Хасекиев е предявил пред АССГ иск срещу Изпълнителна агенция "Медицински одит", с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано осъждането на ответника да заплати на Хасекиев обезщетение в размер на 800, 00 лв., ведно със законната лихва за така претърпените имуществени вреди във връзка с водене на делото в Районен съд - Плевен за отмяна на посоченото НП, представляваща заплатено от Хасекиев адвокатско възнаграждение за организиране на адвокатската му защита. Въз основа на подробно изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен. Позовал се на приетото по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд и на Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Общо събрание на Първа и Втора колегии. Съдът приел, че е налице първата необходима предпоставка, за да възникне правото на обезщетение – отмененото по съдебен ред НП. Направил извод е мотивиран, че е налице вредоносен за настоящия ответник по касационната жалба резултат – реално настъпила имуществена вреда. Съобразил, че по делото в Районен съд - Плевен са представени доказателства, от които се установи, че на адвокат Николова е заплатена сума за осъщественото представителство - 350 лв. - договор за правна помощ и защита приложен по дело № 824/2018 г. на РС - Плевен на л. 114, както и договор за правна помощ и защита пред АС - Плевен приложен по дело № 6672/2018 лв. от, който се установява че са заплатени също сумата от 350 лева за адвокатско възнаграждение по повод касационното производство по обжалване на НП. С оглед на това, съдът приел, че в производството по ЗОДОВ се доказват по безспорен начин реално изплатено от Хасекиев възнаграждение на адв. Николова общо в размер на 700 лева във връзка с производството по обжалване на НП издадено от касатора в РС- Плевен и АС - Плевен. Решението е валидно и допустимо и правилно. Предявеният пред АССГ от В. Хансекиев иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение НП № 27-317 от 8.02.2018 г., правилно е прието от него, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Неоснователни са доводите за неправилност на решението, тъй като съдът не е уважил претенциите на ИАМО за намаляване на платения адвокатски хонорар. Видно от приложените дела на РС - Плевен и АС - Плевен осъществената защита по делото е била адекватна, като са предприети съответните процесуални действия, вкючително по събиране на относими и необходими доказателства, поради което следва да се приеме, че направения разход за ползване на адвокатска помощ е справедлив и съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Видно от представените договори за правна защита и съдействие, общият размер на заплатения адвокатски хонорар е 700 лв. – по 350 лв. за инстанция, който е и уважения размер, близък до размера (300 лв.), определен в чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователни са и доводите за допуснато нарушение, тъй като не е уважена претенцията за прихващане на направените разходи от ИА "Медицински одит " в производството. В тази връзка правилно съдът е посочил, че независимо от какъв характер е съответното съдебно дело, разноски се присъждат само на страната, в чиято полза е съдебния акт. По отношение на искането за присъждане на разноски на ответника, такива следва да се присъдят съобразно представения списък в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение