Решение № 10210 от 16.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8072/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. от [населено място] против Решение № 3011/17.07.26 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело № 450/26 г. В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, претендира се присъждане на разноски за тази инстанция / платената държавна такса в размер на 15.34 евро, ведно с лихвите от момента на плащането й на 07.08.26 г. /, както и сторени разноски пред първата инстанция в размер на 3.58 евро за преписи, ведно с лихвите от момента на плащането на тази сума на 03.08.26 г. Сочи се предубеденост на съдията, който незаконосъобразно не е дал поискания му отвод и е отхвърлил доказателствени искания на К.. Налице е издадено ново ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР, което неправилно е възприето от органа като промяна в обстоятелствата по см. на чл. 66 ал.5 т.2 от ППЗХУ - спрямо предходното ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР / по което е била отпусната помощта и което е отменено от НЕЛК/. Съгласно чл. 70 т.2 от ЗХУ, [ %] ТНР и [%] ТНР обуславят една и съща месечна помощ, следователно не е налице промяна в обстоятелствата. Новото ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР също е отменено от НЕЛК - на 19.06.26 г. Видно от обжалваната заповед, тя действа само на 01.03.26 г. След издаване на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на 31.03.26 г., на 24.04.26 г. К. е подал заявление за изготвяне на нова индивидуална оценка, такава му е изготвена и въз основа на нея с нова заповед от 29.04.26 г. му е отпусната месечна помощ / в същия размер като спряната с обжалваната заповед /. В съдебно заседание касаторът не се явява или представлява. Ответникът Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Горна Оряховица не се явява или представлява в съдебно заседание. В отговор по жалбата се сочи, че тя е неоснователна, а решението на съда е правилно и законосъобразно. Налице е издадено ново ЕР на ТЕЛК за [ %] ТНР, което представлява промяна в обстоятелствата по см. на чл. 66 ал.5 т.2 от ППЗХУ - спрямо предходното ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР / по което е била отпусната помощта и което е отменено от НЕЛК/. След издаване на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед на 31.03.26 г., на 24.04.26 г. К. е подал заявление за изготвяне на нова индивидуална оценка, такава му е изготвена и въз основа на нея с нова заповед от 29.04.26 г. му е отпусната месечна помощ / в същия размер като спряната с обжалваната заповед /. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за допустима, като депозирана в срока и съобразно изискванията на АПК, пред надлежния съд, срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с касационна жалба, от лице с активна процесуална легитимация / за което съдебното решение е неблагоприятно /. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: Въз основа на индивидуална оценка на потребностите на К. от 15.10.25 г., със Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1455/ФП от 15.10.25 г. му е отпусната финансова подкрепа по чл.70 т.2 от ЗХУ, за периода 01.09.25 г. – 31.10.26 г., в размер на 95.70 лева месечно, въз основа на ЕР на ТЕЛК № 90064/01.10.24 г. за [%] ТНР - влязло в сила на 06.08.25г като потвърдено от НЕЛК. В срока на действие на цитираното ЕР на ТЕЛК е издадено ново ЕР на ТЕЛК № 92541/28.07.25 г. за [ %] ТНР. То е отменено с ЕР на НЕЛК № 93716/20.11.25 г. и преписката е върната за ново произнасяне от ТЕЛК, като е издадено ново ЕР на ТЕЛК № 90658/24.02.26 г. за [%] ТНР. То е изпратено служебно на 25.02.26 г. до Д“СП“ - гр. Горна Оряховица. Въз основа на ЕР на ТЕЛК № 90658/24.02.26 г. за [%] ТНР, ответникът Директор на Д“СП“ – гр. Горна Оряховица приема наличие на хипотезата на чл.66 ал.5 т.2 от ППЗХУ /промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта/, като издава обжалваната пред първоинстанционния съд Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ВТ-ГО/1455/ФП от 31.03.26 г. за прекратяване на предоставената месечна финансова помощ в размер на 0 евро, считано от 01.03.26 г. до 01.03.26 г. К. обжалва заповедта пред Директора на РД “СП“ - Велико Търново, който отхвърля жалбата с Решение № 04-РД06-0023/15.04.26 г., връчено на 20.04.26 г. К. обжалва заповедта пред Адм.съд – Велико Търново, като с обжалваното Решение № 3011/17.07.26 г. на Административен съд – Велико Търново по административно дело № 450/26 г. жалбата му е отхвърлена. Оспореното решение е валидно и допустимо, но постановено при неправилно приложение на материалния закон. По сходни казуси има формирана практика на ВАС / дело № 3146/26 г., дело № 1570/26 г., дело № 9610/25 г., дело № 7429/25г, дело № 4694/25г, дело № 6363/24 г. и др. /. Видно от нея, за да е налице материалното основание за прекратяване на помощта по чл. 66 ал.5 т.2 от ППЗХУ, следва да е налице промяна в обстоятелствата, при които тя е отпусната. В случая помощта е отпусната въз основа на ИОП от 15.10.25 г. и влязло в сила на 06.08.25 г. ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР. Съгласно цитираната практика на ВАС и чл. 112 ал.9 от ЗЗ, обжалването на ЕР на ТЕЛК не спира изпълнението им. Следователно, към датата на обжалваната заповед – 31.03.26 г., не е спряно изпълнението на ЕР на ТЕЛК от 24.02.26 г. за [ %] ТНР. Следва да се прецени в такъв случай единствено дали това ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР представлява твърдяната от органа „ промяна в обстоятелствата, при които е отпусната помощта “ / отпусната на 15.10.25 г. съгласно ЕР на ТЕЛК за [%] ТНР /. Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че не е налице промяна в обстоятелствата, респ. не е налице материалното основание за издаване на заповедта. Към момента на издаване на заповедта няма настъпили обстоятелства, които да водят до отпадане на условията за получаване на помощта по чл.70 т. 2 от ЗХУ. Все още са налице условията за получаване на помощта, като те не отпадат поради промяната от 75 % ТНР - на 77 % ТНР. Лицето все още има право да получава помощта по чл.70 т.2 от ЗХУ. Решението на първоинстанционния съд следва да се отмени като материално незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново по същество на спора - като се отмени и заповедта като материално незаконосъобразна. При този изход на спора / основателна касационна жалба /, на касатора се дължат разноски съгл. чл. 143 ал. 1 от АПК - 15.34 евро дър.такса за настоящото производство и 3.58 евро разноски / за заверени преписи / в първоинстанционното производство, общо 18.92 евро разноски за двете инстанции. Нормата на чл.143 ал.1 от АПК, както и никоя друга норма от действащото законодателство, не предвижда присъждане на разноските ведно с лихви. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал.2 и чл. 222 ал.1 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение