Решение № 9385 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2014 г.

Решение № 9385 от 10.09.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12089/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Боян Станев, в качеството му на процесуален представител на Дидие Морис Либерман, представляващ ЛСХ Медикал Продъктс Бенелюкс, СА, Белгия, срещу решение № 1513 от 23.06.2014 г. по адм. дело № 2826 по описа за 2013 г. на административния съд - Варна. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу по ЕАД № 11BG002002Н0044920/07062011 на началника на митнически пункт "Варна Запад, потвърден с решение № Л-47-60-1/10.07.2013 г. на началника на митница Варна. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митнически пункт "Варна Запад" при Митница Варна оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с жалба срещу ЕАД № 11BG002002Н0044920/07062011 на началника на митнически пункт "Варна Запад, потвърден с решение № Л-47-60-1/10.07.2013 г. на началника на митница Варна. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, а именно, че е подаден ЕАД на 7.06.2011 г. под посочения номер за режим допускане за свободно обращение на стока 122000 броя медицински инструменти - ножици, с износител "Чангжу Денгли Интернешънъл Трейдинг Ко", Китай и получател ЛСХ Медикал Продъктс Бенелюкс, СА, Белгия. Стоката е декларирана в кл. 33 с тарифен код 9018908400, а към ЕАД е приложена търговска фактура № 70326-21 от 7.04.2011 г. за 110000 броя артикул SC1 и 12000 броя артикул 5426, опаковъчен списък, товарителница SHVAZ110401847F. Дължимите публични вземания са изчислени на базата на декларирания в кл. 33 тарифен номер и за стоката е дадено разрешение за вдигане. На основание чл. 78 от Регламент /ЕИО/ на Съвета № 2913/92 относно създаването на Митнически кодекс на Общността, началникът на МП "Варна Запад" е извършил последваща проверка на декларирането след вдигане на стоката. На основание чл. 201, чл. 214, чл. 217 от посочения регламент, във връзка с § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и гл. II от ППЗМ, във връзка с чл. 59, ал. 1 от АПК е извършена корекция на държавните вземания и е определена за доплащане разлика до пълния размер на задълженията за мито в размер на 895.00 лв. и ДДС в размер на 179.06 лв. По повод проверката във връзка с правилното тарифиране на процесната стока, в административното производство е дадено становище вх. № 4424-1366 от 10.12.2012 г. на отдел "Тарифна политика" към митница Варна. Установява се, че във връзка с тарифно класиране по ЕАД от 6.12.2011 г. с получател ЛСХ Медикал Продъктс, СА, Франция, е декларирана такива стока, както по процесния спор. Това е станало въз основа на представени при този друг внос документи, включително декларация за съответствие от същия производител, като стока медицински инструменти - ножици, е прието, че представляват ножици с режеща част от стомана, различна от неръждаемата, нестерилни, с пластмасови ръкохватки, с обща дължина на изделието 11-12 см. Дадено е заключение, че ножици от стомана с пластмасови ръкохватки артикул № № SC 1, SC 2 и SC 4 следва да се класират в код по ТАРИК 8213000000 с мито по отношение на трети страни в размер на 4.2 %., поради което са определени посочените по-горе задължения. В мотивите на обжалваното решение са изложени и подробни правни съображения, като настоящата съдебна инстанция ги споделя по принцип като правилни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възпроизведени в първоинстанционното решение. Правилно е определен и основния спорен въпрос между страните - каква следва да бъде правилната тарифна позиция на внесената стока от ЛСХ Медикал Продъктс Бенелюкс, СА, Белгия от РКитай, за който е подаден посочения по-горе ЕАД, с който стоката е поставена под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" и декларирана по ТАРИК в код 9018908400, а в решението на административния орган е прието, че процесната стока следва да се тарифира в код 8213000000 по ТАРИК. Първоинстанционният съд е приел, че констатациите на митническия орган относно определяне на тарифния номер на внесената стоки са правилни и че не са оборени от жалбоподателя. Не е отговорено обаче на възражението му, че липсва идентичност на стоката, предмет на вноса по ЕАД от 6.12.2011 г. с получател ЛСХ Медикал Продъктс, СА, и на процесния внос по ЕАД № 11BG002002Н0044920/07062011. Така неправилно е прието от него, че констатациите на митническия орган не са оборени от жалбоподателя. Изводите на митническия орган са обосновани от становище вх. № 4424-1366 от 10.12.2012 г. на отдел "Тарифна политика" към митница Варна. Този отдел към митница Варна е част от митническата администрация и в този смисъл представлява становище на органа, издал акта, поради което не съставлява достатъчно доказателство, обосноваващо правилното определяне на вида на стоката. При условията на чл. 171, ал. 4 от АПК е бил длъжен да укаже на митническата администрация, че при условията на чл. 170, ал. 1 от АПК, носи доказателствената тежест за съществуването на фактическите основания на оспорения митнически акт, което е направено в съдебно заседание от 14.10.2013 г., но по отношение на жалбоподателя и това не се явява достатъчно. От друга страна съдът е длъжен да реши спора по същество, което предполага да отговори на поставения по-горе основен спорен въпрос за това налице ли е идентичност между стоките по двата ЕАД, каква е характеристиката на процесната стока, респ. приликата и отликата й от другия вид ножици, още повече, че вносителите са свързани лица. В тази насока при условията на чл. 195, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, при проявена процесуална пасивност от ответната администрация, съдът е бил длъжен да назначи служебно техническа експертиза, която да се произнесе. Касаторът посочва, че при осъществяване на тарифирането по повод на вноса по ЕАД от 6.12.2011 г. е осъществена експертиза, като по адм. дело № 2889 по описа за 2013 г. на административен съд - Варна, което има за предмет идентичен спор, доколкото се касае за внос на същия вид стока (а и още три адм. дела на същата инстанция, висящи и пред касационната инстанция), той е поискал назначаване на съдебна експертиза, която впоследствие е заличена поради невнасяне на определения депозит за вещо лице от него. Това не освобождава съда от посоченото задължение, произтичащо от уредените съдопроизводствени правила в административния процес. Настоящата съдебна инстанция намира, че решението на административен съд - Варна е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което обосновава необходимостта от неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъде изслушана посочената по-горе експертиза. При новото разглеждане първоинстанцонният съд следва да се произнесе и въпроса за разноските, в това число и за тези в настоящата инстанция. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,