Решение № 10098 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2009 г.

Решение № 10098 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3496/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Директора на Дирекция "обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна, срещу решение № 7/ 05.01.2009 г. постановено по ахд № 407/2007 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, с което е отменен ДРА № 25/10.09.2004 г., издаден от ръководител на екип в ТДД - гр. Русе, потвърден с решение № 1129/22.11.2004 г. за определени на "булексим"ООД гр. Русе, данъчни задължения по ЗДДС за м. септември на 2003 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК. Счита, че са били налице всички кумулативни изисквания на чл. 115, ал. 2 т. 1 ДПК (отм) за допускане на изменение на определено с влязъл в сила данъчен акт данъчно задължение и се иска отмяната на решението и отхвърляне на жалбата срещу ДРА. Ответникът по касационна жалба -Д Булексим" ООД оспорва същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното съдебното решение, ВОС е приел, че обжалваният ДРА е незаконосъобразен, тъй като е издаден при отсъствие на основанията посочени в АВДР № 25/07.06.2004 г. Посочил е, че позоваването на разпоредбите на чл. 115, ал. 2 т. 1 от ДПК (отм) е формално и необосновано от гледна точка на изискуемите от закона предпоставки. Това е така защото данъчният орган не е доказал, че са налице нови обстоятелства (доказателства които по обективни причини не са могли да му бъдат известни по време на извършване на предходната ревизия. Допуснатия пропуск при изясняване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчното задължение е в резултат на неправилно прилагане на закона при извършване на предходната ревизия, като съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 116 ал. 1 ДПК) отм (като извънреден способ не допуска под формата на преразглеждане да се коригират пропуска на ревизиращия орган, резултат от неизпълнение на задължението му да установи цялостно и обективно всички факти и обстоятелства. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Въз основа на правилно установените факти и обстоятелства съдът е направил законосъобразни изводи които са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено при повторното разглеждане на делото в първа инстанция след отмяна на първоначално постановеното решение от ВАС. Видно от данните по делото обжалваният ДРА е издаден по реда на чл. 116, ал. 1 вр. с чл. 115, ал. 2 от ДПК (отм.) - без уточняване коя от хипотезите на чл. 115, ал. 2 от ДПК (отм.) е била налице, за да се измени данъчно задължение, определено с влязъл в сила ДРА. Впоследствие е уточнено с оглед на представените доказателства, че основанието за изменение на влязъл в сила ДРА е т. 1 на чл. 115, ал. 2 ДПК (отм). В изпълнение на указанията дадени с отменителното решение на ВАС, съдът след като е анализирал доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните е стигнал до обоснования извод, че обстоятелствата относно доставките между "булексим"ООД и "агроелит" ООД за периода на м. септември 2003 г. не са нови по смисъла на чл. 115 ал. 1 ДПК (отм). Предвид установената по делото фактическа обстановка правилно окръжният съд приема, че не са налице нови обстоятелства които не са могли да бъдат известни на данъчните органи до влизане в сила на данъчния акт, тъй като данъчните органи са били длъжни при издаването на предишния акт да проверят всички факти и обстоятелства водещи до точното и обективно определяне на данъчните задължения. Това е така, тъй като нормата на чл. 115, ал. 1 ДПК (отм) установява изключение от принципа на неотменимост на влязъл в сила данъчен акт. Както ВАС е имал възможност неколкократно да се произнесе в своята постоянна практика по прилагане разпоредбата на чл. 115 ДПК (отм), влезлият в сила данъчен акт означава изчерпване на правомощието на данъчния орган да въздейства върху разрешения по вече приключилото производство въпрос относно определяне на данъчните задължения за дадения период на конкретния данъчен субект и това осигурява формалната законна сила на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно е данъчният ревизионен акт. Влезлият в сила административен акт гарантира на адресата си, окончателно и непререшимо, осъществимост на разрешения с него материалноправен проблем така, както е установено в акта. Именно защото посяга на стабилитета на индивидуалния административен акт, още повече без визиран в закона срок, разпоредбата на чл. 115 ДПК определя конкретно основанията, при които е допустимо изменение на данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт. Съгласно тази разпоредба данъчното задължение се изменя, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за определяне на данъчните задължения, които до влизането в сила на данъчния акт не са могли да бъдат известни на данъчния орган. Нормата визира кумулативно наличие на следните предпоставки: ново обстоятелство или писмено доказателство; същото има съществено значение за определяне на данъчните задължения; то не е могло да бъде известно на данъчния орган до влизане в сила на данъчния акт. Процесното уведомление на което се позовават данъчните органи не е ново писмено доказателство по смисъла на закона, което да не е могло да бъде известно на данъчния орган към датата на влизане в сила на данъчния акт, ако данъчните органи бяха изпълнили своите задължения да установят цялостно и обективно всички факти и обстоятелства свързани с наличието на признаване на правото на данъчен кредит на ревизираното лице за м. септември на 2003 г. Видно от приложения по делото предходен ДРА за този период са проверени всички доставки по които дружеството е изпълнител и получател. Както съдът правилно е посочил използвайки процедурата за изменение на данъчните задължения по реда на чл. 115 ДПК, данъчния орган не може да отстранява свои пропуски и недостатъци при извършване на предишни данъчни ревизии. Предвид изложеното като е достигнал до същия извод, Варненският окръжен съд е постановил правилно съдебно решение, в съответствие с разпоредбите на материалния закон. Същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да се присъждат на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд- първо отделение,