Решение № 15903 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2020 г.

Решение № 15903 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8487/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е във фазата на втора касация.

Образувано е по касационна жалба на В. Минчев, подадена чрез процесуалния му представител адв. Р. Монов, против Решение № 69 от 26.03.2020 г., постановено по адм. дело № 551/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 11/06/1/0.0.2674/2/01/04/01 от 17.09.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ - Плевен.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че при неправилно възприета фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно законосъобразността на оспорения акт. Счита, че в конкретния случай не е налице основание за връщане на дадената помощ, тъй като са настъпили непредвидени обстоятелства, довели до невъзможност лицето своевремено да подаде заявление за второ плащане и са налице предпоставките по чл. 22 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. / Наредба № 14/28.05.2015 г. /. На следващо място счита, че приложимият закон за установяване по основание и размер на публични вземания на Държавен фонд "Земеделие" от вида на процесните, е ЗУСЕСИФ. Касаторът твърди, че достигнатите от съда изводи относно законосъобразността на оспорения АУПДВ са неправилни, тъй като по делото безспорно е установена липсата на издаден индивидуален административен акт за прекратяване на ангажимента на лицето по мярката.

По подробно изложени доводи в касационната жалба, иска отмяна на решението и отмяна на оспорения АУПДВ. В представено по делото писмено становище претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – директорът на ОД на ДФЗ - Плевен, чрез процесуален представител ст. юриск. Л. Христова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Претендира разноски. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Делото е за втори път пред ВАС. С решение № 15494/14.11.2019 г. по адм. д. № 5577/2019 г. по описа на ВАС, осмо отделение, е отменено Решение № 40 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 387/2018 г. по описа на Административен съд - Ловеч, образувано по жалба на В. Минчев против АУПДВ № 11/06/1/0.0.2674/2/01/04/01 от 17.09.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – Плевен. ВАС е посочил в решението си, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага мотиви, че оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалните правила, като размерът на държавното вземане правилно е установен по реда на чл. 166 и сл. ДОПК, а не по реда на ЗУСЕСИФ. Като е приел обратното, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, без да се произнесе по материалната законосъобразност на АУПДВ. С тези мотиви е постановил отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на същия съд, който да се произнесе по материалната законосъобразност на акта.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност при новото разглеждане на делото пред Административен съд – Ловеч е бил АУПДВ № 11/06/1/0.0.2674/2/01/04/01 от 17.09.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ – [населено място], с който на В. Минчев е отказано изплащане на финансова помощ в общ размер на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 11/06/1/0.0.2674 от 11.02.2016 г. /Договора/, договорът и Анекс към него от 01.02.2017 г. е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо първо плащане по същия договор, ведно със законната лихва, считано от 02.06.2018 г. Процесният АУПДВ е издаден на основание чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо във връзка с чл. 3, ал. 3, изр. първо, във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2, изр. първо от Договора, респ. чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо във вр. с чл. 34, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл. 20 а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. При новото разглеждане на делото първоинстанционния съд е постановил решение, с което е отхвърлил изцяло жалбата на В. Минчев.

В конкретния случай съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му правомощия. Изложил е мотиви, че при издаване на процесния акт е спазено изискването за форма, в хода на проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актът е материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона. Относно приложеният от административния орган ред за издаване на процесния АУПДВ съдът е приел, че той е правилен, тъй като е издаден по ЗПЗП, а не по ЗУСЕСИФ. В тази връзка съдът се е позовал на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП и § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ. Крайният извод на съда е, че са налице предпоставките за издаване на процесния АУПДВ.

От фактическа страна е установено, че В. Минчев е бенефициент по сключен с ДФЗ договор № 11/06/1/0.0.2674 от 11.02.2016 г. за отпускане на финансова помощ в размер на 48 895 лв. по подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6. "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. След одобрение на заявлението за подпомагане и сключване на договора е получил първо плащане в размер на 24 447, 50 лв. Според чл. 3, ал. 3 от договора бенефициентът се е задължил да подаде заявка за второ плащане в срок до 01.06.2018 г., като подаването на заявка е обвързано с изпълнението на бизнес плана, а неподаването на заявка за плащане представлява нарушение на поетите ангажименти и е скрепено със санкция – чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора.

С уведомително писмо изх. № 01-153-6500/119 от 12.06.2018 г. на основание чл. 26, ал. 1 от АПК бенефициентът е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. С молба от 25.07.2018 г. В. Минчев е представил два броя документи - Амбулаторен лист от 04.06.2018 г. /лист 167 и Предписание за лечебна гимнастика /лист 165/. В молбата е изложил, че неподаването своевременно на заявка се дължи на непредвидени обстоятелства, свързани със здравословното му състояние -получена на 30.05.2018 г. травма на дясната ръка /порезна рана/ и необходимостта от предприемане на навременни и адекватни мерки. Поискал е да му бъде предоставена възможност за продължаване на процедурата и изпълнението на договора, тъй като са налице уважителни причини за несвоевременното подаване на заявление. На 17.09.2018 г. директора на ОД на ДФЗ - Плевен е издал обжалвания АУПДВ, като мотивирано е приел за неоснователни така направените в молбата възражения.

При така изложените факти, съдът обосновава извод, че безспорно се установява наличието на описаното в акта нарушение, както на поетото от ползвателя по чл. 3, ал. 3, изр. първо във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 2, изр. първо от договора задължение, така и на нормативно заложеното такова съгласно чл. 34, ал. 4 във връзка с ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г., предвид обстоятелството, че до 01.06.2018 г. от ползвателя на помощта не е подадена заявка за второ плащане. Неизпълнението на това нормативно изискване според съда е обвързано с текста на чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 14/28.05.2015 г., съгласно който ползвателят на помощта няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, заедно със законната лихва към него, изчислена за период, посочен в договора и в този смисъл, правилно с АУПДВ е определен размера на подлежащото на възстановяване вземане в размер на 24 447, 50 лв.

Като неоснователни и недоказани приема доводите на лицето за възникнало препятствие на 30.05.2018 г., свързани с неговото здравословно състояние, което обстоятелство е довело до невиновна невъзможност за изпълнение на договорно задължение - подаване на заявка за плащане в срока определен в договора - 01.06.2018 г. В тази връзка съдът е съобразил разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., съгласно която ползвателите на помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно - курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото, следва да удостоверят временната неработоспособност с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му. В процесния случай не е налице представен болничен лист по образец по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, удостоверяващ наличие на временна неработоспособност. Представеният в административното производство от ползвателя на помощта амбулаторен лист № 1160 е издаден на 04.06.2018 г., т. е. след крайния срок за подаване на заявка за второ плащане, а в документа озаглавен "Предписание за услугите на лечебна гимнастика/физикална терапия" като дата на произшествие е посочена 13.06.2018 г. /стр. 165 от делото/, което отново е след срока на заявката. Липсват и данни ползвателят да е подал заявка за второ плащане, чрез упълномощено лице с изрично нотариално заверено пълномощно. След обсъждане на представените по делото доказателства, съдът обоснова извод, че през периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2018 г., В. Минчев не е бил хоспитализиран, не е имал болничен престой в следствие на настъпило трайно увреждане на здравето, съответно не се установява да е бил обективно възпрепятстван да подаде заявка за плащане в срока посочен в договора. Според състава не са ангажирани и доказателства, които да обуславят установена по надлежния ред дългосрочна професионална нетрудоспособност, имаща характер на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., към която разпоредба препраща § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/28.05.2015 г. В тази връзка счита, че не са ангажирани и доказателства, обосноваващи приложението на предвиденото в чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. изключение относно отговорността на бенефициента.

Твърдението на лицето относно обстоятелството, че баща му, с нотариално заверено пълномощно е опитал да подаде заявление за второ плащане, но от страна на административния орган е направен устен отказ за приемане на документите, според съда е недоказано.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд обоснова извод, че при установено от страна на административния орган неизпълнение на договорно и нормативно задължение от страна на ползвателя на помощта, правилно и законосъобразно с оспорения АУПДВ е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 24 447, 50 лв., представляваща второ плащане по договора и същият е прекратен на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от него, поради виновно неизпълнение и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447, 50 лв., представляващо изплатеното първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.06.2018 г.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон.

Правилна е преценката на първоинстанционният съд относно законосъобразността на оспорения административен акт, предвид разграничението между производствата, свързани с разходите по ПРСР 2014 – 2020 по ЗПЗП и ЗУСЕСИФ според правната уредба, действаща от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018).

Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по ПРСР се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. ") и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г. – "Регламент (ЕС) № 1306/2013"), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. От тази разпоредба следва, че по отношение разходите по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), ЗУСЕСИФ е общ закон и се прилага, доколкото в специалния закон (Регламент (ЕС) № 1305/2013, Регламент (ЕО) 1306/2013 г., ЗПЗП и актовете по прилагането му) не е предвидено друго.

С влизане в сила на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.) в чл. 1, т. 7 от ЗПЗП е въведена промяна в предмета на правната уредба по този закон, като е ограничено приложното му поле до мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 и до конкретно изброени мерки и подмерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.), наричан по-нататък "Регламент (EC) № 1305/2013", доколкото в този закон не е предвидено друго за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

В тази връзка в чл. 9 б ЗПЗП за Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. е предвидено, че производствата пред управляващия орган или Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, се провеждат посредством:

1. Интегрираната система за администриране и контрол по реда на глава трета от ЗПЗП – за мерките и подмерките по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

1. Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕСИФ (ИСУН) по реда и при условията на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове – за останалите мерки и подмерки.

В конкретния случай се касае за административно производство по прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014 – 2020, която попада в обхвата на чл. 9 б ЗПЗП. Тази подмярка не е сред мерките и подмерките изчерпателно изброени в чл. 9 б, т. 1 ЗПЗП – по чл. 21, параграф 1, букви "а" и "б", чл. 28, 29, 30, 31, ЗЗ и 34 от Регламент (ЕС) № 1305/2013. Касае за подпомагане по мярка по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 1305/2013 "Развитие на стопанството и стопанската дейност", която съгласно параграф 1, б. а), i, на същата разпоредба, обхваща помощ при стартиране на млади земеделски стопани. На това основание правилно съдът е преценил, че процесната подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани", от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" се обхваща от разпоредбата на чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП, и правилно е приел, че административното производство не е по реда на ЗУСЕСИФ. При преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване, съдът е съобразил преходната разпоредба на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В конкретния случай производството по подпомагане е започнало по Наредба № 14/28.05.2015 г., издадена на основание чл. 9 а от ЗПЗП, въз основа на заявление за подпомагане от В. Минчев на 24.07.2015 г. и договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 11.02.2016 г., преди влизане в сила на ЗИДЗПЗП /ДВ бр. 2/2018/. Периодът на мониторинг, в който ползвателят е длъжен да предоставя на Фонда изискваните му данни, документи и/или информация необходими за преценка относно точното изпълнение на неговите договорни и нормативни задължения, както и всички други ангажименти, произтичащи от отпусната помощ, е 5 години и шест месеца, считано от сключването му съгласно чл. 13, ал. 2 от договора и чл. 43, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. Този период не е изтекъл към момента на изтичане срока за подаване на заявката за второ плащане и образуване на производството пред ДФ "Земеделие" по издаване на оспорения акт, поради което за установяване на публични държавни вземания е приложим досегашният ред - чрез акт по чл. 166, ал. 2 ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ, към който препраща чл. 9 б, т. 2 ЗПЗП (ред. ДВ бр. 2/2018 г.) и в този смисъл възраженията на касатора са неоснователни.

Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 14 – ползвателят на помощта не е подал заявка за второ плащане, окомплектувана с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ, безспорно се установява от приетите доказателства в първоинстанционното производство. В доказателствена тежест на касатора е да установи наличието на положителния факт на точно изпълнение на поетия с договора ангажимент за подаване на заявка за второ плащане в срок до 01.06.2018 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14/28.05.2015 г. ползвателите на помощта подават заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му. В случая безспорно е установено, че В. Минчев, като ползвател на помощта не е подала заявка за второ плащане до изтичане на срока, посочен в заявлението и в договора за финансова помощ. При неспазване на този срок нормата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № 14/28.05.2015 г. предвижда, че ползвателят няма право да получи второ плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ. Същата последица е предвидена и в договора за финансова помощ – чл. 17, ал. 1, чиито клаузи напълно кореспондират с нормативната уредба по прилагането на посочената подмярка за финансово подпомагане.

На следващо място, спорен в настоящото производство е въпроса дали неизпълнението на задължението на ползвателя на помощта да подаде заявка за второ плащане в срока, посочен в договора за финансова помощ се дължи на извънредни обстоятелства, в който случай ще намери приложение нормата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., съгласно която при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане. В § 1, т. 15 от ДР на наредбата е дадено легалното определение на понятията "Непреодолима сила и извънредни обстоятелства" чрез препратка към чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., съгласно който за целите на финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Същите тези случаи са посочени и в чл. 19, ал. 2 от сключения между страните договора. Обоснован и кореспондиращ с доказателствата по делото е извода на първоинстанционния съд, че в случая не се установява дългосрочна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта, като извънредно обстоятелство възпрепятствало го да подаде заявка за второ плащане в срок до 01.06.2018 г. Както правилно сочи и съда представеният в административното производство от ползвателя на помощта амбулаторен лист № 1160 е издаден след срока за подаване на заявката за второ плащане, на 04.06.2018 г. Наред с това и предписанието за лечение е издадено след срока за подаване на заявката. Отделно от това, правилно е съобразена от съда и разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14/28.05.2015 г., в която е предвидено изключение на изискването за лично подаване на документите от ползвателя, като е предвидено, че това изискване не се прилага за ползватели на помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане. Предвидено е също, че временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му. По делото не се представя болничен лист за удостоверяване на настъпила временна неработоспособност в периода от 01.05.2018 г. до 01.06.2018 г., в който ползвателят на помощта е имал възможност да подаде заявка, нито е представил такъв пред РА в тридневен срок от настъпване на нетрудоспособността.

Причините за неизпълнението на посочените задължения на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се установява съществуването на такива обстоятелства. В тази връзка неоснователно е и възражението на касатора относно обстоятелството, че от страна на административния орган е извършен отказ за приемане на заявлението за второ плащане. Доказателства за представяне на необходимите документи пред РА от страна на бащата на ползвателя на помощта в срок не са приложени по делото. Такива не се представят и пред настоящата инстанция.

В конкретния случай, обективираният в АУПДВ отказ на пълното изплащане на финансовата помощ в размер, представляващ второто плащане по сключения договор и прекратяване на договора, както и определяне на задължение, подлежащо на възстановяване е в съответствие с изложените от административния орган фактически и правни основания за издаване на акта.

По изложените съображения, решението на Административен съд - Ловеч не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно.

Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. От касатора по делото е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,