Решение № 5591 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2011 г.

Решение № 5591 от 18.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8588/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби: Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при ЦУ на НАП обжалва решение № 761 от 03.05.2011 г. по адм. д. № 750/2010 г. на Административен съд - Пловдив, в частта, с която е отменен като незаконосъобразен ревизионен акт № 240900641/25.01.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, офис Стара Загора, потвърден в обжалваната част с решение № 192/22.03.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив, в частта му, с която е отменен установеният корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7 365,22 лв. за разликата от 3 155,21 лева до пълния определен размер и начислени лихви по установен корпоративен данък за 2008 г., за разликата от 283,65 лв. до определените 1305,50 лв. на "Сандра - Гес - 2001" ЕООД. В жалбата е посочено, че с решението в обжалваната му част неправилно е отменена начислената лихва за корпоративен данък за 2008 г. за разликата от 283,65 лв. (изчислена от вещо лице по ССчЕ) до определените 1305,50 лв. Твърди се, че с РА по установения в хода на ревизията корпоративен данък за 2008 г. в размер на 7365,22 лв. е начислена лихва в размер на 717,43 лв., а отделно за невнесените в срок дължими авансови вноски по чл. 83 ЗКПО и чл. 90, ал. 1 ЗКПО, е начислена лихва в размер на 588,07 лв., или общо 1305,50 лв. Изложено е, че при това положение съдът е следвало да изменени начислената по корпоративния данък за 2008 г. лихва само до установения размер от 717,43 лв., а не до общия размер на лихвата от 1305,50 лв., включваща лихва и за невнесените в срок авансови вноски по ЗКПО, в която част ревизионният акт не е отменен. "Сандра - Гес - 2001" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Светлин Панов, оспорва цитираното решение в частта, с която жалбата на дружеството в останалата обжалвана част на ревизионния акт е отхвърлена като неоснователна. В жалбата се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че по допълнително начисления ДДС в размер на 663,70 лв., решението е постановено без да бъдат обсъдени доводите, изложени в първоинстанционната жалба, представляващо съществено процесуално нарушение. По същество излага, че не са налице осъществени от дружеството продажби с данъчна основа в нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС. По приложението на ЗКПО твърди, че съдът не изложил мотиви относно спорния момент - налице ли е отклонение от данъчно облагане и защо е прието, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 и чл. 78 ЗКПО. Всеки касатор оспорва жалбата на другия. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив и неоснователност на жалбата на "Сандра - Гес - 2001" ЕООД. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав след като прецени допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбата на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационните жалби, като подадени в срок, от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт са процесуално допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив е неоснователна, а жалбата на "Сандра - Гес - 2001" ЕООД е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел следното: Относно приложението на ЗДДС, съдът е приел, че на жалбоподателя законосъобразно е начислен ДДС в размер на 663,70 лв. Прието е, че всяка от продажбите по нотариалните актове, осъществявани от жалбоподателя за процесния период представлява отделна доставка, за която следва да се определя данъчна основа по реда на чл. 27, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Според съда, същото е сторено коректно от страна на приходния орган. В тази част решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Ето защо всяка продажба по нотариален акт представлява отделна доставка, за която следва да бъде определена данъчна основа по реда на чл. 27, ал. 1, т. 3 от ЗДДС. Това е направено коректно от страна на органа по приходите. В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не е поискана експертиза, при която да бъде извършена корекция в тази част, не са и представени доказателства в тази насока. Неотносимо към спора е възражението цените на останалите имоти. По тези съображения, настоящия съдебен състав преценява като неоснователна жалбата срещу атакуваната пред съда част от РА. По приложението на ЗКПО, съдът е приел, че на жалбоподателя законосъобразно е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2008 г., съгласно чл. 16, ал. 1 ЗКПО, тъй като са налице неотчетени приходи от продадени имоти на цени, които са по ниски от пазарните. От фактическа страна е установено, че с нотариален акт Венелин Пенев и Спас Спасов, като съсобственици на недвижим имот - дворно място, са учредили на "Сандра - Гес - 2001" ЕООД право на строеж върху същото, по силата на което дружеството да построи със собствени сили и средства сграда, като стане собственик на обекти, подробно описани в нотариалния акт, а другите останат в собственост на прехвърлителя. Съдът е приел, че за целите на данъчното облагане, в случая са налице две сделки - учредяване право на строеж, едновременно с прехвърляне право на собственост на "Сандра - Гес - 2001" ЕООД върху определени обекти, а втората е строителната услуга, извършена от страна на "Сандра - Гес - 2001" ЕООД, за обектите оставащи собственост на прехвърлителите. Като данъчна основа за облагане с корпоративен данък следва да се приеме данъчният финансов резултат, определен по пазарната цена на строително-монтажните работи по изграждане на обектите. В тази връзка по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза със задача - "Каква е пазарната стойност на имотите за осъществените продажби на жалбоподателя към датите на нотариалните актове", която експертиза е кредитирана от съда. Приел е, че приложените по делото нотариални актове за изповяданите сделки за обекти в построената сграда касаят прехвърляне правото на строеж върху съответните обекти, което по същество не представлява цената на строителната услуга. Прието е, че меродавно за определяне данъчния финансов резултат, определен по пазарната цена на строително-монтажните работи по изграждане на обектите, е заключението по СТЕ. По делото е изслушана и съдебно-счетоводна експертиза, със задача - "Каква е данъчната основа за 2008 г. на жалбоподателя, като се определи и дължимия се данък". Вещото лице по втората експертиза, въз основа на СТЕ е посочило, че дължимият корпоративен данък за 2008 г. е 3155,21 лв. и лихва в размер на 283,65 лв. Съдът, кредитирайки заключението на вещото лице, е отменил РА, в частта на определения корпоративен данък и лихва, за разликата над стойностите определени със заключението на вещото лице до пълния размер, определен с РА - 7365,22 лв. корпоративен данък и 1305,50 лв. лихви. Така постановеното решение в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Административният съд е постановил решението си в тази част при неизяснена фактическа обстановка, без да са събрани всички относими към спора доказателства и без да са разгледани всички доказателствени искания. Основното възражение на жалбоподателя е, че за 2008 г. няма отклонение от данъчното облагане. Не са налице условия за преобразуване на финансовия резултат на дружеството по реда на чл. 16, ал. 1 и чл. 78 от ЗКПО. За този период са извършени общо 20 продажби на недвижими имоти в процесната сграда, 10 от които на цени, по-високи от определените за "пазарни" и 10 на по-ниски цени. Извода за отклонение от данъчното облагане за цялата 2008 г. е направен въз основа цените само за отделни имоти, за които експертът е определил за пазарна по-висока цена от продажната, без да се анализират цените на всички продажби през годината, които формират годишен резултат на дружеството за облагане с корпоративен данък. На този въпрос съдът е отговорил лаконично, че в случая е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 и чл. 78 от ЗКПО и сключените сделки /без да бъдат анализирани/ са сторени в отклонение от данъчното облагане. Не са обсъдени в тази насока и доводите на жалбоподателя. В този смисъл е и възражението, че изводът за отклонение от данъчно облагане е направен за цялата 2008 г., като са взети предвид обаче, само сделките за които експертът е определил за пазарна цена по-висока от продажната. Липсва какъвто и да е анализ дали изобщо е прието, че са налице посочените от данъчните обстоятелства, както и дали са налице основанията на чл. 16 от ЗКПО. За обосноваността и законосъобразността на тези части от оспорения пред съда РА, потвърден с решение на горестоящия административен орган, съдът не е изложил мотиви. Липсата на мотиви в тази част е съществено процесуално нарушение. То лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационната инстанция би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Не е извършен анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства. Не са анализирани изготвените съдебно-технически експертизи - както тази в хода на административното производство, така и допуснатата в хода на съдебното производство. Следва да се отбележи, че двете вещи лица са използвали различни методи на оценка на имотите и не става ясно по каква причина съдът е кредитирал едната, а другата не. Необсъждането на доводи на страна в производството е съществено процесуално нарушение, довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка и нарушено право на защита, което налага отмяна на решението в тази част като неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Пловдив, при което да се съобрази изложеното по-горе в мотивната част на настоящия съдебен акт. При новото разглеждане на делото АС следва да съобрази на първо място налице ли са основания и правилно ли данъчния орган е приел, че за 2008 г. е налице отклонение от данъчното облагане и в резултат условия за преобразуване финансовия резултат на дружеството. В тази връзка следва да бъдат изследвани извършените продажби за цялата 2008 г. и на тази плоскост да бъде отговорено на основния въпрос за наличие на предпоставките за приложение на чл. 16, ал. 1 и чл. 78 от ЗКПО. Едва след отговора на този въпрос следва да бъде пристъпено към определяне размера на дължимия корпоративен данък за облагане през 2008 г. Следва в тази част решението да бъде отменено и по отношение частта на присъдените разноски съразмерно на отменената част. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,