Решение № 9435 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2014 г.

Решение № 9435 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Татяна Василева Лилова от гр. Враца, чрез пълномощника адв. Любен Прокопиев, против решение № 86/27.02.2014 г., постановено по адм. дело № 690/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1314/06.03.2013 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Враца, с която е потвърдено разпореждане № 061-00-1572-7/15.02.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че неправилно е отказано възстановяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица по съображения, че не е изпълнено условието по чл. 54д, ал. 5 КСО упражняваната дейност да е преустановена след по-малко от 9 месеца, тъй като не е отчетено обстоятелството, че за упражняваната във Великобритания дейност от жалбоподателката същата не подлежи на задължително осигуряване за безработица. По съображения в този смисъл, касационната жалбоподателка моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Враца, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на Татяна Василева Лилова против решение № 1314/06.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца, с която е потвърдено разпореждане № 061-00-1572-7/15.02.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица. За да постанови това решение, съдът е приел, че законосъобразно е отказано възстановяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателката Татяна Лилова поради това, че не е изпълнено изискването по чл. 54д, ал. 5 КСО упражняваната дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО, да е преустановена след по-малко от 9 месеца от прекратяване на изплащането на обезщетението. В случая изплащането на обезщетението е прекратено с разпореждане от 05.12.2011 г. въз основа на подадена от лицето декларация за промяна на обстоятелствата, а според събраните по делото доказателства жалбоподателката е преустановила дейността, която е основание за задължително осигуряване, на 24.11.2012 г., поради което към тази дата е бил изтекъл период по-дълъг от предвидения в чл. 54д, ал. 5 КСО 9-месечен период. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при повторно разглеждане на делото от първата инстанция, след като с решение № 15865/29.11.2013 г. по адм. дело № 9794/2013 г. на ВАС, шесто отделение, е отменено решение № 13/30.05.2013 г. по адм. дело № 182/2013 г. на Административен съд гр. Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Татяна Василева Лилова е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица с вх. № 061-00-1572/31.08.2011 г., въз основа на което й е отпуснато парично обезщетение за периода от 30.08.2011 г. до 09.08.2012 г. с разпореждане № 061-00-1572-3/27.09.2011 г. С декларация вх. № 802/05.12.2011 г. за промяна на обстоятелствата Татяна Лилова е декларирала прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта, считано от 05.12.2011 г. Въз основа на тази декларация, с разпореждане № 061-00-1572-4/05.12.2011 г. е прекратено изплащането на паричното обезщетение за безработица на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО - поради прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта. Към декларацията е приложена служебна бележка изх. № 6439/05.12.2011 г., издадена от дирекция "Бюро по труда" гр. Враца, с която е удостоверено, че регистрацията на Татяна Лилова в Агенцията по заетостта е прекратена, считано от 05.12.2011 г. От същата е подадена нова декларация за промяна на обстоятелствата с вх. № 061-00-1572-3/28.11.2012 г. с искане за възстановяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица поради това, че самоосигуряването във Великобритания е прекратено, считано от 24.11.2012 г. В хода на административното производство е отправено искане за удостоверяване на осигурителни периоди във Великобритания, в отговор на което е получен Структуриран електронен документ U002 от Великобритания относно период на неосигурена заетост от 05.12.2011 г. до 23.11.2012 г. За прецизност следва да се отбележи, че в Структурирания електронен документ U002 на английски език, който е приложен на л. 17 от адм. дело № 182/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца, датата на прекратяване на заетостта във Великобритания е посочена като 23.11.2012 г. и именно тази дата следва да бъде взета предвид, а не датата 23.12.2012 г., която е посочена в писмото, с което този документ е препратен от дирекция "Европейски регламенти и международни договори" на НОИ до Районно управление "Социално осигуряване" гр. Враца, с изх. № 9451-1189-1#1/06.02.2013 г., съответно вх. № 8261/2/11.02.2013 г., приложен на л. 16 от същото дело. В този смисъл, първоинстанционният съд е допуснал неточност в мотивите на решението, като е приел, че заетостта във Великобритания е прекратена на 23.12.2012 г., но това обстоятелство няма съществено значение за правилното решаване на правния спор, тъй като не обуславя промяна на решаващия извод по делото. С разпореждане № 061-00-1572-7/15.02.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е отказано възстановяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица на Татяна Лилова по съображения, че същата не отговаря на изискванията по чл. 54д, ал. 5 КСО - упражняваната дейност, подлежаща на осигуряване по чл. 4 е преустановена след повече от 9 месеца. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното пред съда решение № 1314/06.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Враца. При тази фактическа обстановка, правните изводи на съда са обосновани и в съответствие с приложимия закон. В разпоредбата на чл. 54д, ал. 1 КСО са предвидени основанията, при които се прекратява изплащането на паричното обезщетение за безработица, като по т. 1 е предвидено - започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, а по т. 2 - прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта. Съгласно чл. 54д, ал. 5 КСО, ако по време на получаване на паричното обезщетение лицето започне да упражнява дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която бъде преустановена след по-малко от 9 месеца, изплащането на паричното обезщетение се възстановява за оставащия към датата на прекратяването период, ако регистрацията на лицето в Агенцията по заетостта е направена в срок 7 работни дни от прекратяване на трудовата дейност. В случая прекратяването на изплащането на паричното обезщетение за безработица е прекратено на основание чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО - поради прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта. Разпореждането от 05.12.2011 г., с което е постановено прекратяването е влязло в сила, поради което неговата законосъобразност не може да бъде обсъждана в настоящото производство. Въпреки това следва да се отбележи, че прекратяването на изплащането е осъществено както в съответствие с искането на лицето, направено в подадената декларация за промяна на обстоятелствата от 05.12.2011 г., така и в съответствие с данните за прекратяване на регистрацията в Агенцията по заетостта, съдържащи се в служебна бележка изх. № 6439/05.12.2011 г. от дирекция "Бюро по труда" - гр. Враца. След като прекратяването на изплащането на обезщетението за безработица е при условията на чл. 54д, ал. 1, т. 2 КСО не е било необходимо да се изследва дали лицето е започнало да упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, тъй като това представлява самостоятелно основание за прекратяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица, предвидено в чл. 54, ал. 1, т. 1 КСО. Наред с това, от доказателствата по делото безспорно е установено, че Татяна Лилова е започнала трудова дейност във Великобритания и е упражнявала тази дейност през периода от 05.12.2011 г. до 23.11.2012 г. включително, като този период е признат по законодателството на тази държава за период на неосигурена заетост, установено от представения Структуриран електронен документ U002. Безспорно е също, че през този период Татяна Лилова е осъществявала дейност като самостоятелно заето лице /посочено в същия документ, както и в подадената от лицето декларация за промяна на обстоятелствата от 28.11.2012 г./. Самостоятелната заетост, или осъществяването на дейност като самоосигуряващо се лице, представлява основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3 КСО. Поради това и след като в чл. 54д, ал. 5 КСО е предвидено, че разпоредбата се прилага за дейност, която е основание за задължително осигуряване по чл. 4 КСО, а не само до случаите на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 КСО /т. е. за случаите, при които задължителното осигуряване се отнася за рисковете общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица/, следва че разпоредбата на чл. 54д, ал. 5 КСО е приложима и за случаите, при които упражняваната дейност от лицето е като самоосигуряващо се лице. Обстоятелството, че упражняваната дейност е определена като неосигурена заетост по законодателството на държавата, съгласно което то е придобито, е без значение относно приложението на чл. 54д, ал. 5 КСО, тъй като в чл. 61, § 1, ал. 1 от Регламент № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност е предвидено, че компетентната институция на държава членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. По изложените съображения, в случая правилно е отказано възстановяване на изплащането на паричното обезщетение за безработица на основание чл. 54д, ал. 5 КСО, тъй като трудовата дейност - основание за задължително осигуряване по чл. 4, която лицето е започнало по време на получаване на паричното обезщетение, е преустановена след повече от 9 месеца. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се присъждат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение