Решение № 6979 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 524/2010 г.

Решение № 6979 от 27.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 524/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сашо Андонов Стоев от гр. Плевен, действащ като ЕТ "Сашо Стоев - 2001", против решение № 513/1.12.2009 г., постановено по адм. дело № 609/2009 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против акт за дерегистрация, издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Плевен. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата и представените писмени бележки от пълномощника адв. Р. Натов се излагат съображения, че съдът не е взел предвид допуснатите нарушения при съставянето на двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция и въз основа на това е направил погрешния извод, че е налице основание за дерегистрация по ЗДДС. Поддържа, че е допуснато процесуално нарушение при разпределение на делото, предвид липсата на доказателства за разпределянето му по електронен път. Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт М. Иванов оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. В писмено възражение се излагат подробни съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против акта за дерегистрация, като е приел, че не са налице нарушения на формата в двата протокола за посещение на адреса. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлена жалбата на Сашо Андонов Стоев, в качеството му на ЕТ "Сашо Стоев - 2001" против акт за дерегистрация по ЗДДС № 15099090003283/11.05.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Плевен, потвърден при обжалването му по административен ред с решение № 307/29.07.2009 г. на изпълняващия длъжността директор на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на дирекцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалвания акт за дерегистрация законосъобразно е прекратена регистрацията на търговеца по ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС, поради наличие на обстоятелство по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Съдът е възпроизвел съдържанието на двата протокола за посещение на адреса за кореспонденция - № 900741/23.04.09 г. и № 900807/7.05.2009 г., обсъдил е подробно всички възражения и доводи на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения при извършените посещения, както и при оформянето на протоколите и съдържанието им. В резултат на това е направил извод, че не са допуснати твърдяните процесуални нарушения и протоколите се ползват с обвързваща доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и установените обстоятелства. Предвид това съдът е приел за установено, че данъчният субект не е открит на адреса за кореспонденция при две посещения, поради което е налице хипотезата на чл. 176, т. 1 ДОПК. Приел е, че за установяване на това обстоятелство не е необходимо изпълнение на процедурата по чл. 32 ДОПК, която намира приложение само при връчване на съобщения. Посочил е също, че лицето не е намерено на адреса и при посещенията на 12.05.2009 и 20.05.2009 г. във връзка с връчването на акта за дерегистрация. Предвид това е направил извода, че ненамирането на субекта на адреса за кореспонденция не е било инцидентно, а представлява характеристика на неговата дейност, насочена към нарушаване на данъчния закон. Според съда, фактът, че лицето е подавало справки - декларации по ЗДДС през периода, през който са извършвани посещенията на адреса за кореспонденция, не е достатъчно основание да бъде игнориран фактът, че лицето влиза с контакт с данъчната администрация единствено, когато то намери за необходимо, както и че предвид неосигуряването на лице за контакт на адреса за кореспонденция практически е осуетило извършването на разпоредената проверка. Съдът е изложил съображения, че е налице и второ самостоятелно основание за прекратяване на регистрацията - по чл. 176, т. 4 ЗДДС, предвид това че е установено наличието на данъчни задължения на лицето, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му. В тази връзка съдът е приел, че лицето има установени данъчни задължения по влязъл в сила ревизионен акт № 01500800/21.08.07 г. и по справки - декларации за отделни периоди през 2006 г., 2007 г. и 2008 г. в общ размер на 16645,53 лв., а същевременно според данните от годишната данъчна декларации по чл. 50 ЗОДФЛ за 2008 г. и приложенията към нея, към края на отчетния период търговецът не е разполагал с никакви дълготрайни материални и нематериални активи и материални запаси. Съдът е приел за неоснователно искането на жалбоподателя за обезсилване на решението на директора на дирекция "ОУИ", поради това че е постановено във вреда на обжалващия. В тази връзка е изложил, че при обжалването по административен ред решаващият орган е длъжен да разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, при което може да потвърди акта и на друго фактическо и/или правно основание. Обжалваното решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, след подробно, последователно и задълбочено обсъждане на доказателствата по делото, както и на възраженията и доводите и страните. Направените изводи са обосновани и съответстват на приложимите правни норми. Оплакванията, изложени в касационната жалба са направени и пред първата инстанция и съдът е обсъдил всяко едно от тях, като направените изводи са правилни и се споделят от настоящата инстанция. По делото е безспорно, че при извършената проверка на ЕТ "Сашо Стоев - 2001" са направени две посещения на адреса за кореспонденция в гр. Плевен, жк "Сторгозия" бл. 61, вх. А, ет. 6, ап. 17, които са удостоверени с протоколи № 900741/23.04.2009 г. и № 900807/7.05.2009 г. Основното оплакване на касатора е, че съдът не е преценил правилно доказателствената сила на протоколите за посещение на адресите за кореспонденция. Относно протокола от 23.04.09 г. касаторът твърди, че съдът е направил изводи в противоречие на закона, като е приел, че непосочването на адреса и длъжностното качество на лицето В. Димитрова не лишава този протокол от доказателствена сила. Настоящият състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по този въпрос са обосновани и правилни. От съдържанието на обсъждания протокол е видно, че същият е съставен от Румяна Петрова Петрова на длъжност инспектор по приходите, в присъствието на свидетелите Симеонка Стоева - майка, с адрес гр. Плевен, жк "Сторгозия" и свидетеля Панчо Цочев Цочев с адрес гр. Плевен, ул. "Дойран" № 45. Протоколът е подписан от съставителя и от свидетеля Панчо Цочев, като в констатациите на протокола е записано, че Симеонка Стоева е отказала да се подпише на протокола. От изложеното е видно, че лице с имена "В. Димитрова", както е посочено в касационната жалба, изобщо не е вписано като свидетел или като съставител на протокола от 23.04.2009 г. Доколкото оплакването за неправилна преценка на доказателствената сила на протокола е свързано с посочването на това лице и липсата на индивидуализиращи данни на същото, то следва да се приеме, че това оплакване е неотносимо към протокола, а следователно и неоснователно. В касационната жалба няма други доводи във връзка с този протокол или протокола от 7.05.2009 г. Във връзка с доказателствената сила на двата протокола следва да се посочи, че настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за това, че за удостоверяването на факта, че лицето не може да бъде намерено на адреса за кореспонденция, не е необходимо изпълнението на процедурата по чл. 32 ДОПК. За удостоверяване на релевантното обстоятелство по чл. 176, т. 1 ЗДДС, че лицето не може да бъде открито на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на ДОПК, е достатъчно да бъде съставен протокол, който има съдържанието, регламентирано в чл. 50, ал. 2 ДОПК и да бъде подписан от лицата по чл. 50, ал. 3 ДОПК. Процесните протоколи отговарят на тези изисквания, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, поради което се ползват с обвързващата доказателствена сила, придадена им с разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ДОПК. В случая не е налице хипотезата на чл. 50, ал. 5 ДОПК, тъй като майката на проверяваното лице /в случая жалбоподател по делото/ не представлява лице по ал. 3 от същата норма. Доводите, изложени в касационната жалба относно противоречие на протоколите с обективната действителност, също са неоснователни. Касаторът твърди, че е нелогично разговорите с лицата, които са отказали да бъдат информирани и да получат представените им книжа, да продължи един или половин час, както е отразено в протоколите. Този довод не води до целения от касатора извод, тъй като с протокола за посещение следва да бъде отразено времето на започване и завършване на проверката, а не времето на проведени разговори с лицата, които са се намирали на адреса. В тази връзка, времето на извършването на проверката обхваща по-продължителен период от време от това, което е необходимо за провеждането на разговор с лицата на адреса и напълно логично е в протокола да бъде отразен именно периода на проверката, която може да включва и време за фактическо изчакване на адреса. Правилни са изводите на съда и във връзка с доводите на жалбоподателя за това, че същият е подавал справки-декларации през периода, включващ извършените посещения. В разпоредбата на чл. 176, т. 1 ЗДДС като основание за прекратяване на регистрацията е предвидена именно невъзможността лицето да бъде намерено на посочения адрес за кореспонденция, а не неподаването на справки-декларации, което всъщност е предвидено като отделно основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е допуснал нарушение на чл. 160, ал. 5 ДОПК, като е потвърдил решението на директора на дирекция "ОУИ", което е постановено в нарушение на чл. 155, ал. 8 ДОПК. Това оплакване по естеството си представлява такова за неправилно приложение на закона, но не е налице в конкретния случай. Предмет на съдебния контрол съгласно чл. 156, ал. 1 и чл. 160, ал. 1 ДОПК е ревизионният акт, а не решението по чл. 155, ал. 1 ДОПК, поради което съдът следва да се произнесе по законосъобразността на ревизионния акт, респективно - актът за дерегистрация предвид препращащата разпоредба на чл. 144 ДОПК, като го прецени с оглед всички основания по чл. 160, ал. 2 ДОПК. В тази връзка съдът правилно е посочил, че актът може да бъде потвърден и на различно фактическо и/или правно основание от посоченото в него, тъй като съдът следва да реши спора по същество. В конкретния случай е налице и посоченото в акта за дерегистрация фактическо и правно основание за прекратяване на регистрацията, а посоченото второ самостоятелно основание в решението на директора на дирекция "ОУИ" само потвърждава правилността на акта за дерегистрация. Липсата на протокол за разпределението на делото на съдия - докладчик по електронен път, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствени правила, съставляващо основание за отмяна на решението. Липсата на протокол не води до извод за нарушение на принципа, още повече че такъв довод не е правен пред първата инстанция и не са събирани съответни доказателства за данните в деловодната програма на съда. Предвид изложеното, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. На ответната страна вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение с първоинстанционното решение и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК дирекцията няма право на второ възнаграждение за юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,