Решение № 15483 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2020 г.

Решение № 15483 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9535/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Пловдив, представен от юрисконсулт В. Янкова, срещу решение № 1124/01.07.2020 г. на Административен съд Пловдив по административно дело № 1584/2019 г., с което е отменен акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 259/26.02.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел "Събиране и контрол" на Дирекция "Местни данъци и такси" при община Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснато при издаването на АУЗД съществено нарушение на административнопроизводствените правила и за неприложимост на реда на чл. 107 ДОПК за установяване на задълженията за данък при придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУЗД. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация А. Георгиев не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив АУЗД са установени в тежест на А. Георгиев задължение за довнасяне на данък при придобиване на имущества по дарение или по възмезден начин в размер 1 162.98 лева с лихви за забава в размер 470.57 лева. Задълженията са обвързани с придобиването от Георгиев на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.1236. 1. 17 по ККР на гр. Пловдив по постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2015 г. на ЧСИ К. Павлов по изп. д. № 20148240401018, влязло в сила на 04.03.2015 г. При придобиването на имота е начислен и внесен данък в размер 760 лева, изчислен върху цената на придобиване 30 400 лева. Издателят на АУЗД е определил дължим данък в размер 1 922.98 лева, като е отнесъл ставка 2.5% по чл. 35, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Пловдив към данъчна основа, определена по данъчна оценка в размер 76 919.30 лева. В акта е посочен начина на изчисляване на данъчната оценка – по данни от декларацията на задълженото лице по чл. 14 ЗМДТ, както и правното основание за избора на данъчната оценка като основа за облагане с местния данък – чл. 46, ал. 2 ЗМДТ. Данъкът за довнасяне е изчислен като разлика между установения с акта данък и внесения. С първоинстанционното решение е отменен АУЗД. Първостепенният съд е приел, че липсва спор по фактите – Георгиев придобил недвижимия имот по постановление за възлагане от ЧСИ, в което бил удостоверен фактът на плащане на местния данък за придобиване на имота; при подаването на декларацията по чл. 14 ЗМДТ органите на общинската администрация не били извършили корекция на дължимия данък. Според съда данъчната оценка на имота се определя от служител на общинската администрация, но в производството по издаване на акт за установяване на задължение по декларация задълженото лице имало право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението. Съдът е квалифицирал като съществено нарушение на административнопроизводствените правила липсата на доказателства за начина на определяне на данъчната оценка на имота, която е основа за установеното задължение за местен данък. Това пък правела невъзможна съдебната проверка за законосъобразност на определеното публично задължение. Съдът е отрекъл приложимостта на редът за установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК към задълженията за данък при придобиване на имущества. Въз основа на декларацията по чл. 14 ЗМДТ се определял данъкът върху недвижими имоти и таксата за битови отпадъци, но не и данъкът по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ. Решението е неправилно. Установяването на задължения по реда на чл. 107 ДОПК е въз основа на данните по подадена от задълженото лице декларация. По тази декларация органът по приходите определя размера на дължимия данък или ЗОВ /чл. 107, ал. 1 ДОПК/, задълженото лице има право да получи информация за начина на изчисляване на задължението /чл. 107, ал. 2 ДОПК/; размерът на задължението се съобщава, като задълженото лице може да поиска издаване на акт за установяване на задължението, както и служебно да се инициира производство за издаване на АУЗ при определени предпоставки, ако не е била извършена ревизия /чл. 107, ал. 3 ДОПК/. В случая подадената от задълженото лице декларация по чл. 14 ЗМДТ, наред с получената по реда на чл. 18 ЗМДТ информация, е източник на данните за определяне на данъчната оценка по приложение № 2 за правото на собственост и ограничените вещни права, които са обект на облагане с данъка при придобиване на имущество по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ /вж. чл. 46, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 1 ЗМДТ/. Данъчната оценка е основа за определяне на задължението за местен данък, когато е по-висока от уговорената или определената от държавен или общински орган цена – чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. Към тази основа се отнася данъчната ставка по чл. 47, ал. 2 ЗМДТ. Определената от ОбС Пловдив ставка за данъка при възмездно придобиване на имущество е 2. 5 %. Данъчната основа е фактическа предпоставка при определянето на данъка. Затова и декларацията по чл. 14 ЗМДТ, данните от която служат за определяне на данъчната оценка по приложение № 2 на ЗМДТ, когато тази оценка е основа за определяне на местния данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, е с характер на декларация по чл. 107, ал. 1 ЗМДТ. А. Георгиев е задължено за данъка лице, тъй като е приобретател на облагаемия имот - по чл. 45, ал. 1 ЗМДТ. Основание за издаване на АУЗД е неточното в количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на данъка, което е относимо към третата хипотеза на чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК. Актът е издаден ex offitio, тъй като не е платено задължението за разликата над внесения данък по постановлението на ЧСИ и дължимият според администрацията. Съобщаването на размера на данъка по реда на чл. 107, ал. 3, изр. 1 ДОПК с възможността на задълженото лице да поиска справката по чл. 107, ал. 2 ДОПК представляват извънпроцесуална дейност за производството по установяване на публични задължения по чл. 107, ал. 3, изр. 3 ДОПК поради което не засягат съдържанието на заключителния му акт и не го опорочават. АУЗД съдържа подробно описание на начина на определяне на данъчната оценка на придобития от Георгиев имот по нормите за данъчна оценка от приложение № 2 към ЗМДТ. Неспособността на съда да извърши проверка на определеното публично задължение не е по причини у администрацията, а се дължи на пропуски в познавателната му дейност. В първоинстанционната жалба са изразени съмнения само относно коефициента за местоположение Км. В юрисдикционния акт на директора на Дирекция "МДТ" е посочено решение № 4 на ОбС Пловдив от заседанието на 22.01.2009 г., в чието приложение № 1 са описани границите на зоните. Имотът на Георгиев е ситуиран в зона I, за която в гр. Пловдив според таблица № 3 по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Приложение № 2 Км е 58. 5. За търговски обекти този коефициент се увеличава с 40 % /вж. чл. 6, ал. 1, т. 2 от Приложение № 2/, т. е за зона I в гр. Пловдив този коефициент е 81. 9, колкото е и по АУЗД. Публичните задължения съществуват в определения с АУЗД размер и техен субект е адресатът на акта. Установяването на задълженията с утежняващия административен акт е правомерно, а отмяната на акта с първоинстанционното решение – неправилна. Дължима е отмяна на решението на АС Пловдив и отхвърляне на оспорването срещу АУЗД. При този изход на делото на Община Пловдив се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в общ размер 688 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение