Решение № 11484 от 13.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на звеното за местни приходи при община Велики Преслав главен специалист МДТ, представен от адв. Г. Бонева, срещу решение 192/30.12.2021г. на Административен съд Шумен по административно дело 165/2021 г. в частта му, с която е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗ/ 4765-1/05.05.2017 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от отдел Местни данъци и такси при община В. Преслав относно определените такса за битови отпадъци за 2014, 2015 и 2016 г. за разликата над 692.51 лева до 2 770.09 лева и за лихвите за забава за разликата над 118.09 лева до 472.34 лева. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Отрича правното значение на липсата на поставен съд за събиране на битови отпадъци пред имота, за който са установени задълженията за такса за битови отпадъци в контекста на пропуск на задълженото лице да декларира, че имотът няма да се ползва или да заяви предоставяне на съд за отпадъци за конкретния имот. Иска отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АУЗ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация В. Дангарска не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: Пред Административен съд Шумен е оспорена частта от АУЗ, с която в тежест на В. Дангарска са установени задължения за такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2014 2016 г. в общ размер 2 770.09 лева с лихви за забава общо 472.34 лева. С решението на първостепенния съд актът е отменен частично. По констатациите на съда жалбоподателят е собственик на недвижим имот с партиден 7701Н1632 в строителните граници на гр. Велики Преслав, представляващ земя и сграда. Съдът е обвързал възникването на задължение за ТБО с притежаването на недвижим имот. По установяванията му имотът е включен в границите на районите, определени със заповедта на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Не се установявало предоставянето на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота. Отречена е убедителността на доказването с представените справки за разположение на съдовете за битови отпадъци тип кофа за гр. В.Преслав за 2014 2016 г. Посочването в тях за ползвател Дънгарски не било обвързано с индивидуализиране на имот и не изключвало съвпадение в имената. Писмото на кмета от 25.10.2021 г. не съдържало информация за дата на поставяне на съд за отпадъци до имота на жалбоподателя и това препятствало установяването за наличието на такъв съд в периода, за който са установени задължения. Актовете за установяване на извършени видове дейности по сметосъбиране и сметоизвозване в гр. В.Преслав с възложител община В.Преслав и изпълнител БКС ЕООД не сочели за кои имоти е извършена дейността, не били представени пътни листи с маршрут на камиона за сметосъбиране. Съдът е ценил показанията на св. Йорданов и Рамаданов за обстоятелствата, че в имота е имало работещо предприятие за дървопреработване, но след преустановяването на дейността му, вкл. в периода 2014-2016 г., пред имота не е поставяна кофа за отпадъци, не е генериран и извозван отпадък. Съдът е съобразил, че основа за определяне на размера на ТБО е данъчната оценка на имота при ставка 10 промила, която включва 7.5 промила за услугата сметосъбиране и сметоизвозване. С констатациите за непредоставянето на тази услуга е обосновал отмяната на АУЗ в частта на задължението за ТБО съответстващо на дела ѝ в общото задължение, както и на съответното задължение за лихви за забава. Първоинстанционното решение е неправилно в обжалваната част. Административният съд не е разграничил понятията за предоставяне и извършване на услугите в обхвата на комплекса, за който общината събира такса за битови отпадъци. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване, ако общината не предоставя тези услуги, то и не събира такса за тях /вж. чл. 71, т.т. 1 и 2 ЗМДТ, ред. ДВ бр. 101 от 2013 г./. Предоставянето на услугата е заявяване на потенцията да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т.е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 01.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/. Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата чл. 62 ЗМДТ в ред. до 01.01.2019 г. Не е сред предпоставките за възникване на задължението за ТБО използването на имота по начин, генериращ отпадъци. За отчетни периоди 2014-2016 г. разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗМДТ създава правно основание за освобождаване от такса за битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване по декларация на задълженото лице, когато имотът няма да се ползва през цялата година. Не е спорно, че такава декларация не е подадена. Съответно не са осъществени предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на такса за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване. Жалбоподателят в първоинстанционното производство не е въвел по реда на чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК твърдение да е заявил с декларацията по чл. 19, ал. 2 от Наредба 4 за определянето и администрирането на мастните такси, цени на услуги и права на Територията на община В. Преслав желание е за определяне на таксата за битови отпадъци според количеството на отпадъците съобразно вида и броя на съдовете за съхранение и честотата на сметоизвозването. Затова и не е извършен избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда по дело С-335/16/. Това е причината размерът на задължението е определен по правилото на чл. 19, ал. 3 от Наредбата, съответстващ на вторичния способ по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ /в приложимите по време редакции/. Отсъствието на декларация по чл. 19, ал. 2 от Наредба 4 изключва съответствието с позитивното право и с опитните правила на извода на съда приравняващо непредоставянето на съд за събиране на битови отпадъци за конкретния имот с неизвършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване /мислимо заради неизпълнение от кмета на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗУО да осигури такива съдове/. Този извод е във вътрешно противоречие с другия, че имотът не се ползва и не се отделят отпадъци. При липса на отпадъци отдалечеността на най-близкият до имота съд за събиране на битови отпадъци не изключва предоставянето на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване. Само за задължените лица, подали декларацията по чл. 19, ал. 2 от Наредба 4, е ограничението по чл. 6 от Наредба 11 за управление на отпадъците на територията на община В. Преслав да изхвърлят отпадъци само за съдовете, които са заявили че ще ползват през съответната година. Доказването на спазването на законовите изисквания при издаването на административния акт е в тежест на администрацията /чл. 170, ал. 1, in fine АПК/. Това е сторено с представянето на приетите от съда заверени копия на декларацията на жалбоподателя, решението на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ; документите за изпълнение на задълженията на БКС ЕООД и справките за разположението Имотът попада в район по заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ. Извършването на услугите е удостоверено в актовете за установяване на видове дейности по сметосъбиране и сметоизвозване. Основа за определяне на размера на задължението за ТБО е данъчната оценка на имота. Ставките на таксата са установените в решение 530 по протокол 48/27.01.2011 г. на ОбС В. Преслав и изчисляването на вземането е вярно. Публичните задълженията съществуват в определения с АУЗ размер. Неправилно съдът е отменил частично акта. Решението следва да бъде отменено в обжалваната част като вместо него се постанови отхвърляне на оспорването срещу съответната част на АУЗ. Дължима е отмяна на решението и в частта за присъдените в полза на жалбоподателя разноски в размер 632.28 лева. При този изход на делото на община В. Преслав /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски в общ размер 1 177.32 лева, от които 437.87 лева за упълномеряване на разноските от първоинстанционното производство и за касационното производство в размер 739.45 лева /д.т. и адвокатско възнаграждение/. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение