Решение № 1512 от 13.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. Василев от гр. София, чрез процесуален представител адв. Гочев, срещу решение 3087 от 09.05.2022 г., постановено по адм. дело 1113/2022 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 4 от 14.01.2022 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта за прекратяване на служебното му правоотношение. По наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед да бъде отменена. Изложени са твърдения, че в случая спрямо жалбоподателя е осъществена дискриминация. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба изпълнителният директор на Агенцията по заетостта, през процесуален представител юрк. Младенова оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Х. Василев, заемал длъжността младши експерт, с ранг V в отдел Програми и мерки за заетост и обучение в Главна дирекция Услуги по заетостта. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл дава право на органа по назначаването при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без да са налице условията на чл. 103 ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Х. Василев е назначен за първи път на държавна служба на 15.01.2021 г., а прекратяването на служебното му правоотношение става преди изтичането на едногодишния срок съгласно чл. 12, ал. 1 във вр. с ал. 3 на ЗДСл от първоначалното назначаване. Целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка от страна на органа по назначаването, относно наличието на необходимите професионални качества и способности у служителя с оглед характера и изискванията на заеманата длъжност. Максималната продължителност на срока за изпитване е една година. Той може да бъде по-кратък и служебното правоотношение да бъде прекратено по-рано, когато се констатира несправяне с работата от страна на държавния служител. Упражняването на посоченото право на органа по назначаването може да бъде извършено само веднъж, с оглед на посочените по-горе цели на срока за изпитване. В този смисъл преценката по целесъобразност, обективирана в административния акт, е извършена в рамките на едногодишния срок по отношение на жалбоподателя. Заповедта на органа по назначаването е издадена въз основа на предложение на главния директор на Главна дирекция Услуги по заетостта, в което мотивирано са изложени твърдения за несправяне на служителя с поставените задачи или с такива, за които се изискват кратки срокове за изпълнение, за липса на мотивация за изпълнение на служебните задължения, липса на задълбоченост и трудности при работа в екип. От доказателствата по делото не може да се направи извод за осъществена спрямо касатора дискриминация, доколкото от същите се установява, че органът по назначаването се възползва от предвидена в закона възможност, като прекратява служебното правоотношение с Василев преди изтичане на едногодишния срок след извършена преценка за целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол, а отделно от това, правилно в обжалваното решение е прието, че жалбоподателят не посочва факти, от които да се установи, че е третиран по-неблагоприятно в сравнение с други служители от органа по назначаването, което да обосновава наличие на упражнена дискриминация спрямо касатора. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на Агенцията по заетостта разноски в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт, определени по размер в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение