Решение № 4216 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 29/2013 г.

Решение № 4216 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 29/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "Българска телекомуникационна компания" АД срещу решение № 6011/12.11.2012 г. по адм. д. № 6399/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 461 от 14.05.2012 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която е забранено да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, изразяваща се в прикриване и премълчаване на съществена информация в каталога по отношение на първоначалната такса за всеки разговор, след като се изговорят полагащите се в пакета безплатни минути, включително и за абонаментните планове Vivacom Trio: Fix+Net+Mobi и Vivacom 4 Play: Fix+Net+Mobi+TV, в нарушение на чл. 68в във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 1 и 2 от ЗЗП. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответната страна е представила писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че неправилно съдът е приел, че е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, изразяваща се в премълчаване в каталога за месец ноември 2011 г. и януари 2012 г. от страна на "Виваком" на съществена информация, изразяваща се в това, че след изчерпване на безплатните минути по пакетната услуга има такса за достъп. Тази информация се съдържа на цяла страница в каталога, озаглавена "Всичко друго, което трябва да знаеш" и макар и с дребен шрифт, защото е обемна, не е неясна и неразбираема. Съгласно чл. 68е, ал. 2 ЗЗП, за да е налице заблуждаваща търговска практика трябва премълчана информация да може да повлияе на икономическото поведение на средния потребител. Но нито в заповедта, нито в решението на АССГ е определен профилът на средния потребител, който е сравнително добре информиран и наблюдателен. При това, съгласно чл. 18 от Директива 29/2005 следва да се има предвид реакцията на средния потребител във всеки конкретен случай. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че са налице и основанията по чл. 68е ал. 2 от ЗЗП и в конкретния случай е допусната заблуждаваща търговска практика, включително с оглед на средството, което е използвано. При публикуването на рекламата в каталога си жалбоподателят не е посочил съществена информация, необходима на средния потребител, за да вземе търговско решение. Това е информацията, че при изчерпване на първоначално дадените в пакета минути се заплаща допълнително първоначална такса за свързване в размер на 0,132 лв. при всеки разговор, която информация съществено променя цената на предлаганата услуга. Това е съществена информация, от която зависи дали средният потребител би взел решение да сключи индивидуален договор за съответния пакет и да ползва услугите на жалбоподателя. Приел е, че видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят е прикрил и премълчал съществената информация, че се дължи първоначална такса при определени условия. Посочването на обстоятелството, че има първоначална такса на едва на последната страница на каталога със ситен шрифт е премълчаване и прикриване, тъй като е логично средният потребител да прочете рекламните две страници за съответния пакет и да приеме, че с него се изчерпват всички условия по предлаганата услуга. За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че липсват мотиви за издаване на оспорената заповед и не са взети предвид всички относими към спора факти, както и обстоятелство, че са взети всички мерки за предоставяне на информация на потребителите чрез други средства, че е невъзможно в рамките на рекламното съобщение в каталога да бъдат предоставени всички параметри по предложението, както и че при явяване на потребител в обекта и при сключване на индивидуален договор е получавал пълната информация за пакета, като това е посочено и като точка в индивидуалния договор. За неоснователно е прието и възражението, че тази информация не би могла да се включи в рекламата, тъй като не цялата информация се включва в рекламата. За неотносимо към предмета на спора е прието възражението, че от жалбоподателя са предприети всички мерки за предоставянето на информация на потребителите чрез други средства, а именно при посещение в магазина и в сайта им и в индивидуалните договори. Законът приема за заблуждаваща търговска практика, при която не се предоставя или се премълчава съществена информация при представянето й в съответната форма, в конкретния случай чрез публикуване на реклама в каталога. Това че е осигурена допълнително е неотносимо към установената заблуждаваща търговска практика, тъй като потребителят не е длъжен да потърси допълнителна информация, поради и което може да бъде заблуден и подведен да вземе решение, което не би взел, ако би имал цялата информация. Възразява се от жалбоподателя, че не е ясно от къде е получена информацията за каталога на БТК за месец ноември 2011 г., извършените проверки в магазин на БТК и на интернет страницата са извършени на 16.01.2012 г., не се съдържа конкретно описание на текстовете на каталога на дружеството към момента на извършената проверка. каталогът, намиращ се м магазинната мрежа на БТК към м януари 2012 г. е описан само чрез сравнение с други каталози. Оспорват се изводите, че информацията за първоначално свързване съществено променя цената на услугата като цяло, не е взето предвид, че не се касае за самостоятелна фиксирана гласова услуга, а за пакетна услуга. Счита се за необоснован извода, че информацията само за този конкретен елемент от ценовата листа на БТК за четири различни услуги, би повлияла съществено на избора на потребителите, дори при сравнително многобройни разговори на ден, цената на първоначалното свързване, начислявана само след изчерпване на включеното време за разговори, е относително малък елемент от общия разход на потребителя. Счита се, че не са изложени мотиви дали средният потребител може да бъде заблуден, цената е публично достъпна както в каталога на дружеството, така и на интернет страницата, разглеждан е единствено каталога на дружеството без да се вземе предвид каква реална информация се предоставя на потребителите. Каталогът препраща към детайлната информация на последната страница от същия, към интернет страницата на дружеството и към телефона за обслужване на клиенти, в своята съвкупност предоставената информация не накърнява способността на потребителя да вземе търговско решение. Счита се, че като се вземе предвид характера на разглежданата пакетна услуга, следва да се приеме, че пълната ценова информация е изключително обемна и е възможно да е ограничена до основните детайли съдържащи се в една нейна реклама. Тези възражения са неоснователни. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика, като чрез премълчаване търговецът прикрива съществена информация в каталога относно факта, че освен посочените в каталога цени за мобилни услуги на потребителя се начислява и първоначална такса за всеки разговор, след като се изговорят предвидените в пакета безплатни минути. В каталозите на мобилния оператор всички тарифни планове, включващи фиксирана телефонна услуга са представени еднотипно, като липсва информация за първоначална такса от 0.132 лв. при свързване с мобилната мрежа на Vivacom или други мобилни мрежи. Установено е, че информацията за първоначалната такса от 0.132 лв. се съдържа едва в края на каталога на стр. 30 с много ситен шрифт и е подредена по начин, по който трудно може да бъде възприета и разбрана от средния потребител. Част от важната информация, позволяваща на потребителите да направят своя избор, е премълчана в началото на каталога при останалата относима и съществена информация и е събрана на една страница в края на каталога с много дребен шрифт, включително за продажба на стоки и пакетни услуги. В каталога за януари на две страници 4 и 5 подробно е дадена информация за абонаментен план Vivacom 4 Play: Fix+Net+Mobi+TV с месечен абонамент 18,90 лв., но съществена и важна информация за първоначалната цена е пропусната. За потребителите е важно да знаят, че след като изговорят включените безплатно 30 минути, за всеки разговор от фиксиран телефон към мобилната мрежа на Vivacom се начислява първоначална такса от 0, 132 лв., а всеки разговор от фиксиран телефон към други мобилни мрежи не се таксува само 0,15 ст. на минута, а включва и първоначална такса от 0,132 лв. Въпреки, че за реклама на абонаментния план търговецът е отделил две страници от каталога, е пропуснал да включи важната информация за първоначалната такса, която променя цената на услугата, предоставяна по този начин. Споделят се изводите на съда, че потребителят прави своя избор на база на рекламното съобщение за пакетната услуга и малко вероятно е да прочете информацията на последната страница от каталога, която е предоставена по недостатъчно разбираем начин. С това свое поведение търговецът премълчава съществена информация относно обстоятелството, че освен посочените цени за мобилна услуга, потребителите ще заплащат допълнителна първоначална такса, което променя крайната цена за услугата и е възможно да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел, ако е запознат предварително с цялата информация. Правилно е прието от съда, че като се вземат предвид всички характеристики и обстоятелства на посочената практика, както и ограниченията на използваното средство за комуникация, следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител. Обстоятелството, че при изчерпване на първоначално дадените в пакета минути се заплаща допълнително първоначална такса за свързване в размер на 0,132 лв. при всеки разговор, е съществена информация за част от цената на една от пакетните услуги и винаги следва да се предоставя заедно с информацията за полагащите се в пакета безплатни минути. Броят на разговорите за всеки потребител е различен и информацията за допълнително първоначална такса за свързване в размер на 0,132 лв. при всеки разговор при изчерпване на първоначално дадените в пакета минути би имала съществено значение за цената на услугата при потребители които осъществяват повече разговори. Правилни са изводите на съда, че в конкретния случай е било възможно да се добави в рекламата и условието за първоначалната такса, след като рекламата и на двете пакетни услуги е публикувана на две големи страници в каталога, като е било възможно да се намали големия рекламен шрифт и да се публикува на рекламната страница важното условие за наличие на първоначална такса, текстът не е с обем или съдържание, което да не би позволило публикуването му на рекламната страница. Неоснователни са доводите, че след като информацията за цена за първоначално свързване се съдържа в други каталози и изрично е посочена в подписания от потребителя индивидуален договор, не е налице нарушение. Неоснователно се счита, че съдът е застъпил две различни становища относно това в какво се състои нарушението. Съдът е приел, че чрез премълчаване на съществената информация на първите страници на каталога е прикрита съществена информация, че се дължи първоначална такса при определени условия. Потребителят може да не потърси и да не разполага с допълнителна информация и информацията в каталога да му даде основание на сключи договор. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, Седмо отделение,