Решение № 16089 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2018 г.

Решение № 16089 от 20.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7023/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територия. Образувано е по касационна жалба на Ю. Караманолев от гр. [населено място] срещу решение № 373 от 28.02.2018 г., постановено по адм. д. № 196/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 68 от 20.01.2017 г. на Кмета на община Благоевград, с която е наредено на Ю. Караманолев и К. Кафеджийски да извършат преобразуване на неподходящия по местонахождение и разположение строеж "Канализация", отвеждаща отпадните води от жилищна сграда идентификатор № 04279.622.178. 1 по кадастралната карта (КК) на гр. Благоевград, намираща се в имот идентификатор № 04279.622.178, УПИ VI – 3085, кв. 36 по плана на 7 – ми микрорайон Благоевград, ул. "Шипка" № 12, състоящо се в заустване на същия в съществуващата улична канализация по ул. "Шипка" и прекъсването му преди регулационната граница с УПИ VIII – 3083 и VII – 3084, кв. 36 в интерес на здравеопазването, хигиената, чистотата и спокойствието на гражданите. В касационната жалба се поддържат неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че при постановяване на решението не е съобразено заключението на приетата по делото СТЕ, според която е невъзможно гравитачното заустване на сградата да бъде извършено в шахтата на ул. "Шипка", поради наличието на обратен наклон. Твърди и неправилно приложение на закона, тъй като съдът не е преценил дали би съответствало на разпоредбите на закона изпълнението на висящи, над улицата канализационни тръби. Посочва освен това, че канализацията наредена за премахване като неподходяща по местонахождение, е извършена законно в съответствие с действалите към момента на извършването й норми на ППЗТСУ и във връзка с разпореждане на компетентните органи в тази връзка, приложено по делото. Иска оспореното решение да бъде отменено. Ответникът Кметът на община Благоевград, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците К. Кафеджийски, Г. Стоименов и С. Маликатов не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение на първо място за недопустимост на касационната жалба, поради просрочие, алтернативно твърди неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 61, ал. 2 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК в редакцията преди изменението от ДВ бр. 42/2018 г. Това е така, тъй като съобразно посочената разпоредба на чл. 61, ал. 2 от ГПК "сроковете спират да текат за страните през дните, обявени за официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда". Съобразно чл. 154, ал. 1 от КТ Велики петък, В. събота и Великден - неделя и понеделник са официални празници, като в тази връзка последният ден от 14 дневния срок за оспорване на решението обявено на жалбоподателя на 26.03.2018 г. е именно 13.04.2018 г. като не са броени посочените четири дни – официални празници. Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилното приложение на закона, тъй като е приел наличието на предпоставки за разпореждане на преобразуването на неподходяща по местонахождение канализация. Приел е за установено от приетите по делото съдебно технически експертизи, от които е установено, че действително канализацията на имот идентификатор № 04279.622.178. 1 не може да се заусти в шахтата на ул. "Шипка" за гравитачно отвеждане на отпадни води, която е прилежащата улица на къщата (сградата е изградена на уличната регулационна линия с ул. "Шипка"), тъй като разликата в нивата на долен вътрешен ръб на тръбата и на дъното на ревизионната шахта е 5 см., поради което не може да се осигури необходимия минимален наклон на канализацията. Посочил е, че даже наклонът е обратен – от шахтата към сградата. Приел е обаче, че тъй като в оспорената заповед е посочено, че "при невъзможност главните хоризонтални канализационни клонове и техните разклонения до вертикалните канализационни клонове за имот идентификатор с крайни цифри 622. 178 да се заустят в канализационната шахта на ул. "Шипка" чрез разположени в земята тръби, следва същите да се проектират висящи". Посочил е, че това решение е дадено по представено по делото писмо на управителя на "ВиК" – ЕООД – Благоевград, поискано и получено преди издаване на заповедта. Приел е в тази връзка, че макар и невъзможно подземното гравитачно включване в ревизионната шахта на ул. "Шипка", предвид възможността за надземно с висящи тръби включване в тази шахта, то са налице предпоставките за преобразуване на канализацията, която от изграждането й в началото на 80 – те години преминава през съседни имоти с крайни цифри на идентификаторите 622. 177 и 622. 176 и се зауства в канализационна шахта на ул. "Прилеп", поради налична денивилация на терена. Решение е неправилно. От данните по делото и от изслушаните три експертизи е установено, че жалбоподателят е придобил имота през 1982, а пред 1983 г. въз основа на разрешение за строеж е изградена сграда сега с идентификатор с крайни цифри 622.178.1, на която канализацията преминава през два съседни имота и се зауства в ревизионна шахта на ул. "Прилеп". Установено е и че в период от време е имало теч на канализационни води в съседните имоти, поради пробив в етернитова тръба на канализацията, която е била отремонтирана и подменена с ПВЦ. Безспорно е установено от доказателствата и приетите по делото три СТЕ, че е невъзможно гравитачно отвеждане на отпадните води от канализацията на сградата с крайни цифри на идентификатор № 622.178.1 към ревизионната шахта на прилежащата ул. "Шипка" поради денивилацията на терена и наличието на обратен наклон между улицата и къщата, при което ревизионната шахта се явява по – високо от тръбата на канализацията на сградата. При тези данни е посочено, че за заустване на канализацията на сградата в шахтата на ул. "Шипка" единственият вариант е с висящи тръби, а именно надземно положени. Нормата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ предоставя на кметовете на общини компетентност при установени неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали канализационни съоръжения, да разпоредят премахването им, преобразуването им или ремонтирането им, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В случая в оспорената пред АС – гр. Благоевград е прието, че спорното канализационно съоръжение е неподходящо по местонахождение, тъй като преминава през два съседни имота, а не е включено в прилежаща ревизионна шахта на ул. "Шипка", като мотив за неподходящото местоположение е посочено, че поради разполагането на част от канализацията в чужди имоти води до невъзможност същата да бъде обслужвана и поддържана при възникване на непредвидени обстоятелства. Разписано е преобразуване на канализацията, включването й в шахтата на ул. "Шипка" при невъзможност подземно с висящи надземни тръби. За да се установи дали спорното канализационно отклонение е неподходящо по местонахождение, тъй като изложените мотиви в заповедта не са такива които да обосновават неподходящо местонахождение, следва да се разгледат разпоредбите, регламентиращи изграждането на канализационни отклонение както към по сегашната законова уредба, така и действалите към момента на изграждането й – 80 – те години на миналия век. Това е така, тъй като неподходящо местонахождение би било това, което не отговаря на законовите норми за прокарване на канализация (например по фасади на сгради и др). Съгласно сега действащите норми – чл. 87, ал. 2 и 3 от ЗУТ предвиждат, че ал. 2 "При липса на канализация или когато поради наклон на терена канализацията не е в състояние да отвежда повърхностните води, собствениците са длъжни да осигуряват свободното протичане на тези води през поземлените имоти до съответните улични съоръжения (канализационни шахти, канавки и други)" и ал. 3 "При липса на друга техническа възможност, доказана и с проект за вертикална планировка, се допуска канализацията на сгради в урегулирани поземлени имоти да се включва в уличната канализация, преминавайки през съседни имоти, без с това да се препятства възможността за извършване на допустимо застрояване в тях. В тези случаи участъкът, преминаващ през имотите от сградата до уличната канализация, се счита за дворна мрежа (сградно отклонение)". Същата уредба е възприета и в действалия към момента на извършване на канализацията, а именно чл. 159 от ППЗТСУ (отм.); и в частност в ал. 5 и 6 от него. Т. е. при наклон на терена, който препятства отвеждането на отпадните води собствениците следва да осигурят оттичането им до канализационните шахти, като при липса на друго техническо решение това следва да стане и с преминаване през съседни имоти при посочените правила. Т. е. в настоящия случай при установена денивелация, която препятства гравитачното подземно заустване на канализацията в ревизионната шахта на ул. "Шипка" в съответствие с посочените по – горе разпоредби е направено заустване в шахтата на ул. "Прилеп" с преминаването на канализационните тръби през два съседни имота, като това се установява и от приетите по делото СТЕ. След като изградената канализация съответства на законовите норми за разположение както действалите към момента на извършването й, така и по сега действащите, то същатата не може да се приеме за неподходяща по местонахождение. Следва да се посочи, че по принцип канализационните тръби се полагат подземно и това е тяхното подходящо място, както е в конкретния случай, а предложеният алтернативен вариант за висящи надземни тръби с оглед преодоляване на денивилацията към ревизионната шахта към ул. "Шипка" е още по–неподходящ по местонахождение. За пълнота следва да се посочи, предвид установения проблем с теч на тръбите, отстранен изцяло или частично отстранен (въпроса не е изяснен докрай, но е и неотносим към спора), че в правомощията на кмета е да издаде заповед за отремонтиране на повредена част от канализация, която застрашава хигиената или здравето, но не и да разпорежда преместване, поради неподходящо местонахождение. Освен това в случая съобразно посочените по–горе разпоредби собствениците на съседните имоти следва да осигурят достъп за отремонтиране от жалбоподателя на евентуално повредена част от канализацията, което той следва да извърши за своя сметка, а ако не го извърши кмета би могъл да го задължи със заповед. Изложеното обаче не води до неподходяща по местонахождение канализация. Като е достигнал до обратен извод, АС – гр. Благоевград е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя оспорената заповед. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация Кмета на община Благоевград за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,