Решение № 14254 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2017 г.

Решение № 14254 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8509/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 784/16.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2960/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Първата касационна жалба е подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на Б. Видин обезщетение в размер на 2000 лева, за причинени му неимуществени вреди. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество се сочи че неправилно съдът е приел че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност – вредите са настъпили най-късно на 29.05.2009 г., както е посочено в исковата претенция и по силата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД тече давностният срок, който е изтекъл. Сочи се на второ място че съдът неправилно е счел че са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените реди на ищецът, както и техния размер. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалният си представител, поддържа подадената касационна жалба, не сочи нови доказателства и оспорва касационната жалба, подадена от Б. Видин. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба, подадена от Б. Видин, против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 27 538. 14 лева. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Сочи че са налице предпоставките визирани в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като с представянето на доказателства и чрез заключението на ССЕ е доказал изцяло своята претенция, а доводи на решаващият съд са неоснователни и в противоречие със събраните доказателства. Моли съдебното решение да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен искът му за претърпени имуществени вреди и в частта в която е осъден да заплати на ответника разноски по делото, като вместо него ВАС постанови друго по съществото на спора. Представя доказателства. В с. з. се явява лично и поддържа касационната си жалба, като счита за неоснователна касационната жалба на МВР. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби и счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С решение № 784/16.05.2017 г., съдът е отхвърлил исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на Б. Видин срещу Министерство на вътрешните работи, за причинени имуществени вреди за сумата от 27 538. 14 лева, и е уважил частично исковата претенция за неимуществени вреди за сумата от 2000 лева, като е отхвърлил иска до претендирания размер от 8000 лева, както и лихва върху тази сума. Осъдил е Б. Видин да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 46. 00 лв., разноски по делото по съразмерност и компенсация. По отношение на предявеният иск за обезвреда на имуществените вреди, съображенията на съда за отхвърлянето на иска са били, че не се доказва една от предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между твърдения акт на дискриминация и имуществените вреди, които ищецът претендира. Съдът е приел, че изпращането на касатора Видин от министъра на вътрешните работи в мисията на EULEX Косово не е достатъчно, за да може същият да получи възнаграждението, което той претендира, че е следвало да получи. Приел е също, че за целта е необходимо и съответно разпореждане на ръководството на мисията и договор между него и съответния член на персонала, подписването на който зависи от преценката на ръководството на мисията, поради което е приел че иска е неоснователен. Съдът е посочил още, че претенция би могла а се търси само и единствено на основание неосигурен достъп до участие в мисията в рамките на националната процедура, която обаче не би била равна на паричният израз от участие в мисията, поради което е приел че иска е неоснователен. По отношение иска за неимуществени вреди е прието, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между дискриминационното отношение на ответника и причинените неимуществени вреди и с оглед нормата на чл. 52 от ЗЗД ги е редуцирал до сума в размер на 2 000 лв. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Установено било по делото, че при започнала процедура по набиране на участници в Европейската мисия в Косово в периода 29.11.2008 г. – 29.05.2009 г., касатора Видин кандидатствал и бил одобрен от Комисия по подбор, подготовка и изпращане на полицейски наблюдатели в международни мисии към Главна дирекция "Охранителна полиция" – МВР. Видно от протокол № 5/17.09.2008 г., на Комисия по подбор, подготовка и изпращане на полицейски наблюдатели в международни мисии, е предложено да се изпратят всички одобрени 37 участници, сред които е и Видин. Независимо от това, в становище на директора на Дирекция "Човешки ресурси" при МВР от 11.09.2008 г., до министъра на вътрешните работи, се предлага да не бъдат изпращани тези служители, чийто мандат в мисията в ООН е приключил, но не е изтекла една година, прослужена в структури на МВР, преди следващо участие в мисия, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 от Инструкция с рег. № МЗ-11/5.06.2007 г. на МВР, като са предложени за участие само 11 служители. Министърът на вътрешните работи е издал заповед № К-6535/20.11.2008 г., с която разрешава ползването на неплатен отпуск и изпраща тези 11 служители в мисията EULEX Косово. По подадена жалба от касационния жалбоподател Видин пред Комисия за защита от дискриминация (КЗД) е признато, че при определяне на участниците в тази мисия министърът на вътрешните работи е допуснал неравно третиране на Б. Видин по признак "лично положение", т. е. органът е допуснал пряка дискриминация и нарушение на чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), като това е довело до ограничаване на правото му на достъп до професионална дейност. Решението на КЗД в тази му част е оставено в сила с решение № 3690/30.05.2013 г., по адм. дело № 5283/2011 г., на АССГ и потвърдено с решение № 4667/4.04.2014 г., по дело № 14281/2013 г., на ВАС. Първостепенният съд е установил тези обстоятелства и е приел правилно и законосъобразно, че претенцията за имуществените вреди е неоснователна и недоказана от Видин. Предявените искове са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното имуществено обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от решаващия съд. Правилно, и в съответствие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че в конкретния случай се доказва само първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата – акт на дискриминация, установен с Решение на КЗД № 106/1.06.2011 г. и потвърден с посочените по–горе решения на АССГ и ВАС. От събраните по делото доказателства не се установява обаче претърпени имуществени вреди, които да са в резултат на акта на дискриминация, което изключва наличието на елемент от фактическия състав на правната норма – пряка причинна връзка между акта на дискриминация и претендирания вредоносен резултат. По силата на чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите. Алинея 2 от с. з. гласи, че в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. При исковете по чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр., за да се предявят по този ред е необходимо като условие наличието на позитивно решение от страна на специализирания административен орган – Комисия за защита от дискриминация. В конкретният случай е налице издадено Решение № 106/1.06.2011 на специализираният орган, че процесната заповед № К-6535/20.11.2008 г. на Министъра на вътрешните работи е издадена в нарушение на чл. 4, ал. 2 вр. чл. 15, ал. 1 и чл. 26 от ЗЗдискр. (по т. 1 от диспозитива) и на чл. 9 от ЗЗдискр. (по т. 3 от диспозитива), само поради това представлява предвидено в закона основание, въз основа на което законодателят изрично допуска да бъде предявен иск за вреди. Установеното с решение на КЗД съставлява само основание да претендира касаторът че не може да му бъде отказано изпращане в състава на мисия на ЕС в Косово EULEX. Но от решението на КЗД не се стига до извода, че за министъра на вътрешните работи е съществувало задължение да издаде заповед за изпращане на ищеца в състава на мисията на ЕС в Косово EULEX за процесния исков период, нито задължение на компетентният орган, командващ мисията на ЕС в Косово EULEX, да назначи касаторът на конкретната длъжност, за която е кандидатствал. Поради това не може да се приеме, че касаторът е имал каквото и да е основание да счита, че съществува каквато и да е степен на сигурност за получаването на доход от заемането на длъжност като част от персонала на мисията. Имуществените вреди в конкретният случай не са в резултат на дискриминация, а са настъпили вследствие на отказ да бъде изпратен касаторът в състава на мисия на ЕС в Косово EULE, който отказ не е бил обжалван и не може да бъде предмет на косвен съдебен контрол. Настоящият касационен състав намира обаче, че от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за претърпени неимуществени вреди, които Видин претендира от допуснатото неравенство в третирането и нарушено право на достъп до професионална дейност и изразяващи се в претърпян от него психически стрес, морални болки и страдания, срам и неудобство, накърняване на човешко достойнство и подронен авторитет пред колегите му от международните полицейски сили и пред тези от местните структури на МВР. Правилно е прието от административния съд, че тези вреди се намират в непосредствена причинна връзка с дискриминационното действие на Министерство на вътрешните работи. Неимуществените вреди следва да се прецизират, като се вземат предвид всички обстоятелства, като се отчете строго субективния и индивидуален характер на личността, при определяне на интензитета на негативни емоции, страдания и неудобства. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че обезщетението за причинените на Видин неимуществени вреди, следва да овъзмезди само онази част от увреждането, която е причинена от невъзможността на касатора да упражни правото си на достъп до участие в мисията на EULEX Косово, на ниво само национална процедура, както и причинените му страдания от неупражняването на това право. Правилно съдът е определил размера на обезщетението, позовавайки се на нормата на чл. 52 от ЗЗД, и отчитайки характера и степента на увреждането и размера на обезщетението, в размер на 2000 лева, като е отхвърлил иска за разликата до размера от 8000 лева. От приложените по настоящото дело доказателства от Видин, не се налагат различни правни изводи по делото от тези, направени от първоинстанционния съд, поради което не обосновават отмяна на съдебното решение в оспорената му част от касатора. Касационната жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи, е неоснователна. Правилно и обосновано е прието от административния съд, че на Видин следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от неосигурен достъп до участие в мисията на ниво национална процедура, тъй като именно поради наличието на дискриминационно отношение към него от страна на министъра на вътрешните работи той е бил третиран различно от лицата които са допуснати до участие в мисията, което му е създало стрес, безпокойство, срам от колегите и отчужденост. Правилно Административен съд Пловдив е изградил своя акт въз основа на събраните доказателства и след техния анализ и преценка е достигнал и до извода, че за касаторът Видин са налице претърпени неимуществени вреди и с оглед техният интензитет е определил и обезщетение предвид нормата на чл. 52 от ЗЗД. Неоснователен е и довода, че е налице изтекла погасителна давност. В Решение № 13663/14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 14346/2015 г. на ВАС при отмяна и връщане на делото за ново разглеждане е повдигнат и този въпрос. Изрично е прието, че вземането за обезщетение което е възниквало въз основа на установено нарушение на норми на ЗЗДискр. става изискуемо след влизане в сила на решението, което е установено дискриминационно действие, а не от издаване на Заповед № К 6535/20.11.2008 г. на министъра на вътрешните работи. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така изложените мотиви от предходния състав на ВАС и счита че не следва да бъдат преповтаряни. В нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е предвидено имено, че давността започва да тече от деня в който вземането е станало изискуемо, като в конкретният случай тъй като се претендират вреди не от отменен акт а от дискриминационно отношение, то изискуемостта на тези вреди е от момента в който дискриминационните действия са обявени за такива – от датата на постановяване на решението на специализираният орган – Комисия за защита от дискриминация. С оглед на изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания по чл. 209 от АПК, и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на страните не следва да бъдат присъждани разноски по делото пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното, атакуваното решение, като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано, следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,