Решение № 9375 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2014 г.

Решение № 9375 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2014 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 231 от Закона за Министерство на вътрешните работи (отм). Образувано е по касационна жалба на Стамен Димитров Стаменов от гр. София, подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител против решение № 3919 от 20.03.2014 г., постановено по адм. дело № 11538/2012 г., по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което отхвърлена жалбата му против заповед № К-9531/22 август 2012 г. на министъра на вътрешните работи и е осъден да заплати на Министерство на вътрешните работи разноските по делото. Поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му, а при условията на алтернативност - връщане делото на друг тричленен състав на ВАС. Ответникът - министъра на вътрешните работи, представляван от надлежно упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав на Върховния административен съд е заповед № К-9531 от 22 август 2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.), във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор Стамен Димитров Стаменов - ВНД началник отдел "контрол на управленската дейност" при Дирекция "Инспекторат" - МВР, категория В, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Изложено е, че на 30 октомври 2011 г. в град София и село Чавдар, Софийска област при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България е упражнил избирателното си право два пъти, което е в противоречие с правилата за поведение на държавните служители в МВР - т. 4, 7 и 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. В подкрепа на изводите си се е позовал на становището на назначената и приета единична графологическа експертиза и на мнозинството от състава на тройната такава, от които е установено съвпадение на подписите - обект на експертизата и на представените сравнителни образци от Стамен Димитров Стаменов, установяващи по категоричен начин, че образците от подписи, положени на 30 октомври 2011 г. при провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България, съответно срещу № 506 в избирателен списък от СИК, секция 1, община Чавдар, Софийска областна и този под № 82 в ксерокопие на избирателен списък от СИК, секция 85, СО - Район Красно село, гр. София са изпълнение от едно и също лице. Изложените мотиви в процесното решение са в подкрепа на доказателствата, обвързващи по категоричен начин жалбоподателя с ангажиране дисциплинарната отговорност на жалбоподателя и санкционирането му с наложеното дисциплинарно наказание "уволнение". Също така, инстанцията по същество е установила, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), при спазване на всички изисквания на административнопроизводствените правила и съответства на материалноправните норми, посочени като правно основание за издаването й. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните, установени и неоспорени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. Решаващият съд е развил аргументи, че описаните факти и обстоятелства могат да се квалифицират като неизпълнение на разпоредбите на отменения, но приложим в настоящия случай Закон за Министерство на вътрешните работи и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове и засягат пряко обществени ценности и водят до накърняване авторитета на МВР. Принцип на дисциплинарната отговорност е, че такава се следва само ако служителят при, по повод, във връзка с изпълнение на служебни задължения е допуснал виновни нарушения на служебни задължения. Приложимият ЗМВР (отм.) разширява дисциплинарната отговорност на служителите в МВР и изисква от тях определено поведение не само в случаите на пряко изпълнение на служебните задължения, а и в обществения живот, както и в извънработно време и извън месторабота. В такива случаи се ангажира дисциплинарната отговорност на полицейските служители за действия, които са морално укорими, въпреки че действието и бездействието да е пряко свързано с изпълнение на служебните задължения. За приложението на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) е от значение кога едно поведение се оценява с морални категории и може ли това поведение да е основание за дисциплинарно наказание. В обхвата на цитираната норма попадат както деяния, които не представляват нарушения на служебни задължения, чийто източник са ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове или заповеди на ръководството на МВР, но поради нарушение на морални норми поведението се преценява като неморално, така и случаите, в които при неизпълнение на задълженията, свързани със заеманата длъжност, регламентирани със ЗМВР или подзаконови актове, поведението се явява несъвместимо с морала и уронващо престижа на службата. Инстанцията по същество обективно и правилно е формирала извода, че осъщественото от Стамен Димитров Стаменов дисциплинарно нарушение се установява по категоричен начин от събраните в хода на дисциплинарното производство. Съдът е назначил и приел еднолична и тройна графологични експертизи, от които се установяват съвпадения между двата спесимена, положени в процесните избирателни списъци. Безспорно се доказва автентичността на подписите, положени от Стамен Димитров Стаменов в секция № 506 в избирателен списък от СИК, секция 1, община Чавдар, Софийска област и този под № 82 в ксерокопие на избирателен списък от СИК, секция 85, СО - Район Красно село, гр. София. Описаната подробно фактическа обстановка от тричленния състав на ВАС напълно съответства на правните изводи за неспазване на правилата, визирани в т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - държавният служител да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да спазват закона като дава личен пример с поведението си. Гореописаните действия не удовлетворяват изискването за примат на закона и примерно поведение от страна на служителя Стамен Димитров Стаменов. По същността си представляват неспазване на служебната етика и незачитане на установения обществен ред. В този аспект тези действия имат за последица намаляване или загуба на общественото доверие към полицейските служители и дори да не уронват престижа на службата, са основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. (вж ТР № 3/2007 г. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд.) От изложената фактическа обстановка и от доказателствата по делото, както правилно инстанцията по същество е установила, жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР (отм.) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.). В предвид на изложеното, настоящият петчленен състав на ВАС счита атакуваното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, което, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата 300, 00 (триста) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, втора колегия