Решение № 2586 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13334/2020 г.

Решение № 2586 от 24.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13334/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 5443 от 14.10.2020 г., постановено по адм. д. № 3817/2020 г. Административен съд – София град, трето отделение, 70-ти състав, е обявил за нищожен мълчалив отказ на ТД на НАП София за издаване на акт за прихващане и възстановяване по искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП, потвърден с решение № 478 от 27.03.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, и е върнал преписката на ТД на НАП – София за произнасяне по искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП, депозирано по реда на чл. 129, ал. 5 ДОПК и за издаване на АПВ от компетентен орган в 30-дневен срок от постъпването. С решението съдът е осъдил ТД на НАП - гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10 850 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Николай Калистратов в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, чрез пълномощника му юрк. Д. Перпериева. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В касационната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд –София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Вавилон Л" ЕООД срещу мълчаливия отказ за издаване на АПВ. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса. Ответното по касационната жалба дружество "Вавилон Л" ЕООД, ЕИК[ЕИК], с адрес за кореспонденция гр. София, ж. к. Борово, ул. "Борово" № 53 – 55, вх. Б, ап. 8, чрез своя процесуален представител адв. М. Йорданов взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и оплакванията в касационната жалба, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна. С обжалваното решение Административен съд – София град е обявил за нищожен мълчалив отказ на ТД на НАП София за издаване на акт за прихващане и възстановяване по искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП, потвърден с решение № 478 от 27.03.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, и е върнал преписката на ТД на НАП – София за произнасяне по искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП, депозирано по реда на чл. 129, ал. 5 ДОПК и за издаване на АПВ от компетентен орган в 30-дневен срок от постъпването. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по спора / стр. 2 – 3 от решението, л. 115 – 116 от първоинстанционното дело/ по подаденото искане за издаване на АПВ от страна на "Вавилон Л", след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на оспорения мълчалив отказ за издавена на АПВ. На стр. 4 от решението административният съд е направил тълкуване на понятието нищожност на административните актове, след което е пристъпил към тяхното осъждане към конкретната фактическа обстановка по делото. Прието е, че в случаят актът е издаден от компетентен орган, но е нищожен на две други основания. Първото основание обосновано от решаващия съд е това по чл. 177, ал. 2 АПК според който актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни и всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В тази насока е отбелязано, че е налице влязло в законна сила съдебно решение № 2767 от 25.02.2019 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 7217/2018 г., с което решение е отменен АПВ № П-22221015104297-004-001/6.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1568/16.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП и административната преписка е върната на ТД на НАП – София за произнасяне по искането съобразно указанията, дадени в решението. Отбелязано е, че по силата на присъдено нещо по уваженото право на отмяна на посочения АПВ № П-22221015104297-004-001/6.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София се преклудират всички евентуални основания да се откаже издаване на позитивен административен акт, независимо дали са били обсъдени от администрацията или съда при предшестващи производства, като значение би могло да има само настъпването на нов правопроменящ юридически факт, който да преодолее установения от съда материално-правен порок. Тъй като такъв факт не е настъпил, решаващият съд е приел, че е налице хипотеза по чл. 177, ал. 2 АПК във вр. с чл. 173, ал. 2 АПК, даваща основание за прогласяване на нищожността на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Независимо от изложеното, на отделен ред /стр. 5 – 6 от решението, л. 117 от първоинстанционното дело, административният съд е приел, че е налице още един порок, водещ за нищожност на оспорения мълчалив отказ. В тази насока е прието, че формата за външно изразяване на волеизявленията, предписана от чл. 129, ал. 3 ДОПК е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й има за последица неговата недействителност. Тълкувайки разпоредбите на отделните алинеи на чл. 129 ДОПК административният съд е направил извод, че липсата на изрично волеизявление по искането за издаване на акт за прихващане или възстановяване е такъв съществен порок на формата, който има за последица прогласяване на нищожността на постановения мълчалив отказ На основание гореизложеното е направен краен извод за нищожността на оспорения мълчалив отказ за издаване на акт за прихващане и възстановяване, която следва да бъде прогласена, а преписката да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по искането. Решението на Административен съд – гр. София град е правилно и законосъобразно като краен резултат. В касационната жалба да се правят доводи за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не правилно в частта му, в която е прието, че не е спазено изискването за форма, установено с чл. 129, ал. 3 ДОПК. В тази насока се излагат аргументи, че административният съд не е съобразил нормата на чл. 131, ал. 1 ДОПК която определя изрично, че непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ. На второ място по същество се излагат доводи, че неправилно административният съд се е позовал на нормата на чл. 177, ал. 2 АПК за прогласяване на мълчалия отказ за нищожен поради противоречие с влязло в сила съдебно решение. В тази насока се посочва, че относимо към спора е и друго съдебно решение - № 16589 от 28.12.2012 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, постановено по адм. д. № 2166/2012 г., което ако бъде зачетено, би се стигнало до извод за липса на подлежащи на възстановяване или прихващане парични суми. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти, същите правилно са възприети и изложени от първоинстанционния съд. Спорът се свежда единствено и само до тълкуване на закона и по-специално на това нищожен ли е формираният мълчалив отказ по отправеното искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП от страна на "Вавилон Л" ЕООД, ЕИК[ЕИК]. Настоящата съдебна инстанция приема за правилен изводът на решаващият съд за нищожност на мълчаливия отказ при хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. По делото е безспорно установено, че с Решение № 2767 от 25.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7217/2018 г., VIII о., докладчик съдията Х. Койчев, е отменено Решение № 2059/28.03.2018 г. по адм. дело № 11379/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството /"Вавилон Л" ЕООД, ЕИК[ЕИК]/ срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-22221015104297-004-001/06.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1568/16.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, като вместо него е постановено друго такова, с което е отменен АПВ № П-22221015104297-004-001/6.07.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1568/16.10.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП и административната преписка е върната на ТД на НАП – София за произнасяне по искането съобразно указанията, дадени в настоящето решение. Предмет на искането е възстановяване на сумата 693 374 лв. главница и лихви за забава в размер на 1 211 110, 68 лв. С посоченото решение на ВАС са се преклудирали всички правопогасяващи възражения за възстановяване на въпросната сума, поради което всички възражения на касатора за недължимост на същата са в противоречие с принципа за задължителност на влязлото в сила съдебно решение /чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК/ и представляват опит за пререшаване на спора, което е недопустимо. Недължимостта на сумата може да бъде обоснована само с настъпването на нов юридически факт, каквито доводи не се съдържат в жалбата, като в тази насока настоящата инстанция споделя при условията на чл. 221, ал. 2 АПК мотивите на първоинстанционното решение. Наведените оплаквания в касационната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на оспорения акт поради неспазване на формата по чл. 129, ал. 3 ДОПК са основателни и се споделят от настоящата съдебна инстанция. Мотивите на решаващия съд в тази насока са в пълно противоречие със закона и по-специално с изричната на норма на чл. 131 ДОПК, озаглавена "Мълчалив отказ" която норма допуска и изрично регламентира мълчаливия отказ като допустим правен институт за произнасяне по искане за възстановяване или прихващане. Допуснатото нарушение в тази насока не води до неправилност на крайния извод на първоинстанционния съд за нищожност на мълчаливия отказ поради наличие на хипотеза по чл. 177, ал. 2 АПК. След като е стигнал до краен извод за нищожност на мълчалив отказ на ТД на НАП София за издаване на акт за прихващане и възстановяване по искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП, потвърден с решение № 478 от 27.03.2020 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София и е прогласил същата, като е върнал преписката на ТД на НАП – София за произнасяне по искане с вх. № 53 – 06 – 12017/09.12.2019 г. по регистъра на ТД на НАП, депозирано по реда на чл. 129, ал. 5 ДОПК и за издаване на АПВ от компетентен орган в 30-дневен срок от постъпването, Административен съд – София град е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на осн. чл. 161, ал. 1 ДОПК Националната агенция по приходите, в състава на която като юридическо лице влиза Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация "Вавилон Л" ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски по делото в размер на 17 152, 80 лв., съгласно представения на л. 25 от настоящето дело списък с разноски и приложени към него доказателства за тяхното извършване – фактура и извадка от банкова сметка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,