Решение № 6264 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14943/2010 г.

Решение № 6264 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14943/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от "Радио Севлиево" ЕООД - гр. Севлиево, срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 65 от 2.11.2010 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), издаден на основание чл. 32, т. 18, вр. с чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) във вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТ) вр. чл. 162, ал. 2, т. 3 и 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), с който му е установено публично държавно вземане в размер на 5736,04 лв., ведно със законната лихва до окончателно изплащане на сумата. Жалбоподателят счита, че издаденият акт е нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган, освен това е незаконосъобразен, тъй като е издаден при допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, не е мотивиран и е в противоречие с приложимите материалноправни норми. По тези съображения, развити подробно в жалбата, се иска да бъде отменен издаденият АУПДВ. Ответникът - СЕМ, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи в писмена защита за компетентност на издателя на акта, дължимост на таксата и законосъобразност на АУПДВ. Позовава се и на практика на Върховния административен съд по подобни казуси. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - първо отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество, счита жалбата за основателна по следните съображения: С обжалвания акт СЕМ на свое заседание, проведено на 2.11.2010 г., след разглеждане на адм. преписка № 30-06-179 е взел решение на основание чл. 32, ал. 1, т. 18 вр. с чл. 102 от ЗРТ вр. с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 12, ал. 4 от Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, вр. с чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 от ДОПК за издаване на акт за публично държавно вземане на "Радио Севлиево" ЕООД, представлявано от Веселин Тотев Василев, за сумата 5736,04 лв. заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. От данните по административната преписка се установява, че преди това решение е изготвена докладна записка от дирекция "Финансови дейности" към СЕМ на основание т. 11 от Вътрешните правила за установяване на публични държавни вземания от СЕМ и справка относно размера на възникналите и изискуеми задължения на регистрираните радиооператори, които не са изпълнени доброволно и в срок. По отношение на "Радио Севлиево" е посочена сумата 5736,04 лв., представляваща годишна такса за периодите 2006, 2007, 2008 и 2009 г. Представен е и протокол № 54 от 14.09.2010 г. от заседание на СЕМ във връзка с постъпилата докладна записка, на което е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания на посочените в справката оператори съгласно приложените справки за размера на възникналите и изискуеми задължения. С уведомление изх. № 30-06-179 от 16.09.2010 г., адресирано до "Радио Севлиево" ЕООД и получено от него на 20.09.2010 г., последният е бил уведомен за взетото решение от заседанието на СЕМ за откриване на административно производство за издаване на акт. В уведомлението е посочено, че в 14-дневен срок от откриване на административното производство ще бъде издаден акт за установяване на публично държавно вземане, както и това, че в посочения срок могат да бъдат давани обяснения за изясняване на случая за заплащане на дължимите суми. Такова обяснение е постъпило в СЕМ на 23.09.2010 г. с изявление, че програмата никога не е излъчвана. Към преписката се съдържат и писма, разменени между жалбоподателя, кмета на община Севлиево и Сдружението на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (САБРТО) във връзка с излъчване на програмата на "Радио Севлиево". Приложено е по делото и решение № 186 от 31.10.2005 г. на СЕМ за извършване на регистрация на дружеството като търговски оператор с начална дата на разпространение на програмата от 10.11.2005 г., както и решение № 102 от 28.04.2009 г., с което СЕМ, след като е разгледал и обсъдил докладна записка от дирекция "Лицензиране" със списък на операторите, които са изпълнили задължението си, и тези, непредоставили информация в изискания срок, е взел решение за служебното им заличаване, като под номер 112 фигурира жалбоподателят. При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд счита за неоснователен довода в жалбата, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК публични държавни вземания са вземанията за държавни такси, установени по основание със закон. В конкретния случай това е Законът за радиото и телевизията - чл. 102, ал. 3. Размерът, сроковете и начините на заплащане на таксите са определени с Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, одобрена с ПМС № 135 от 2006 г. Според чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, което се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация. Съгласно пък чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗРТ СЕМ е органът, осъществяващ надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги за спазването на този закон. В чл. 31 от същия закон са посочени изрично правомощията на председателя, който представлява СЕМ, подписва актовете на СЕМ, взети в изпълнение на този закон (какъвто е и настоящият случай). Съгласно чл. 98 от ЗРТ се създава фонд "Радио и телевизия" към СЕМ за финансиране на радио- и телевизионната дейност, като според чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Предвид посочената правна регламентация и фактите по делото следва да бъде прието, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни и лицензионни такси, дължими от регистриран радио- и телевизионен оператор, за които не е извършено доброволно плащане. Доколкото в ЗРТ липсва специален ред за издаването на тези актове, следва да се приеме, че процесният АУПДВ е издаден в съответствие с общите правила по АПК и не е нищожен, както се твърди. Неоснователен е и другият довод в жалбата, според който издаденият АУПДВ е незаконосъобразен, тъй като не съдържа в себе си правни основания за издаването му, както и липсва фактическо и правно основание за определяне на точния размер на посоченото вземане. Правното основание за издаване на акта е посочено в него - чл. 102, ал. 3, т. 3 от ЗРТ, където е посочено, че радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса. От друга страна нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ определя, че размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио- и телевизионната дейност (ТТРТД), одобрена от Министерския съвет, и същата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимите такси за процесните периоди. Настоящият състав обаче счита за основателен довода в жалбата, свързан с недължимост на регистрационна такса за периода поради неосъществяване на регистрираната дейност и оттам - неосъществяван надзор. Това е така, тъй като осъществяването на надзор, вменено от закона на СЕМ, означава, че в тежест на този регулаторен орган е да докаже, че такъв е извършван. Доказателства в тази насока липсват по делото, а и не се твърди осъществяването на такъв, освен действията по извършването и заличаването на регистрацията на въпросния оператор. Следва да се има предвид обаче, че таксата в процесния случай се дължи само срещу предоставена услуга, а след като последната не се доказа да е извършена - осъществен надзор, то не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" ЗРТ за определяне на таксите в оспорения акт. След като няма доказателства от СЕМ, че "Радио Севлиево" ЕООД е извършвало дейността, за която е регистрирано, то това означава, че не е осъществяван и надзор върху тази програма. Това, че дружеството е регистрирано за осъществяване на радиодейност като търговски оператор, не може да бъде основание за събиране на годишни такси, тъй като тези такси са за надзор върху дейността, което предполага тази дейност не само да е разрешена, но и да е осъществена. Касае се за такса, а дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услугата, за която се дължи. Таксата покрива разходите на регулаторния орган, които той извършва при предоставяне на услугата. След като не е установено по делото такива разходи за надзор да са направени, то и таксата не се дължи. Предвид изложеното оспореният акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени. С оглед изхода на делото и предвид това, че жалбоподателят не е направил искане за разноски, съдът не се произнася по тях. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,