Решение № 2703 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11613/2017 г.

Решение № 2703 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11613/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община-Б., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Райнова, против решение № 1462/04.08.2017 г. по адм. дело № 460/2017 г. на Административен съд - Б., с което е отменено волеизявление на главния архитект на община-Б., обективирано в писмо от 06.02.2017 г., като незаконосъобразно. Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците: К. Л. С. и "Б. - ТД" ЕООД, гр. С., чрез пълномощника им - адв. С., оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция, за което представят списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното писмо на главния архитект на община-Б. е направено волеизявление, че разрешение за строеж /РС/ № 0-81/26.08.2013 г. на община-Б. за строеж: "Двусекционна жилищна сграда 1. Подобект: Секция "А" и 2. Подобект: Секция "Б" в УПИ III-387, кв. 51 по плана на ж. к."С.", гр. Б., отговарящ на ПИ с идентификатор 07079.602.387 по КК на гр. Б., е изгубило правно действие, на основание чл. 153, ал. 2 ЗУТ / ред. Д. в. бр. 82/2012 г./. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото е приел, че оспореното волеизявление е материално незаконосъобразно, тъй като РС относно описания по-горе обект, не е изгубило правно действие, поради незапочване на строителството в 3 г. срок от влизането му в сила по чл. 153, ал. 2 ЗУТ. За да направи този извод съдът е отчел обстоятелството, че е налице влязла в сила Заповед № 2632/29.09.2015 г. на община-Б., с която е допълнено процесното РС като са допуснати изменения в него на основание одобрени технически инвестиционни проекти, която заповед като неразделна част от РС новира срока по чл. 153, ал. 2 ЗУТ. Освен това е отчел, че по делото оспорващите са представили съставени протоколи за откриване на строителна площадка и строителна линия и ниво за подобект: Секция "А", от 21.07.2016 г. и за подобект: Секция "Б", от 15.06.2016 г., които въпреки отсъствието на представител на община-Б., представляват годни писмени доказателства по чл. 157, ал. 1 ЗУТ, тъй като община-Б. е била надлежно уведомена да изпрати свой представител при откриването на строителната площадка за тези обекти и въпреки това, такъв не е бил осигурен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти изводите на съда за незаконосъобразност на оспореното волеизявления на главния архитект на община-Б. по чл. 153, ал. 2 ЗУТ /ред. Д. в. бр. 82/2012 г./, са правилни. По спорния за делото въпрос, а именно изтекъл ли е 3 г. срок от влизане в сила на РС № 0-81/26.08.2013 г., поради незапочване строителството на двусекционната жилищна сграда в УПИ III-387, кв. 51 по плана на ж. к."С." на гр. Б., съдът е изложил обосновани и съответни на закона правни изводи, че този срок не е изтекъл. Настоящата инстанция споделя тези правни изводи. По делото е установено, че процесното РС е допълнено по реда на чл. 154, ал. 5 ЗУТ, със Заповед № 2632/29.09.2015 г. /влязла в сила на 21.10.2015 г./, на основание одобрени технически инвестиционни проекти, като както в заповедта, така и в РС е отразено, че заповедта е неразделна част от издаденото вече РС от 26.08.2013 г. Установено е, че за строежа, включващ двата подобекта - секция "А" и секция "Б", са съставени протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, от 21.07.2016 г. за секция "А" и от 15.06.2016 г. за секция "Б", след като с писмо на ответниците от 08.06.2016 г. /л. 20 и л. 24/ до община - Б. е поискано присъствие на длъжностно лице от общината при откриването на строителната площадка. При тези установявания законосъобразно е приетото от съда, че заповедта за допълване на РС новира срока по чл. 153, ал. 2 ЗУТ и че от влизането й в сила започва да тече нов 3 г. срок, който изтича на 21.10.2018 г., както и че строежът се счита за започнал, поради наличието на строителни книжа, по чл. 157, ал. 1 ЗУТ, в 3 г. срок, считано от влизане в сила на РС -20.09.2013 г., въпреки отсъствието на представител на общината. Настоящата инстанция споделя мотивите на съда, че отсъствието на такъв представител, при наличие на покана за осигуряване на представител на община-Б. при откриване на строителната площадка за двата подобекта, не опорочава съставените протоколи. В тази връзка неоснователни са оплакванията, че съдът не е изложил мотиви по допустимостта на жалбата срещу оспореното писмо, както и че то не представлява отказ в процедура по искане за презаверяване на РС. Н. са мотиви за допустимост на оспорването, предвид на това, че обективираното в процесното писмо волеизявление на главния архитект на община-Б., е индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК, вр. с чл. 153, ал. 2 ЗУТ, тъй като засяга неблагоприятно правната сфера на ответниците. Това волеизявление не е отказ от презаверка, по чл. 153, ал. 3 ЗУТ, а е писмено удостоверяване, че издаденото в полза на ответниците РС е изгубило правно действие, срещу което оспорващите имат правен интерес от обжалване. Ето защо не е налице произнасяне по недопустима жалба. Неоснователни са и останалите оплаквания на касатора, касаещи спора по същество, предвид изложените по-горе мотиви, за незаконосъобразност на оспорения акт. От изложеното следва, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход и направеното искане от ответниците, на същите следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция, както следва: на К. С. сумата от 600 лв. и на "Б.-ТД " ЕООД сумата от 720 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представените договори за правна защита и съдействие на адв. С., на стр. 11 и 12, както и списък на разноските. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение