Решение № 336 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5126/2010 г.

Решение № 336 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5126/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Коста Симеонов Костов от гр. Плевен против решение № 77 от 18.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1090 от 2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20123 от 22.10.2009 г. на началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Плевен за налагане на принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за правоуправление" на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответникът началник група в сектор ПП към ОД на МВР - Плевен не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба по наведените в нея доводи за неоснователна. По делото няма спор за факти. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно и в съвкупност относимите към спора обстоятелства. От данните по административната преписка е установено, че получените от водача 39 контролни точки през 2000 г., към 8.12.2009 г. са му отнети въз основа на влезли в сила наказателни постановления за установени административни нарушения по Закона за движение по пътищата 76, т. Водачът не е изпълнил задължението си да върне свидетелството си за правоуправление, поради което и на Костов е приложена предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка. Като е приел, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за точното приложение на материалноправните разпоредби от страна на административния орган. Съответен на закона и доказателствата по делото е и изводът за липсата на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Направените в първоинстанционното производство възражения са наведени и в касационната жалба и са неоснователни. Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки са въведени като контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Те са установени единствено като средство за отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като самостоятелно административно наказание или принудителна административна мярка. Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което потвърждава извода за различната им правна същност. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а единствена възможност за евентуалното им възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Административният орган не действа самостоятелно в процедурата по отнемане на контролни точки и тези действия зависят от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложено с него наказание. Поради това и след като е констатирано, че водачът е загубил правоспособността си да управлява МПС при отнети пълен брой 39 контролни точки и Костов не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството за управление на МПС, то компетентният орган с обжалваната заповед е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от този закон принудителна административна мярка. В тежест на водача е да следи наличните контролни точки и да предприеме съответни действия, разписани в нормативните актове, за да възстанови същите или при отнемането им да върне свидетелството за управление на МПС. След като жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, правилно съдът е счел, че са изпълнени изискванията за прилагане на ограничителната мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този смисъл и неуведомяването на лицето за започване на административното производство и неговата невъзможност за запознаване с материалите по административната преписка не са съществени нарушения на административните правила, тъй като се касае за принудителна административна мярка, насочена към ефективно постигане на заложената в чл. 171 от ЗДвП цел. Правото на защита на адресата е своевременно упражнено в съдебното производство. Неоснователно е и възражението за изтекла давност, която е неприложима в конкретния случай. В тази връзка административният съд е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция споделя изцяло. Предвид изложеното съдът приема обжалваното решение за правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд