Решение № 518 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2012 г.

Решение № 518 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7381/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Николай Любенов Бозев от гр. Ловеч за отмяна на влязлото в сила решение № 41 от 19.03.2012 г. по адм. дело № 77/2011 г. на Административен съд-Ловеч, с което са отменени Заповед № ДК-04/31-00-160/01.03.2011 г. на началника на РДНСК Северозападен район и оставеното в сила с нея Разрешение за строеж № 5/13.01.2011 г. на гл. архитект на Община Ловеч за "Преустройство на съществуващ офис в чайна-клуб" в УПИ VIII, кв. 146 по плана на гр. Ловеч, ул. Търговска № 17. В искането като основание за отмяна е посочено чл. 239, т. 2 АПК и се твърди, че заключението на вещото лице по делото е невярно, защото от него умишлено са укрити инвестиционните проекти на жилищната сграда, в която се намира офиса. Ответниците Петър Христов Петров и Красимира Владимирова Петрова писмено оспорват искането и претендират отхвърлянето ми, както и присъждане на направените по делото разноски за адв. възнаграждение. Ответниците Началник на РДНСК-Северозападен район и гл. архитект на Община Ловеч не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допустимо-направено от страна по делото, за която влязлото в сила съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователна. Отмяната на влезли в сила съдебни решения по чл. 237 и сл. АПК е извънреден и извънинстанционен ред за контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239, ал. 1 АПК и съдът по отмяната се произнася само по наведените такива от искателя. В случая е релевирано само основанието по чл. 239, т. 2 АПК, съгласно което съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. "Невярност" на заключение на вещо лице, както и непълнотата на доказателствата, на каквито се позовава искателя, не е сред изброените хипотези по чл. 239, т. 2 АПК. По делото не е представен надлежен съдебен акт, установяващ неистинност на заключението на вещото лице, поради което искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото разноските са в тежест на искателя и следва да се присъдят в полза на ответниците, които са направили своевременно искане за това и до доказаните размери на платено адв. възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,