Решение № 6955 от 26.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) чрез пълномощника му главен юрисконсулт Тодоров срещу решение 5484 от 23.09.2022 г., постановено по административно дело 5764/2021 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменена заповед за налагане на санкции РД-253С-89/29.04.2021 г. на управителя на НЗОК в частта по т. 1 (т. 1.1. т. 1.9), т. 3, т. 6 - т. 64, т. 65 (т. 65.1 т. 65.41), т. 66 (т. 66.1 т. 66.9), т. 67 (т. 67.1 и т. 67.2), т. 68 (т. 68.1 т. 68.154) и т. 69 (т. 69.1 т. 69.89); 2) изменена заповед за налагане на санкции РД-253С-89/29.04.2021 г. на управителя на НЗОК, като е намален размера на същите по т. 2, т. 4 (т. 4.1., т. 4.2), т. 5, общо 4 броя санкции финансова неустойка от 500 лв. на 200 лв. всяка от тях, или общо на стойност от 800 лв.; 3) НЗОК е осъдена да заплати на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД (УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД), [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Бяло море 8, сумата в размер на 650 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се потвърди като законосъобразна процесната заповед за налагане на санкции или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът по касация УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД в писмен отговор, подаден от изпълнителния директор на дружеството, и в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрисконсулт Вълков, изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли решението на съда да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд София-град, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, VІ-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. С оспорената пред АССГ заповед за налагане на санкции РД-253С-89/29.04.2021 г., издадена от управителя на НЗОК, на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 412, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 413 и чл. 422, ал. 1 от Националния рамков договор РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД за МД за 2020 2022 г.), на УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД за 368 установени нарушения на НРД за МД за 2017 г. и на НРД за МД за 2015 г. са наложени санкции финансова неустойка в общ размер 184 000 лв. - за всяко от нарушенията по 500 лв., който е максималният предвиден размер. За да постанови решението си съдът подробно е аргументирал теза за пълна материална незаконосъобразност на по-голямата част от диспозитива на санкциониращата заповед и частична такава по отношение на четири точки от нея. По т. 1.1 т. 1.9 от санкциониращата заповед е приел, позовавайки се на компетентно изготвеното заключение от вещото лице д-р Мутафов по възложената му съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), че лечебното заведение за болнична медицинска помощ не е извършило вмененото му нарушение на чл. 30, т. 1, т. 2 и т. 5 от НРД за МД за 2017 г., тъй като по клинична пътека[ заличен текст]болницата не би могла да осигури безплатно лечение на здравноосигуреното лице (ЗОЛ) Ногалчев с предписаният му от общата клинична онкологична комисия по [заличен текст] (пациентът си го е закупил със собствени средства), защото медикаментът не се реимбурсира от НЗОК за лечение на неговото основно заболяване. По т. 2, т. 4 и т. 5 съдът е видоизменил заповедта на управителя на НЗОК, като е намалил санкциите от максималния размер, в който са били наложени, на минималния такъв, поради липса на мотиви на органа в това отношение по смисъла на чл. 412, ал. 2 и чл. 413 от НРД за МД. По т. 3 санкцията е отменена, защото съдът е приел, че лечебното заведение за болнична медицинска помощ (ЛЗБМП) е положило дължимите грижи да осигури на ЗОЛ лекарствения продукт [заличен текст] безплатно за неговото лечение и съобразно предписаното от КОКХ, видно от сключения договор между ЛЗБМП и Фьоникс фарма ЕООД, съгласно който фармацевтичното дружество се задължава да доставя посоченият лекарствен продукт на болницата, но той не е доставен своевременно и поради това не е бил наличен в болничната аптека, а пациентът си го е осигурил сам. По отношение на т. 6 т. 64 от заповедта съдът е посочил, че приетите от административния орган при проверката на онкодосиетата на лекуваните ЗОЛ в болницата за липсващи протоколи за предписване на отпуснати скъпоструващи лекарства и декларации за информирано съгласие всъщност са били налични в лечебното заведение, където са били съхранявани в архива, но не са били изискани от проверяващия екип, като същите са приобщени към материалите по делото в хода на съдебното производство. При сравняване на двете групи документи е било установено, че членовете, посочени в решенията на КОКХ, съвпадат с членовете, посочени в протоколите, като и в това отношение констатациите на проверяващите са били опровергани от заключението на СМЕ. Фактът, че протоколите за предписване на лекарствени продукти са подписани само от председателя на специализираната комисия, а не от всички нейни членове, не е в нарушение на изискванията на приложимите темпорално за част от процесните случаи разпоредби на НРД за МД за 2017 г. , а за останалата част НРД за МД за 2015 г., поради което не влияе на валидността на тези протоколи. Съдът е отменил т. 6 и т. 8 от санкционната заповед и поради това, че за визираните в тях ЗОЛ е представен журнал за заверените протоколи, съответно в СЗОК и РЗОК Благоевград. От горното е изведен извод, че противно на твърдяното от административния орган, УМБАЛ Царица Йонна ИСУЛ ЕАД е действала правомерно при оформянето на документацията от лечението на посочените в заповедта в т. 6 до т. 64 онкоболни пациенти, като не е нарушила императивни изисквания, залегнали в НРД за МД. По отношение на т. 65 до т. 69 от процесната заповед съдът е посочил, че решение РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, на което се е позовал за тези санкции органът за тези санкции, е било обявено за нищожно от Върховния административен съд, поради което в това отношение заповедта не би могла валидно да породи целеното с нея правно действие. При обсъждането на въпроса дали е било необходимо всички членове на КОКХ да полагат подписи под протоколите, а не са само председателят на специализираната комисия съдът е черпил съображения и от тълкувателно решение 1 от 10.02.2012 г. по тълк. дело 1 на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав намира подложения на касация съдебен акт за правилен и нестрадащ от пороци, които биха обусловили отмяната му. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд София-град (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на заповедта. Съдът е проверил фактическите констатации на контролните органи, като е назначил необходимите поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, съдебномедицински експертизи, съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Касационният съд споделя крайния правен извод на АССГ и изложените в негова подкрепа подробни съображения от първоинстанционния съд, поради което препраща към мотивите на проверяваното решение. Възраженията на касатора са неоснователни. Правният спор пред АССГ е бил концентриран върху изследването на материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на изпълнителя на болнична помощ. Липсата на извършени нарушения в проверявания период от УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ ЕАД в 364 от всички визирани от органа 368 случая на лечение на онкоболни пациенти е установена безпротиворечиво в хода на съдебното производство, както от надлежно събрания доказателствен материал, така и от двете компетентно изготвени заключения от вещо лице лекар-онколог по възложените му основна и допълнителна СМЕ, кредитирано с основание от съда с оглед съвкупната преценка на доказателствения материал. Прилагането на закупен от ЗОЛ лекарствен продукт, необходим обаче според решението на специализираната комисия за лечението на конкретен пациент, при условие, че НЗОК не го реимбурсира за това заболяване, не нарушава нито едно изискване, съответно не е основание за налагане на санкция. Неналичието в болничната аптека на друг лекарствен продукт, който е следвало да се приложи при лечението на друго ЗОЛ, и за който болницата е сключила договор с фармацевтично дружество за доставката му, но същия не е доставен своевременно, само по себе си не е от характер да ангажира отговорността на изпълнителя на болнична медицинска помощ, още повече, че липсата на внос на медикамента не е обстоятелство под контрола на болницата. Протоколите за предписване на лекарства, представени по делото, изключват ангажирането на отговорността на лечебното заведение, доколкото имат предвидената в закона форма и са подписани от председателя на колективния орган и от ЗОЛ. Това, че те не са били изискани от проверяващите в хода на административното производство, не означава, че не са съществували тогава, още повече, че изискването в случая един екземпляр от протокола се съхранява в архива на комисията и един се предоставя на пациента е спазено своевременно. Позоваването от касатора на чл. 179, ал. 1 от ГПК също е неоснователно, той като цитираната разпоредба се отнася до длъжностно лице , а протоколите за предписване на лекарства обективират решение на колективен орган, каквато е специализираната комисия. Неоснователно е и касационното оплакване за нарушаване от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 202 от ГПК. Решаващият състав на АССГ надлежно е обсъдил изложеното от вещото лице заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвените експертни заключения. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Извън горното, по отношение на точки 65 до 69 вкл. съдът правилно е преценил, че е материално незаконосъобразно налагането на санкции да се основава на прогласено за нищожно от ВАС решение на НС на НЗОК. Досежно единствените 4 случая от общо посочените в процесната заповед 368, в които вмененото на проверяваното лечебно заведение нарушение действително е било извършено от изпълнителя на медицинска помощ, АССГ правилно е посочил, че в заповедта изцяло липсват мотиви на издалият я е орган защо е определил наложените санкции във възможния максимум от 500 лв., поради което и предвид установените факти съдът обосновано е редуцирал този размер до предвидения минимум от 200 лв. за всяко от нарушенията. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционния съдебен акт и законосъобразност на процесната заповед за налагане на санкции, не може да бъде кредитирана. С оглед на това, като е отменил в голямата му част и е изменил в останалата част оспорения пред него индивидуален административен акт, Административен съд - София-град е постановил правилно съдебно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания не следва да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а ответникът по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не е претендирал репариране на понесени съдебни разходи, поради което присъждането на такива не се следва и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение