Решение № 7502 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2016 г.

Решение № 7502 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7348/2016 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена чрез юрк. Панчева, против решение № 450 от 3.05.2016 г. по адм. дело № 948/2015 г. на Административен съд - С. област, 5 състав, с което е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-230-6500/7429 от 29.09.2015 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция; преписката е изпратена административния орган за ново произнасяне и ответникът е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2210 лв. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че съдът е направил неправилен извод за немотивираност на процесното уведомително писмо, тъй като е бил в невъзможност да установи дали са налице основания за намаляване на заявеното плащане. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се остави в сила обжалваното уведомително писмо. В съдебното заседание пред ВАС не се представлява. Ответникът - И. Г. Я. с. Г., общ. Самоков, чрез процесуалния си представител адв. Калинчев, в писмени отговор, писмени бележки и в съдебно заседание пред ВАС, оспорва касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Моли по преценка на съда да се направи искане за преюдициално запитване да СЕС по следните въпроси: 1. Дали чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г., следва да се тълкува, че се противопоставя на чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г., тълкувани съгласно т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС, че единствената акредитирана институция в Р. Б. РА действа в условията на обвързана компетентност по отношение на окончателната оторизация и плащания на площ, в зависимост от това дали заявения парцел е включен или не в Заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние"?; 2. Допустимо ли е СИЗП да се обновява чрез теренни проверки?; 3. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува, че се противопоставя на съгласно т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС за водене на две паралелни двуинстанционни съдебни производства - едното срещу заповедта на министъра на земеделието и храните и друго срещу уведомителното писмо за отказ от подпомагане? Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, за правилни изводите на съда за немотивираност на оспореното уведомително писмо, което е съществено нарушение на административно производствените правила. Намира, че в уведомителното писмо само най-общо е посочено, че площите са недопустими тъй като попадат извън специализирания слой площи в добро земеделско състояние, като тази непълнота в мотивите на оспорвания акт накърнява правото на защита на ответника и възможността му своевременно и адекватно да я реализира. Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е установил, че жалбоподателят И. Г. Я. е подал общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2014 г., с което е заявил за подпомагане 3 броя БЗС с обща площ от 66,41 ха. по СЕПП, СПП и НР1. С оспореното уведомително писмо е установена недопустима площ в размер на 12,84 ха по СЕПП и НР1, което представлява процент на наддеклариране от 24,36 %, поради което е отказано изцяло финансово подпомагане по СЕПП в размер на 19724, 82 лв. и по НР1 в размер на 14840,22 лв. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предвид непълнотата на мотивите и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби на закона. Съдът е приел, че административният орган е бил длъжен да посочи в акта защо и по какъв начин заявените площи не попадат в специализирания слой и да конкретизира в текстовата част на мотивите на уведомителното писмо на какво се дължат приетите разлики между заявените за подпомагане и допустимите площи. Съдът е приел, че актът е незаконосъобразен, поради наличие на пороци, представляващи основанията за отмяна по чл. 146, т. 2-5 от АПК, като е дал указание административният орган да изложи подробни и обосновани мотиви с оглед на правния резултат, който следва да бъде постигнат в съответствие с целта на закона, в които мотиви обсъди основателността на претенциите в заявлението конкретно за всеки БЗС. В производството пред административния съд за изясняване на спорните фактически обстоятелства съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и съдебно-агрономическа експертиза (САЕ) и са изслушани показанията на двама свидетели. От изслушаната САЕ по делото съдът е установил, че категорията на почвата на процесните пасища е десета и съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане и за общите регионални критерии за постоянни пасища същите се класифицират като слабопродуктивни пасища, които не са обект на извършване на агротехнически мероприятия, като наторяване, култивация, презасяване или дренаж и обикновено могат да се използват за екстензивна паша и не се косят или се косят по екстензивен начин. Според заключението вещото лице заявените от жалбоподателя БЗС № 15285-131-1-2 с площ 15.04 ха и БЗС № 15285-134-1-1 с площ 20,60 ха се стопанисват и ползват правилно и се намират се в добро земеделско състояние. Експертът е посочил, че няма парцели, които не се стопанисват, не се ползват и не се намират в добро земеделско състояние. При тази констатация на вещото лице, съдът е приел за оборени фактическите констатации на административния орган за недопустима площ в размер на 12,84 ха по СЕПП и НР1. На следващо място съдът е установил, че цифровата ортофотокарта за землището на процесните БЗС е преди кампания 2014, като не е извършено дешифриране от сателитни снимки и самолетни такива за кампания 2014 г. Приел е, че при подобна неяснота за административния орган е възникнало задължението да изясни въпросите по действителното положение на място, като включи заявените за подпомагане площи в плана за извършване на проверка на място. Преценил е още че, при липса на актуална графична база за 2014 г., както и на доказателства за извършена проверка на място, административният орган е направил необоснован извод, че процесните БЗС следва да бъдат изключени от подпомагане. Съдът е направил извод, че уведомителното писмо е немотивирано, доколкото едва с приета СТЕ и САЕ са установени фактическите основания за отказ, като направените уточнения и конкретизации не се съдържат в процесното уведомително писмо При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Административният съд подробно е обсъдил и изяснил фактическата обстановка и приложимото право, като след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, е изложил подробни, обстойни и законосъобразни изводи, които настоящият съдебен състав споделя. Административният съд правилно е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в рамките на делегираните му правомощия, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че административният акт е немотивиран, доколкото едва с приетите и неоспорени от страните СТЕ и САЕ са установени фактическите основания, въз основа на които е постановен отказът. Такива фактически основания не са посочени в административния акт. Съдът точно е установил, че при определяне на недопустимите за подпомагане площи административният орган не е посочил фактическите основания, въз основа на които е приложен по СЕПП чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 5 и т. 6 от ЗПЗП и по НР1 - чл. 12, т. 1 и т. 4 от Наредба № 11/3.04.2008 г., а само са посочени нормативните основания, без да са конкретизирани за този заявител за подпомагане по отношение на кои БЗС и в какъв размер. Правилно е преценено, че е следвало административния орган да посочи за всеки БЗС в какво се изразява "недопустимата площ" при съобразяване на данните от специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане", въз основа на актуални ортофото и сателитни изображения за територията на Р. Б., които в случая, съобразно заключението на СТЕ е от преди 2014 г., респ. одобрения слой за заявленията за съответната кампания. Следователно законосъобразен е изводът на съда, че е допуснато съществено нарушение на административно - производствените правила от страна на ДФЗ, поради това, че допустимият слой площи за подпомагане е бил променен след подаване на заявлението, след като кандидатът е очертал БЗС въз основа на предоставения му картен материал, и не е имал възможност да извършва корекции на вече заявените и очертани БЗС. Правилно административният съд е обосновал материалната незаконосъобразност на уведомителното писмо. Този извод кореспондира с доказателствата по делото, в това число свидетелските показания и изслушаната и неоспорена СТЕ и САЕ. От заключението на СТЕ става ясно, че в протокола за теренна проверка не е отбелязано, че са преброявани дърветата, но е отбелязано, че не са спазени изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Наредба № 5 от 2010 г. на МЗХ, което означава, че има дървета, че има някакво залесяване, но не е ясно, на какво разстояние, каква квадратура заемат, какъв е броя и размера на дърветата, на каква възраст са и от колкото време се намират в това БЗС, всичките относими към приложението на Наредба № 5 от 10.03.2010 г. От заключението на САЕ пък е видно, че заявените от жалбоподателя БЗС за подпомагане с номера 15285-131-1-2 с площ 15.04 ха и 15285-134-1-1 с площ 20,60 ха се стопанисват и ползват правилно и се намират се в добро земеделско състояние. Експертизите не са оспорена от страните. При тези данни, административният съд правилно е приел, че са оборени фактическите констатации на административния орган за недопустима площ в размер на 12,84 ха. С оглед експертизите и противно на твърденията в касационната жалба, в хода на съдебното производство, земеделският стопанин е доказал, че е поддържал земята си в добро земеделско и екологично състояние. Тук следва да бъде посочено, че релевантно за правото на подпомагане е действителното състояние на парцелите, а не описанието им според специализирания слой "Допустими за подпомагане площи", поради което съдът правилно е преценил процесното УП за незаконосъобразно. Неоснователно е и възражението на касатора за прекомерност на присъдените в негова тежест разноски в първоинстанционното производство в доказания размер - 2200 лв. Настоящият съдебен състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение е съответстващо на с действителната фактическата и правна сложност на делото, поради което намира, че възражението следва да се остави без уважение. По искането на ответната страна за преюдициално запитване: В производството е направено особено искане на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с чл. 628 от ГПК, във връзка и чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/. В искането са посочени конкретни норми на общностното право - чл. 7 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, които според ответника са в противоречие с чл. 33, ал. 4, чл. 33а, ал. 2 и чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП и глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. и т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС. Съгласно чл. 628 от ГПК, приложим в съответствие с чл. 144 от АПК, за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз е необходимо това да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. В съответствие с чл. 629, ал. 3 от ГПК решаващият съд, намира, че посочените разпоредби не пораждат съмнение и не обуславя необходимост за тълкуване, с оглед регламентацията във вътрешното законодателство и гарантиране правото на обжалване по съдебен ред, в конкретния случай отправянето на преюдициално запитване за тълкуване не е от значение за правилното решаване на делото. Съдът на Европейския съюз се сезира с преюдициално запитване от юрисдикцията на държава - членка на европейския съюз съгласно чл. 267 от ДЕС, тогава когато се поставя въпрос от общностното право и когато се прецени, че преюдициалното заключение по него е необходимо за да се постанови правилно съдебно решение. Това заключение при решаване на делото помага на съда да изгради вътрешното си убеждение и вече прието се ползва със задължителна сила. В конкретния случай настоящият състав намира, че не е налице твърдяното противоречие между цитираните от жалбоподателя общностноправни норми и националното право, приложимо по делото. С. Х. на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02), чл. 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, с § 1 предвижда "Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия чл. условия". Предвидените във вътрешното законодателство и ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС съдебни производства за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние"и срещу уведомителните писма за отказ от подпомагане, не обуславят нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и нейното пряко приложение. Предвид горното, настоящият състав приема, че направеното искане за отправяне на преюдициално запитване по въпросите посочени от ответника по делото до Съда на Европейския съюз е неоснователно и следва да бъде отклонено. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски в доказания размер - 2000 лв., представляващи адвокатски хонорар, съгласно Договор за правна защита и съдействие (л. 18 от касационното дело). Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението, защото то е съответстващо на фактическата и правна сложност на процесния правен спор Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение