Решение № 7500 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2014 г.

Решение № 7500 от 22.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11650/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Стеви-1" ООД, с ЕИК 115815645, чрез адв. Венета Илиева, срещу Решение № 4962 от 17.07.2014 г., постановено по адм. д. № 11219 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град (АССГ), Второ отделение, 31 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Уведомително писмо от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2012 г. (УП), издадено от вр. и. д. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с което е отказано финансово подпомагане по подадено заявление за подпомагане за кампания 2012 г., и оспорващото дружество е осъдено да заплати на ДФЗ за деловодни разноски сума в размер на 350,00 лв. В касационната жалба са наведени всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - постановяване на съдебното решение, предмет на проверка, при допуснати нарушения на материалния закон и съществени такива на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост. Релевирано е оплакване, че в нарушение на съдопроизводствените правила съставът на АССГ не е разгледал и коментирал приложените по делото писмени доказателства в съвкупност, като представените от жалбоподателя са напълно игнорирани. Съдът не е преценил и обсъдил всички искания, твърдения и възражения на дружеството. Не е посочил конкретно, ясно и точно върху кои от приобщените по делото доказателства, някои от които противоречиви, се основава приетата за установена фактическа обстановка. По тези и други подробно изложени в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяната на спорното УП, с връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендират се разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по предявената касационна жалба. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Установено е от първоинстанционния съд, че "Стеви - 1" ООД е подало общо заявление за подпомагане за 2012 г. с УИН 16/110512/17006 и УИН 269685, с което е заявило за подпомагане 23 БЗС в землището на с. Новаково, с обща площ 99,56 ха, като всички парцели са заявени по схема за единно плащане на площ (СЕПП) и по плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). Поисканата субсидия в размер на 26328,02 лв. по СЕПП и 19497,76 лв. по НР1 е отказана изцяло предвид застъпените с трети лица площи, за които от заявителя "Стеви - 1" ООД не са представени документи или за които такива са представени и от третите лица, както и площите за които при проверката на място е установена по - малка обработвана площ от заявената. Като се е позовал на посочени по местонахождение в делото доказателства, без да ги обсъди поотделно и в съвкупност, и на посоченото от вещото лице Димитров в приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е приел, че част от заявените от "Стеви - 1" ООД площи са заявени и от други лица, като в процедурата по отстраняване на това застъпване за 17,32 ха от заявените за подпомагане площи от жалбоподателя, той не е представил документи относно правното основание за ползването им или за тях документи са представили и другите лица. Приел е, че представените по делото присъда, решение и определение не установяват факти, относими към разрешаване спора за лицето, което ползва имотите. Позовал се е на контролния лист от извършената проверка на място, връчен на управителя на дружеството на 9.11.2012 г., като е посочил, че за два БЗС (51830-10-2 и 51830-8-2) са установени конкретни площи в по - малки размери от заявените - за първия БЗС при заявена площ 1,83 ха е установена площ 1,71 ха, а за втория БЗС при заявена площ 0,57 ха е установена площ 0,45 ха. Посочил е също така, че по - малка обработвана площ е установена и за някои от имотите, попаднали и в застъпените с трети лица площи, без те да са индивидуализирани в решението. Приетото по делото заключение на СТЕ не е подложено от съда на самостоятелна оценка по реда на чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим във връзка с чл. 144 АПК. Без да изложи становището си изрично дали го кредитира и защо, съдът се е позовал на него във връзка с констатациите относно застъпените площи. Цитирал го е единствено с оглед мотивиране на възприетото, че част от заявените от "Стеви - 1" ООД площи са заявени и от други лица, като в процедурата по отстраняване на това застъпване за 17,32 ха от заявените за подпомагане площи от жалбоподателя, той не е представил документи относно правното основание за ползването им или за тях документи са представили и другите лица (стр. 1, предпоследен абзац и стр. 2, втори абзац от решението). От правна страна съставът на АССГ е приел, че УП е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената форма и съдържание по чл. 59 АПК и в съответствие с административнопроизводствените правила. Като се е позовал на разпоредбите на чл. 39 и чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 12 от Наредба № 11/2008 г., съдът е приел, че доколкото при извършената проверка на заявените за подпомагане площи от "Стеви - 1" ООД се установява наличие на площи, заявени от жалбоподателя и от други лица, като спорът между тях не е разрешен в полза на това дружество, както и необработвани площи, без по делото да са представени доказателства тези площи да са в добро земеделско състояние, съответно спорът да е разрешен в полза на жалбоподателя, следва да се приеме, че тези площи са недопустими за подпомагане, както правилно е прието и от ответника. С тези мотиви първоинстанционният съд е приел жалбата за неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал релевираното от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Това налага извод за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Основателни се явяват направените касационни оплаквания за допуснати нарушения, представляващи отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ АПК, тъй като съдът не е взел предвид и обсъдил всички приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Така също по чл. 236, ал. 2 ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Съдебното решение, предмет на касационен контрол, не отговаря на така въведените изисквания, тъй като съдът не е направил преценка на всички събрани по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, и не е обективирал в решението фактически изводи въз основа на всички тях, обсъдени поотделно и в съвкупност. Основателно касационният жалбоподател възразява, че съдът не е разгледал всички приети по делото писмени доказателства, не е изследвал подробно фактите по делото и е постановил съдебен акт, от който не става ясно върху кои доказателства са изградени обективираните в него изводи. Не води на обратен извод споменаването в решението на "... Списъци с потвърдени кадастрални имоти и представени за тях документи от София Михайлова Атанасова и Янко Илиев Илиев ... и Приложението към уведомителното писмо изх. № 02-160-2600/13207 от 18.09.2012 г. за площи, декларирани от повече от един кандидат от "Стеви - 1" ООД...", въз основа на които съдът е направил извод, че неуточнена в решението част от заявените площи са заявени от други също неконкретизирани лица, като в процедурата по отстраняване на това застъпване на 17,32 ха от заявените за подпомагане площи дружеството не е представило документи относно правното основание за ползването им или за тях документи са представили и другите лица. Последното води на еднозначния извод за липса на конкретно фактическо установяване по този спорен въпрос, доколкото видно от цитираната част от мотивите на съдебния акт двете хипотези са посочени без да е налице конкретика относно всяка от тях - досежно кои площи се отнася, с кое лице е констатирано застъпване, какви документи са представени с оглед разрешаването му и за кои площи такива въобще не са били представени от жалбоподателя. Необсъдени в цялост са останалите приложените към жалбата на дружеството документи и тези, които се съдържат в представената по делото административна преписка, които са в голям обем. Оправдано се явява и оплакването на касатора, че съставът на АССГ не е изложил мотиви, в които да изложи съображенията си за причините, поради които съдът е кредитирал част от доказателствата, а други не е, което всъщност е станало чрез необсъждането им. По същия начин относно площите, за които е посочено, че е установена по-малка обработвана площ и едновременно с това са попаднали в застъпени с трети лица площи, в решението липсва индивидуализация. Приема се от настоящия състав също така, че направеният от състава на АССГ извод за недопустимост на заявените за подпомагане площи поради непредставяне на доказателства за разрешаване на спора за двойно заявени площи в полза на "Стеви - 1" ООД и за това, че площите са в добро земеделско състояние, е направен също при допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е дал никакви указания на жалбоподателя и ответника в съответствие с чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК и във връзка с разпределението на доказателствената тежест. С Разпореждането от 9.12.2013 г. (л. 350 от първоинстанционното дело) съдът само е насрочил открито съдебно заседание на 10.02.2014 г. и е разпоредил призоваването на страните. Такива указания не са дадени нито с друг съдебен акт, нито в съдебните заседания, с което съдът е нарушил основен принцип в съдебния административен процес - този на служебното начало по чл. 9, ал. 3 и 4 АПК. В тази връзка изявлението на "Стеви - 1" ООД, направено в първоинстанционната жалба по т. 3.1.2. също е останало неясно, за отстраняване на която неяснота съдът е следвало да даде съответни указания по чл. 171, ал. 4 АПК. Наред с това, съдът е следвало да извърши преценка и на направеното в тази жалба искане за изискване на дело от Пловдивския окръжен съд, ведно с дело на Пловдивския апелативен съд и на Върховния касационен съд, по което искане всъщност произнасяне от състава на АССГ няма. Разрешаването на спора по същество предполага самостоятелна преценка на събраните доказателства и обсъждането им във връзка с възраженията на страните по вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК). Без такава преценка е невъзможно формирането на собствени фактически, а и правни изводи. Изпълнението на задължението за обсъждане на доказателствата и възраженията на страните, тоест за излагане на мотиви, е гаранция за правото на защита на страните в процеса и обезпечаване възможността за касационен контрол на решението. В мотивите следва да се съдържат констатациите на съда относно доказателствените и правнорелевантните факти. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания. Право и задължение на съда е да обсъди всички приети от него като допустими и относими доказателства. Съдът има право да не кредитира всички или част от тях, но следва да се мотивира, а не да стори това чрез игнорирането им, както е постъпил в спорната хипотеза първоинстанционният съд. Съобразно приетите за установени обстоятелства въз основа на всички относими доказателства, след като обсъди възраженията на страните и доказателствата, като се обоснове защо дава вяра на част от тях, а на други не, съдът е следвало да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. Така също е следвало да обсъди всички писмени доказателства, доколкото е преценил, че същите са относими и ги е приел като такива, както и заключението на СТЕ след като е допуснал работа на експертизата по така поставените от ответника задачи. Както се посочи по - горе споменаването на заключението на СТЕ в мотивите не изпълва смисъла на обсъждането му, вложен в разпоредбата на чл. 202 ГПК. Впрочем, според настоящия състав, заключението не дава отговор на всички поставени въпроси (примерно по въпрос 1); по въпрос 2 отговорът е непълен, а по въпрос 3 не са били необходими специални знания, доколкото отговорът на въпроса, така както е поставен, се съдържа в спорното УП. По изложените съображения, съдебното решение, предмет на проверка, следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, предвид установената в чл. 220 АПК забрана за нови фактически установявания от касационната инстанция. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест и такива по чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК. При постановяване на решението съдът следва да извърши преценка на всички относими към предмета на спора писмени доказателствата и заключение на СТЕ, като въз основа на тях направи собствените си фактически констатации и правни изводи. Следва да изложи ясни и логични аргументи кои от доказателствата кредитира и кои не. Въз основа на така приетите за установени факти и при съобразяване с последиците от разпределението на доказателствената тежест, следва да направи правните си изводи. По разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото (чл. 226, ал. 3 АПК). Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,