Решение № 319 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 437/2012 г.

Решение № 319 от 22.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 437/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], подадена чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение от 24.06.2011 г. допълнено с решение от 16.11.2011 г., постановени по гр. д. № 4023/2011 г. на Софийски градски съд. С решението от 24.06.2011 г. въззивният съд е отменил решение № II-58-15 от 14.02.2011 г. по гр. д. № 33026/2010 г., по отхвърлените искове на Д. Ц. С. - П. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и е постановил ново, с което е признато за незаконно уволнението на П. и е отменена заповед № РД 13-009 от 17.05.2010 г. на директора на Център за развитие на човешките ресурси, с която е прекратено трудовото й правоотношение, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и жалбоподателя е осъден да заплати на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 10 267 лв. С допълнително решение от 16.11.2011 г. молбата на жалбоподателя по чл. 250 ГПК за прихващане на изплатени суми като обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ и присъдените суми по чл. 225, ал. 1 КТ, както и в частта, с която се иска освобождаване от държавна такса, поради неприложение на чл. 84, ал. 1, т. 1 ГПК е оставена без уважение. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Д. Ц. С. не е взела становище в касационното производство. Върховния касационен съд, състав на III г. о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима. С определение № 1001 от 17.07.2012 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по материалноправните въпроси: налице ли е съкращаване на щата по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ за определена длъжност при запазване или увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание и задължителен ли е подбора по чл. 329 КТ между ръководител на структурно звено и заетите в това звено, при положение, че се съкращава само длъжността на ръководителя, която е единствена. По първия въпрос е дадено разрешение в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 73 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, III г. о., с което практиката е уеднаквена. Прието е, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ в хипотезата "съкращаване на щата" се преценява с оглед заеманата от уволнения работник или служител конкретна трудова функция. То е приложимо само когато съкращаването на щата е реално, т. е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съществено съдържание на отделна длъжност. Когато част от трудовите задължения на премахнатата длъжност са запазени в новосъздадена длъжност, но са комбинирани с нови съществени за тази длъжност трудови функции, които изискват и нови различни квалификационни изисквания за заемането й, съкращаването на щата е реално. Съкращаване на щата е налице и при запазване или даже увеличаване на бройките по щатното разписание, когато се съкращават определени длъжности и същевременно се създават нови не само по наименование, но и по същност на извършваната работа. С решение № 154 от 27.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК е прието, че е налице съкращаване на щата и в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции. По въпроса: задължителен ли е подборът по чл. 329 КТ между ръководител на структурно звено и заетите в това звено, при положение, че се съкращава само длъжността на ръководителя, която е единствена. По въпроса за задължителния подбор по чл. 329 КТ практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения /№ 246 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на III г. о.; № 668 от 26.11.2010 г. по гр. д. № 1582/2009 г., III г. о. № 625 от 1.10.2010 г. по гр. д. № 1773/2009 г., IV г. о. № 7 от 1.04.2011 г. по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о. и др./. Прието е, че работодателят няма задължение за подбор когато премахва единствена щатна бройка или всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ. Работодателят винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на щата премахва част от бройките за една длъжност, както и когато се възползва от правото на подбор. Задължение за подбор има и когато работникът или служителят изпълнява идентични или сходни длъжностни задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата. При дадените отговори на поставените въпроси, настоящият състав намира жалбата на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], срещу въззивното решение за основателна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност "началник отдел Мониторинг и консултиране на бенефициенти", тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че преди прекратяване на трудовото правоотношение са съществували повече щатни бройки в ЦРЧР и с новата структура същите са намалени, което да налага уволнението. Приел е също така, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като не е извършил подбор между ищцата и останалите четирима служители в отдела. Въз основа на това е извел изводът, че уволнението е незаконно и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В касационната жалба се поддържа, че изводите на въззивния съд относно съкращаването на щата са в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя съкращаването на щата е реално, защото трудовите функции са разпределени за изпълнение между други длъжности. Преминаването трудовите функции на съкратената длъжност към новооткритите, за които са предвидени и нови, различни трудови функции не съставлява фиктивно съкращаване на щата. В настоящият случай по делото е установено, че в структурата на центъра е съществувал отдел "Мониторинг и консултиране на бенефициенти", ръководен от щатна длъжност "началник", заемана от ищцата. С Правилник за устройството и дейността на Центъра за развитие на човешките ресурси /обн. ДВ бр. 8/2010 г./ е отменен правилника от 2006 г. С действащия към момента на прекратяване на трудовото правоотношение правилник центърът е структуриран в две дирекции, две звена и административен секретар, а именно дирекция "Правно-административни дейности и бюджет", дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ", звено "Вътрешен контрол" и "Мониторинг" с определена численост. Въз основа на приетите промени със заповед № РД-12-020 от 19.02.2010 г., считано от 17.05.2010 г. е утвърдено ново щатно разписание, с което отдел "Мониторинг и консултиране на бенефициенти" не съществува, като е премахната длъжността "началник". От представените длъжностни характеристики се установява, че трудовите функции на съкратената длъжност са разпределени за изпълнение от директора на дирекция "Програмни дейности, селекция и анализ" и експерт в звено "Мониторинг". С оглед изложеното следва да се приеме, че съкращаването на длъжността "началник" на отдел "Мониторинг и консултиране на бенефициенти" е реално, а поради това, че за нея е била предвидена една щатна бройка работодателят не е имал задължение за подбор по чл. 329 КТ. Решението на въззивния съд, като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и се реши по същество от касационната инстанция, като исковете на Д. Ц. С. - П. по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ се отхвърлят. При този изход на делото по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ заявеното от работодателя възражение за прихващане между обезщетението за незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ не подлежи на разглеждане. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна направените разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие са в размер на 1000 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, III г. о.