Решение № 15589 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2018 г.

Решение № 15589 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Н. Лишев, лично и чрез неговия процесуален представител – адв. М. Мишев, срещу Решение № 140 от 5.04.2018 г., постановено по адм. д. № 549 по описа на Административен съд – Враца (АС – Враца) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът на Лишев срещу Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за сумата от 12124, 00 лв., предявен частично от сумата 30000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ДФЗ, изразяващо се в непредоставяне на графичен материал за местонахождението на ползваните от него земеделски площи съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5 от 27.02.2009 г.) поради наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната система, при което той се е оказал в невъзможност да идентифицира и регистрира ползваните от него площи и не е могъл да изпълни поет от него многогодишен ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1/2 за кампания 2015 г. относно 46, 78 хектара, отговарящи напълно на изискванията за подпомагане, при което е пропуснал да реализира сигурни ползи в размер на полагащото му се за тях плащане, което по СЕПП е в размер на 7666, 77 лв., а по СПП е в размер на 4458, 00 лв. за 30 ха земеделска земя. Наред с това Лишев е осъден да заплати на ДФЗ 200, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационните жалби се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, които са от съществено значение за неговия изход - декларация от Лишев по чл. 69, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), регистрирана с вх. № 023-Н от 29.05.2015 г. Наред с това, съдът не взел предвид изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 1 и чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Първоинстанционният съд не отговорил и на релевирания довод за грубо нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г., с което по вина на Общинска служба "Земеделие" (ОСЗ) – Враца фактически бил преустановен процесът по подаване и регистрация на заявлението за подпомагане – 2015 г. в ИСАК на ДФЗ – РА. Твърди се необоснованост на извода на съда, че не била доказана първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ДФЗ по реда на ЗОДОВ, тъй като не било установено твърдяното бездействие, което да е причина Лишев да не може да очертае имотите си по заявлението за 2015 г. Доказателствата налагали обратния извод, доколкото по делото имало данни, че в периода 15.05.2015 г. – 23.06.2015 г. Лишев неколкократно е посещавал ОСЗ – Враца за въвеждане на данни по заявлението, но въпреки това не е успял да завърши процедурата по очертаване на ползваните площи и именно това е причината в заявлението да няма отбелязана нито една мярка за подпомагане. Неправилен, според касационния жалбоподател, е изводът на съда, че дори да се приеме за установено неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, искът би бил неоснователен, тъй като са доказани други пречки от субективен характер Лишев да не е в състояние да очертае ползваните площи. Не било доказано също така, че към м. май 2015 г. е бил въведен в експлоатация специализирания софтуерен продукт, създаден от Министерство на земеделието и храните по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП, в който кандидатите за подпомагане да регистрират правните основания за ползваните от тях земи. Изтъква се, че в частта по отговора на въпроса за въвеждането в експлоатация на софтуер, заключението на вещото лице по назначената съдебна компютърно – техническа експертиза е неправилно и не следва да се кредитира. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Враца или решаването на спора по същество, като предявеният иск бъде уважен. Иска се присъждането на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпило писмено становище с характер на писмени бележки по съществото на спора. Касационните жалби на Лишев се оспорват в два представени по делото от ответника ДФЗ, чрез упълномощен юрисконсулт, писмени отговора. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. Това становище и направените искания, и възражения се поддържат в представена преди съдебното заседание писмена молба. В съдебното заседание пред настоящия съд ДФЗ не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби на Лишев. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в срок. Разгледани по същество, касационните жалби са частично основателни. Производството пред АС – Враца е образувано по иска на Лишев срещу ДФЗ с цена 30000, 00 лв., предявен частично за сумата от 12124, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно бездействие от страна на ДФЗ, изразяващо се в непредоставяне на графичен материал за местонахождението на ползваните от него земеделски площи съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. поради наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната система, при което касационният жалбоподател се е оказал в невъзможност да идентифицира и регистрира ползваните от него площи и не е могъл да изпълни поет от него многогодишен ангажимент по мярка 214, направление ВПС-1/2 за кампания 2015 г. относно 46, 78 хектара, отговарящи напълно на изискванията за подпомагане, при което е пропуснал да реализира сигурни ползи в размер на полагащото му се за тях плащане, което по СЕПП е в размер на 7666, 77 лв., а по СПП е в размер на 4458, 00 лв. за 30 ха земеделска земя. Претендира се и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, както и направените деловодни разноски. От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че на 15.05.2015 г. и на 27.05.2015 г., Лишев се явил в ОСЗ, за да подаде заявление за подпомагане за 2015 г., но в същото не са очертани площи, нито са декларирани схеми за подпомагане. Към него не била приложена "Таблица за използваните парцели" за 2015 г., тъй като имотите му не са били регистрирани (очертани) в Системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПЗП. Налична била таблица на използваните парцели през 2014 г., от която е видно за кои имоти и по кои схеми и мерки за подпомагане Лишев е участвал за посочената година. Лишев бил запознат със състоянието на заявлението му, за което собственоръчно се е подписал. В срока за промяна, съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., който за кампания 2015 г. е бил до 15.06.2015 г., Лишев не отстранил нередовностите и заявлението му било приключено служебно на следващия ден, след изтичане на срока с доклад до ДФЗ. Съдът приел твърдението на настоящия касационен жалбоподател, че невъзможността да очертае площи и да декларира схеми за подпомагане по причина наличен компютърен проблем за недоказано, доколкото се оборва от представените от ДФЗ доказателства и от заключението на приетата по делото съдебно - компютърна експертиза. Специализираният софтуерен продукт по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП – Регистър ферма е бил въведен и е бил в експлоатация в периода 15.05.2015 г. – 31.07.2015 г., като въз основа на факта, че на описаните в история на състояния на заявлението на Лишев дати са извършвани промени, съдът приел, че софтуерът е работил. За този извод допълнително се мотивирал с представените от ответника списъци с подадени от други лица заявления през визирания период, които са приети в системата и обработени от служителите, както и на казаното от служителите на ОСЗ – Враца, разпитани като свидетели в хода на съдебното производство. При това съдът приел, че причините заявлението на ищеца да бъде приключено без очертани площи и декларирани схеми за подпомагане, вследствие на което не могъл да получава субсидии за кампания 2015 г., със сигурност не са технически във връзка с компютърен проблем в сървъра на информационната система. Направил извод, че Лишев не отговарял на изискванията за подпомагане, тъй като не бил регистриран като земеделски стопанин и не е посочил правно основание, необходимо за очертаване на земеделските земи, предвид неподадени от него декларации по чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ относно начина на обработване на площите. Съдът не направил конкретен извод относно размера на плащането, което Лишев би получил, ако бе имал възможност да подаде редовно заявление за подпомагане за 2015 г., доколкото изложил мотиви, че за да се изчисли то не е достатъчно само площите да са декларирани и очертани, а да е установена допустимата площ за подпомагане, което не е сторено. Въз основа на така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд приел, че за кампания 2015 г. Лишев не е подал редовно заявление за подпомагане, поради което не е получил и субсидии за тази година. На основание разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. съдът направил извод, че за служителите на ОСЗ – Враца е налице визирано в нормативен акт задължение да предоставят на кандидатите за подпомагане информация за местонахождението на ползваните от тях през предходната година земеделски парцели в цифров вид в рамките на СРКЗП, като неизпълнението му би формирало бездействие при и по повод на административна дейност, което попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел обаче, че в случая по делото е установено и доказано изпълнението на това задължение. Позовал се на приложената към заявлението на Лишев за 2015 г. таблица за използваните парцели през 2014 г., в която подробно с всички данни са описани имотите, с които той е участвал през предходната година, ведно с данни за имотите от ИСАК, както и схемите и мерките за подпомагане. Наред с това, съдът направил извод, че не бил наличен компютърен проблем в централния сървър на системата, вследствие на който да не е могло да се работи в същата продължителен период от време. Лишев е представил ортофотокарти на декларираните от него през 2014 г. имоти, въз основа на което съдът приел, че той е разполагал с цялата изискуема от посочената наредба информация за декларираните от него през предходната година имоти. По тези съображения, съдът счел, че в случая не е налице твърдяното от Лишев бездействие, което да е причина да не може да очертае имотите си по заявлението от 2015 г. Като продължение на това направил извод, че недоказана се явява първата от предпоставките за уважаване на иска, поради което и не може да бъде реализирана отговорността на ДФЗ на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което е достатъчно, за да бъде отхвърлен предявеният от него иск. Подчертал, че в исковата молба именно това бездействие е посочено като единствено основание на иска. Наред с горното, съдът посочил, че в хода на процеса се установили и други предпоставки, зависещи изцяло от поведението на Лишев, поради които заявлението му е завършено служебно, без да е очертал имотите и без да е посочил схемите и мерките, за които е имал намерение да кандидатства – той не бил регистриран като земеделски производител и не подал и декларации по чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ, вследствие на което не са могли да бъдат регистрирани правните основания за ползването на имотите. Предвид посоченото, съдът приел, че с това си поведение Лишев довел до служебно приключване на заявлението му, поради което неоснователно търси защита срещу бездействия на служители от ОСЗ, тъй като в случая самият той не е извършил нужните действия в свой интерес, за да възникнат за ОСЗ задължения за фактически действия, посочени Наредба № 5 от 27.02.2009 г. По тези съображения съдът заключил, че дори да е установено неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 2 от посочената наредба, това неизпълнение не би било в причинна връзка с твърдения вредоносен резултат (неполучаване на субсидии за кампания 2015 г.), тъй като не е единствена причина за това. Относно вредата - неполучени плащания за съответната година, съдът приел, че не е в причинна връзка с твърдяното бездействие, а не е доказана и по размер. Доколкото Лишев, според съда, не е осъществил главно и пълно доказване на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ, искът му бил отхвърлен. Последното довело до отхвърляне и на акцесорния такъв за присъждане на лихви. Предвид изхода на спора настоящият касационен жалбоподател бил осъден да заплати на ДФЗ юрисконсултско възнаграждение в размер на 200, 00 лв. Решението е валидно и допустимо. То е неправилно в частта, с която Лишев е осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 200, 00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт, а в останалата част е правилно. Изводите на първоинстанционния съд във връзка с иска на Лишев срещу ДФЗ, предявен частично за сумата от 12124, 00 лв. за обезщетение и за присъждане на лихва са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи. Тези изводи са в съответствие с материалния закон и се споделят от настоящия състав. Правилно и обосновано на съдържанието на исковата молба, с която е сезиран, първоинстанционният съд е взел предвид, че единственото фактическо основание, във връзка с което се претендира обезщетението за имуществени вреди – пропуснати ползи е твърдяното незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в непредоставяне на графичен материал за местонахождението на ползваните от Лишев земеделски площи съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. поради наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната система. За да мотивира становището си, че причините заявлението на Лишев да бъде приключено без очертани площи и декларирани схеми за подпомагане не са технически във връзка с проблем в сървъра на информационната система, съдът е изложил подробни съображения, основани на приобщените по делото относими доказателства и заключението на съдебно – компютърната експертиза, които се споделят от настоящия състав. При направения от съда обоснован извод за липсата на една от кумулативните предпоставки, които са необходими за ангажиране отговорността на ДФЗ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно фактическо бездействие, на което се позовава Лишев в исковата молба, правилно искът за обезщетение, предявен частично за сумата от 12124, 00 лв., ведно с лихвата от датата на предявяването му, е бил отхвърлен като неоснователен. Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, изтъкнати в предявените от него касационни жалби. Доколкото видно от исковата молба Лишев основава предявения иск на твърдяното незаконосъобразно бездействие изразяващо се в непредоставяне на графичен материал за местонахождението на ползваните от него земеделски площи съгласно чл. 5, ал. 2 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. поради наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната система, без основание са релевираните касационни оплаквания, че съдът не взел предвид данните за въведената адресна регистрация на лицето в качеството на кандидат за подпомагане, прехвърлен след 29.05.2015 г. в ОСЗ – гр. Горна Оряховица и Областна служба – Велико Търново. В тази връзка твърдяното невъвеждане на декларация на Лишев от тази дата в ИСАК на ДФЗ – РА, което свидетелствало за това, че ОСЗ – Враца не е изпълнила задълженията си по чл. 32, ал. 3 ЗПЗП, чл. 8, ал. 4 от Наредба № 107/2006 г., се явява неотносимо към преценката за основателността на иска, респективно за правилността на обжалваното решение. Предвид твърденията, направени в исковата молба на Лишев и заявения петитум, който очертава границите на решаващата дейност на съда, последният не е имал задължение да обсъди дали именно "противоречието в адресната регистрация на кандидата за подпомагане, който след 29.05.2015 г. е регистриран в друга (Великотърновска) служба на ДФЗ – РА", въпреки работещият специализиран софтуерен продукт по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП - Регистър ферма, е попречило за приемането на заявлението в Областна служба на ДФЗ – РА – Враца. Впрочем, с това свое изявление всъщност Лишев признава, че специализираният софтуерен продукт по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП – Регистър ферма в релевантния период, е бил "работещ". В допълнение, по делото не е доказано, че именно проблемът, който Лишев твърди в касационната жалба, че е възникнал с неговата адресна регистрация съставлява или е довел до "наличен компютърен проблем в централния сървър на информационната система", при което той се е оказал в невъзможност да идентифицира и регистрира ползваните от него площи. Това не се твърди нито в исковата молба, нито е направено нарочно изменение на иска в тази насока. Съобразен със заявеното в обстоятелствената част на исковата молба и направеното искане в нейния петитум е и доклада на делото, направен от съда в първото по делото съдебно заседание на 27.09.2017 г., срещу който процесуалният представител на Лишев е заявил, че няма възражения. Видно е също така от исковата молба, че първоначално единственото доказателствено искане е било за събиране на гласни доказателства, с които да се установи, че "... на ищеца не е бил предоставен графичен материал за деклариране на ползваните от него площи, поради технически проблем в информационната система (СРКЗПЗП)". В тази насока е и искането за разпит на Г. Каменов, който в качеството си на служител на ОСЗ – Враца е въвеждал данни по заявлението на Лишев. Искането е обективирано в становище, подадено от процесуалния представител на настоящия касационен жалбоподател (л. 708, 709 от първоинстанционното дело) и в него е поискано чрез показанията на този свидетел да се установи предоставен ли е бил графичен материал на Лишев за очертаване на ползваните от него земеделски площи и ако не каква е била причината за това, както и какви действия са били предприети по подаденото заявление. Наред с това, процесуалният представител на Лишев изрично дефинира като основен спорен въпрос по делото "... дали информационната система, посредством която се осъществява кандидатстването за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ е функционирала, и съответно дали неизправност в тази система е била причината ищецът да не е в състояние да очертае и завърши процеса на деклариране на ползваните площи през 2015 г. " (вж. молба на л. 777, 778 от първоинстанционното дело). Доводите на Лишев във връзка с твърдението му за неизпълнение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за разпечатване на талон в два екземпляра също са неоснователни. "Отсъствието на такъв талон и липсата на насрочени две дати", с което касационният жалбоподател обосновава нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. и обяснява в касационната жалба преустановяването на процеса на подаване и регистрация на заявлението му също са неотносими към преценката на съда досежно основателността на иска по изложените в предходния абзац съображения. Ето защо, неоснователно се твърди от Лишев допуснато от състава на АС – Враца съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на всички представени по делото доказателства и доводите му. Съдът е обсъдил всички относими доказателства към повдигнатия пред него с исковата молба спор като в тази връзка е направил обосновани на приетите по делото доказателства фактически и правни изводи. В този смисъл представените към първата касационна жалба на Лишев писмени доказателства се явяват неотносими към спора относно правилността на обжалваното съдебно решение. Неоправдано се поддържа и становище във втората касационна жалба на Лишев, подадена чрез адм. Мишев, че причината за неочертаване на площите е в софтуера, чрез който се извършва то. Основателността на това твърдение е следвало да се докаже пред първоинстанционния съд чрез приобщаване на специални знания – заключението на съдебната компютърно – техническа експертиза, видно от което обаче този факт не се установява. От свидетелските показания също не следва яснота по този въпрос, което се заявява изрично и от процесуалния представител на Лишев в подадената пред първоинстанционния съд молба на л. 777, 778 от делото на АС – Враца. Неоснователни са и оплакванията на Лишев срещу възприетото от съда, че софтуерът по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП – Регистър ферма е бил в експлоатация в периода 15.05.2015 г. – 31.07.2015 г., основан на заключение на приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза. По същество направените оплаквания в касационната жалба представляват оспорване на заключението на вещото лице, което обаче, доколкото е предприето след изтичане на срока по чл. 200, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е недопустимо на този етап от производството. Установява се от съдебния протокол, съставен за проведеното пред АС – Враца съдебно заседание на 16.03.2018 г., че заключението не е оспорено от Лишев. Допълнителната експертиза, която е поискана не е във връзка с изясняване на въпроси относно въвеждане в експлоатация на софтуера, а повторно заключение въобще не е поискано. Предвид гореизложеното, обжалваното решение в частта, с която предявеният иск на Лишев срещу ДФЗ, предявен като частичен за сумата от 12124, 00 лв., ведно с лихвата, считано от датата на предявяване на исковата молба, е отхвърлен, е правилно, като постановено при липсата на релевираните касационни основания. Решението обаче е неправилно в частта, с която Лишев е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 200, 00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт. В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални разпоредби по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските направени за процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По аргумент от посочените разпоредби от ГПК и на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно за юрисконсулт, е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в закона за възможността за търсенето й, то такова искане е неоснователно. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилен съдебен акт в тази част, който на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК следва да се отмени в същата тази част, като искането на ДФЗ за заплащане на възнаграждение за юрисконсулт бъде оставено без уважение. По същите причини, въпреки изхода на спора в касационното производство, възнаграждение за юрисконсулт не се следва на ДФЗ и за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение