Решение № 11612 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2009 г.

Решение № 11612 от 7.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6578/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Голф клуб Ибър" АД, гр. София, представлявано от изпълнителния директор Кирил Радев Недев и е против Решение № 135/16.03.2009 г., постановено по адм. д. № 645/2008 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Възражения по касационната жалба са постъпили от ДНСК, чрез процесуалния представител Десислава Петрова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила, както и за недопустимост на частната жалба, а по същество - за нейната неоснователност. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. По съществото на същата настоящата инстанция намира следното. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Голф клуб Ибър" АД против Заповед № РД-14-481/10.06.2008 г. на Заместник началника на ДНСК, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1 т. 10 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "масивна жилищна сграда", изпълнен в ПИ № 128008 в землището на гр. Долна баня, м. "Яйкъна". Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Първото касационно оплакване е, че атакуваната заповед не е издадена от компетентен орган. Съобразно чл 225, ал. 1 ЗУТ заповедите за премахване на незаконни строежи се издават от началниците на ДНСК или от упълномощени от тях лица. Представеното заверено копие на заповедта е оспорено относно неговата автентичност, не и относно датата на издаването. Материалната компетентност на органа, издал акта се преценява към момента на издаването му, процесната заповед е издадена от упълномощено лице с надлежно делегирани права. От твърдяното обстоятелство за налични различия в представеното копие на заповедта с оригинала не може да се направи категоричен извод, че адменестративният акт е антидатиран. Представеното заверено копие на заповедта е официален документ, съгласно чл. 189, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. От данните по делото е установено, че през 2008 г, жалбоподателят, без да са налице изискващите се строителни книжа, е започнал строителство на масивна жилищна сграда. С Констативен акт № 125/18.04.2008 г, съставен от служители на СРДНСК е установено, че строежът представлява масивна сграда, със стоманобетонна конструкция, колони, греди, плочи, изпълнена до кота + 5.60 м с тухлени зидове. При тези данни изводът, както на административния орган, така и на първоинстанционния съд, че извършеното представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, поради което следва да бъде премахнат, е правилен. Възражението на касатора за допуснати при издаването на оспорената заповед съществени нарушения на административнопроизводствените правила е също неоснователно. Това възражение е подробно обсъдено в решението - предмет на касационно оспорване. Констативният акт по чл. 224, ал. 2 от ЗУТ, респ. по чл. 225, ал. 3 от същия закон, представлява доказателство за посочените в него обстоятелства. В случай, че не е бил съставен и/или връчен редовно, този акт няма доказателствена сила и не може да бъде ценен, но посочените в него обстоятелства могат да бъдат доказвани на общо основание. Ако доказването е успешно, нередовността на акта не може да се счита за съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В случая извършването на строежа през 2008 г. е установено по твърденията на оспорващия, който е следвало да установи наличието на строително разрешение. Сочените нередовности на акта не поставят под съмнение истинността на тези обстоятелства, които са единствените, относими към материалната законосъобразност на заповедта. Административното производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от АПК служи за установяване на правно значимите факти, които в случая са еднакви и за двете производства. Неоснователно е направеното в касационната жалба оплакване, че строежът е извършен въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено въз основа на тях разрешение за строеж. Дори да се приеме, че инвестиционният проект е надлежно одобрен, то това одобряване - по аргумент от чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, не е равнозначно на издаването на разрешение за строеж. Представеното разрешение за строеж, заверено нотариално, не е официално заварен препис от официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 2 от ГПК, вр, с чл. 144 от АПК, тъй като не е заверен от органа, на когото се приписва издаването на оригинала. След като не е бил представен поисканият оригинал, то правилно преписът не е бил ценен - чл. 183 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Органът, оправомощен да удостоверява издаването на строително разрешение и верността на подписите от оригинала му, е кметът на общината, който съгласно чл. 5, ал. 5 и чл. 155, ал. 1 ЗУТ поддържа регистъра на издадените строителни разрешения и архива на оригиналите им. Тъй като удостоверителните изявления както върху заверените от главния архитект на общината преписи на СР, така и върху нотариално заверените преписи на тези преписи не изхождат от кмета, те не представляват официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК, обратно на това касационно оплакване. Неоснователно е и касационното оплакване за недопускане на свидетел досежно обстоятелството издадено ли е РС или не. Свидетелски показания биха били допустими в случай, че документът - разрешение за строеж, е бил съставен, но е изгубен или унищожен - чл. 165, ал. 1 вр. чл. 164, ал. 1 т. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Не само че такива данни няма, но и кметът на общината е удостоверил, че на твърдяната дата няма издадено РС със съответния номер и вписано в регистъра на издадените строителни разрешения. Разноски настоящата инстанция не присъжда, тъй като не са представени доказателства за сторени такива пред нея. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав