Решение № 13339 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3964/2013 г.

Решение № 13339 от 15.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3964/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Общински съвет - с. Черноочене, обл. Кърджали срещу решение № 18 от 08.02.2013 г., постановено по адм. д. № 199 по описа за 2012 г. на Административен съд - Кърджали, В ЧАСТТА, с която е обявена нищожността на решение № 39/05.04.2012 г. на ОбС-Черноочене. В останалата част, решението по делото като необжалвано е влязло в сила. В касационната жалба обстоятелствено са релевирани доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради които претендира отмяната му. Ответната страна- Окръжна прокуратура - Кърджали не ангажира становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради това, че от доказателствата по делото не е спорно, че процесният водоем е публична общинска собственост, а според чл. 20 от Закона за водите и чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите такива обекти могат да се отдават само на концесия, не и под наем. Като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба като подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на решението, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Административният съд-Кърджали е бил сезиран с протест на прокурор в прокурор при Окръжна прокуратура-Кърджали, с доводи за нищожност на решение № 39/05.04.2012 г. на ОбС, Черноочене, с което е дадено съгласие за удължаване срока на Договор за наем № 506/2006 г., сключен със Сеид Бейсим Рамадан за общински водоем в с. Черноочене, за срок от 4 години, считано от 01.05.2012г, определена е месечната наемна цена и е възложено на Кмета на общината в едномесечен срок от влизане в сила на решението да сключи анекс към Договор № 506/2006 г., община Черноочене, представлявана от кмета, предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя Сеид Рамадан собствения си имот: водоем с площ 44.36 дка в землището на с. Черноочене с кад. № 000021 по КВС на с. Черноочене, актуван с Акт за публична общинска собственост № 124/2001 г. Предназначението на водоема е за рибовъдство. В първоинстанционното производство по делото е установено, че съобразно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за водите (ДВ, бр. 34/2001 г.), публична общинска собственост са водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по чл. 11 от ЗВ. Предвид разпоредбата на чл. 20 от ЗВ управлението на водните обекти публична общинска собственост, сред които и язовирите, чрез отдаването им за експлоатиране от трети лица, се извършва само чрез сключване на договор за концесия. Към момента на приемане на оспореното решение е била в сила и нормата на чл. 69, ал. 1 от ЗОС, съгласно която концесия може да се предоставя за изчерпателно посочени обекти - публична общинска собственост, сред които и посочените в т. 1 води, водни обекти и водностопански системи и съоръжения. Следователно, разпореждане с водните обекти публична общинска собственост се извършва по реда и условията, регламентирани в Закона за концесиите, а Закона за водите, който е специален спрямо ЗОС, регламентира реда за управление на водните обекти публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем, поради което общите разпоредби на ЗОС не намират приложение. Прието е, че в случая протестираното решение е взето изцяло при липсата на нормативно основание, което е основание да се приеме, че е налице пълната липса на материална компетентност за издаване на акта и представлява съществен негов порок, обуславящ нищожността му. Съобразен е и чл. 14, ал. 7 от ЗОС, в редакцията й към датата на приемане на решението, предвиждаща отдаване под наем на части от имоти - публична общинска собственост, тъй като в нея изрично е регламентирано, че е неприложима по отношение на обектите, подлежащи на концесиониране, какъвто е процесният водоем по изложените по-горе съображения. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон. При внимателен анализ на действащото към момента на взетото решение материално право, съдът е достигнал до обосновани и правилни правни изводи, направени въз основа на чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗОбС - вида на собственост на процесният водоем и чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗВ, че е публична общинска собственост. Управлението му е възможно единствено чрез отдаването им на концесия според чл. 20 ЗВ и чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗК. Решението на общинския съвет издадено без всякакво правно основание и в нарушение на действащото материално право е със съществен порок, който води до нищожност на акта, до наличието на правоизключващи юридически факти спрямо разпоредените с него правни последици, каквито са и законосъобразните изводи на съда. По изложените съображения съдът не е допуснал нарушенията, сочени в касационната жалба и съставляващи основания за неговата отмяна, поради което то като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение