Решение № 6814 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2014 г.

Решение № 6814 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9516/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Николай Любомиров Гълъбов, чрез адв. Георги Чорбаджийски, срещу Решение № 3232 от 14.05.2014 г., постановено по адм. д. № 10826/2013 г., по описа от Административен съд София - град (АССГ), 29 състав. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Гълъбов срещу Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с изх. № 02-100-6500/2597/14.09.2013 г. (АПМА) на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ, фонда/ът) и оспорващият е осъден да заплати на ДФЗ за деловодни разноски сума в размер на 300,00 лв. В касационната жалба се навеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, доколкото се поддържа, че решението е неправилно. Първоинстанционният съд е направил неправилен извод, че при издаването на спорния АПМА ответникът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е съобразил постановяването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 АПК и въобще при липса на мотиви, при неизяснена фактическа обстановка, без да е проведено административно производство, при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон, без да е посочен точния размер на компенсаторните плащания, които лицето е длъжно да възстанови съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 - 4 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (по - надолу в текста "Наредба № 11 от 03.04.2008 г.). Според касатора, като не е отчел всичко това, съставът на АССГ е постановил неправилно решение, което иска да бъде отменено. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище. Иска решението, предмет на контрол, да остане в сила. В съдебното заседание не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна, но по причини различни от изложените в нея. Установено е от първоинстанционния съд, че с оспорения пред него АПМА е прекратен агроекологичен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. по причина неподаването от страна на Гълъбов на заявление за участие по мярката през кампания 2011 г., в съответствие с предвиденото в чл. 4, т. 2 и т. 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Този факт не е оспорен от Гълъбов. За задължението за подаване на заявление за участие той е бил уведомен с подписването на текста на заявлението за регистрация, а и на това за плащане. Като е констатирал неподаването на заявление от лицето, административният орган го уведомил с Уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/437 от 19.04.2013 г. Предвид това и на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. постановил оспорения пред първоинстанционния съд АПМА. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът е направил правния извод за неоснователност на жалбата. Приел е, че Гълъбов, като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от Допълнителната разпоредба на Закона за подпомагане на земеделските производители (ДР на ЗПЗП), не е ангажирал доказателства за изпълнение на условията, при които възниква правото на подпомагане. Тежестта да установи, че отговаря на всички условия и е изпълнил своевременно всички изисквания за получаване на съответния вид субсидия за всяка стопанска година поотделно, е именно негова. Като е взел предвид посоченото и това, че спорният АПМА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел, съставът на АССГ е отхвърлил предявената жалба. Уважил е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е осъдил Гълъбов да заплати на ДФЗ сума в размер на 300,00 лв. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. При постановяването му първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е станало причина за издаването на необоснован съдебен акт в противоречие на материалния закон. При разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото въпреки, че от спорния АПМА се установява подписването му от лице, действало "за изпълнителен директор" на ДФЗ с професионален електронен сертификат, съдът не е дал конкретни указания на ответника в съответствие с чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, във връзка с разпределението на доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 АПК, да уточни лицето, което е подписало акта, респективно да представи доказателства за компетентността му да го издаде. Общите такива, дадени с Определението от 14.01.2013 г. не водят настоящия състав на извод за изпълнение на задълженията на съда по посочените разпоредби. При това съдът е направил необоснован на доказателствата по делото извод, че АПМА е издаден от компетентен орган, който извод се явява и в нарушение на материалния закон. В този смисъл преценката му за валидност на АПМА при проверка на основанието по чл. 146, т. 1 АПК, независимо от липсата на доводи в тази насока в жалбата на Гълъбов до АССГ, е неправилна. Тя е необоснована на доказателствата по делото и е в противоречие с материалния закон, доколкото в спорния АПМА не е посочено, че е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, а от лице, действало за него, без при това да е изяснена самоличността му и в каква хипотеза е издало акта "за изпълнителния директор". Настоящият съд съобрази, че съгласно чл. 20а ЗПЗП изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява. С оглед законовите му задължения да организира и ръководи дейността на фонда, следва да се приеме, че той е компетентен да издава индивидуални административни актове по всички въпроси, свързани с разглеждането на заявленията за подпомагане, проверката на условията и извършването на плащания. Законът за подпомагане на земеделски производители, в релевантната към момента на издаване на спорния АПМА редакция, не урежда възможност за делегиране на възложените на изпълнителния директор правомощия по издаване на акта по чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., поради което той не е разполагал с възможност да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегация не е била възможна, доколкото делегирането на правомощия се допуска само ако е предвидено със закон, каквато разпоредба към този момент не е била действащо право. В този смисъл е Решение № 1636 от 16.02.2015 г., постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д. № 5602/2014 г., III отд. Издаването на акта от лице различно от изпълнителния директор на ДФЗ е било възможно в хипотезата на заместване, за установяване на което съдът е следвало да укаже на ответника. Като не е направил това, съдът е допуснал визираното по - горе съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на необоснован съдебен акт и в нарушение на материалния закон. Така допуснатото от съда нарушение на процесуалните правила препятства и касационната проверка досежно правилността на обжалваното решение относно изводите на състава на АССГ за валидност на акта. По изложените съображения решението, предмет на контрол, следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Делото следва да се върне на друг състав на АССГ за ново разглеждане и постановяване на съдебен акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да даде указания на ответника да уточни лицето, което е подписало спорния АПМА, както и да представи доказателства за компетентността му да го издаде, включително такива за отсъствие на титуляра, в случай, че се твърди заместване, след което да пристъпи към постановяване на съдебен акт. При това следва първо да извърши преценка досежно валидността на акта и даде отговор на всички възражения, направени в първоинстанционната жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,