Решение № 5978 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2018 г.

Решение № 5978 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1027/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н., подадена срещу решение № 103 от 10.11.2017 г., постановено по адм. дело № 164/2017 г. по описа на Административен съд - Ш. (АС), в частта му, с което е отхвърлен искът по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) за сумата над 3000. 88 лева до размер от 5884. 00 лева (получена като разлика от пълния претендиран размер от 7500. 00 лева и обезщетението от 1616. 00 лева, с което е извършено прихващане). Касаторът счита решението за неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска отмяната му в обжалваната част. Ответникът Областна дирекция "Земеделие" - Ш. оспорва подадената жалба и претендира оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на съдебното решение. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспореното съдебно решение на АС не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да налагат отмяната му. Актът е постановен при изяснена фактическа обстановка, съобразно събраните доказателства по делото, като са изложени обосновани мотиви за прилагането на материалния закон. Административният съд правилно е отхвърлил иска, предявен от П. Н. срещу Областна дирекция "Земеделие" - Ш. за присъждане на обезщетение за сумата над 3000. 88 лв. до пълния претендиран размер от 7500. 00 лв., представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за периода от 14.01.2016 до 14.07.2016 година. По делото няма спор, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на касатора е била отменена от съда като незаконосъобразна, което е породило правото му на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, а е налице спор само по отношение на размера на дължимото от администрацията обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Това право не е абсолютно, то може да бъде реализирано само когато държавният служител не е получавал възнаграждение за друга работа, респективно при разлика в заплатата до по-високия размер съобразно правилото, визирано в чл. 104, ал. 1, изр. второ ЗДСл. Съответно, когато е получавал възнаграждение за друга работа в по-голям или равен размер, то обезщетение по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл не се дължи. В случая административният съд правилно е определил размера на дължимото на П. Н. обезщетение за 6 месеца съгласно брутната му месечна заплата към момента на възстановяването му на работа, която е в размер на 828. 00 лв. и същата е по-висока от заплатата, получавана от него при незаконосъобразното му уволнение. Съответно, за размера на обезщетението е неприложимо искането на касатора то да е средна стойност между минимума и максимума на основните месечни заплати, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация в размер на 1600. 00 лв., тъй като е приложим размерът на индивидуалната месечна заплата, определена от органа по назначаването, която съответства на нормативните изисквания. В съответствие с разпоредбите на чл. 104, ал. 1, изр. 2 и чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в случая дължимото на касатора обезщетение от 4968. 00 лв. правилно е намалено с полученото възнаграждение за друга работа като адвокат в размер на 351. 12 лв., както и с полученото от него обезщетение в размер на 1616. 00 лв. по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. При това положение административният съд, като е отхвърлил предявения от касатора иск за сумата над 3000. 88 лв. до пълния претендиран размер от 7500. 00 лв. е постановил решението си в съответствие с приложимия закон. С оглед на изложеното решението е правилно в обжалваната част и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски като юрисконсулстко възнаграждение, поради което касаторът следва да се осъди да заплати на Областна дирекция "Земеделие"- Ш. сумата 100 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,