Решение № 10460 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2010 г.

Решение № 10460 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3752/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Тодор Николов Тодоров, съдебен адрес гр. София, ул. "Христо Белчев" № 19, срещу решение по т. 3 - 3.1. и 3.2, на Висшия съдебен съвет по протокол № 6 от 11.02.2010 г., с което е прието, че Тодоров е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и на основание чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 1 от същия му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години" и срещу решение № 10-00-012 от 10.02.2010 г. на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет. Жалбоподателят счита обжалваното решение на Висшия съдебен съвет (ВСС) за незаконосъобразно - постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Счита, че административният орган неправилно е установил фактическата обстановка. Не са налице нерегламентирани контакти, тъй като срещата е била само в рамките на няколко минути и на нея не е обсъждан предстоящия избор за административен ръководител. Проведените телефонни разговори са били, за да се уговори срещата при липса на каквото и да било съзнание за нередност. Като доказателство за това, че не е възприемал постъпката си като действие, което уврежда престижа на съдебната власт сочи факта на пълно съдействие на компетентните органи. Единствената причина за осъществената среща е погрешното впечатление, че лицето е в течение на процесите в съдебната власт. Моли съда да отмени оспореното решение на ВСС и решение № 10-00-012 от 10.02.2010 г. на дисциплинарния състав. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Оспорваното решение е правилно, постановено въз основа на безспорно установените по делото фактически обстоятелства, в съответствие с материалноправните разпоредби на закона и в хода на административното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Органът е спазил принципа на съразмерност - отчетена е тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. Моли съда да остави в сила решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на ВСС е законосъобразно. Твърдението на жалбоподателя, че не е съзнавал съставомерността на контактите е неправдоподобно. Върховният административен съд счита жалбата срещу решението на ВСС за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Жалбата срещу решението на дисциплинарния състав е недопустима. Решението на дисциплинарния състав не е индивидуален административен акт, който самостоятелно поражда или засяга права или законни интереси на адресата. Той е акт, подготвящ решението на компетентния орган - ВСС, и поради това не подлежи на самостоятелна проверка на законосъобразност. С оглед на изложеното жалбата в тази й част е недопустима и на основание чл. 159, т. 1 АПК съдебното производство, в тази му част, следва да бъде прекратено. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е съдия в районен съд, гр. Шумен, с ранг на съдия в апелативен съд. На 16.07.2009 г. ВСС провел конкурс за избор на председател на окръжен съд, гр. Шумен, в който участвал и жалбоподателят. Никой от кандидатите не събрал необходимия брой гласове, поради което административен ръководител не бил избран. На 18.06.2009 г., на заседание на ВСС, е оповестено, че лице, под името "Красьо", обещава, срещу възнаграждение, осигуряване на подкрепа от членове на Съвета на магистрати, кандидатстващи за административни ръководители. По този повод в Софийска градска прокуратура е образувано досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт". Под името "Красьо" е идентифициран Красимир Васков Георгиев. В хода на производството е установено, че в периода 1.01. - 30.06.2009 г. Георгиев е осъществил контакти с множество магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, между които и жалбоподателят. По предложение на петима члена на комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", с решение на ВСС, е образувано дисциплинарно дело № 75/2009 г. за налагане на жалбоподателя на дисциплинарно наказание за допуснати нарушения на Кодекса за етично поведение на магистратите и уронване на престижа на съдебната власт - дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Дисциплинарният състав провел едно заседание - на 19.01.2010 г. Изслушал жалбоподателя, събрал и приел доказателства, включително представени от Тодоров, и на 10.02.2010 г. постановил решението си. В него приел, че дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Приел, че в периода 19.05.- 2.06.2009 г. между жалбоподателя и Красимир Георгиев са проведени 2 изходящи и 3 входящи телефонни разговора с времетраене до 89 секунди и една среща. Въз основа на представена по дисциплинарното дело информация от Главния прокурор приел, че Красимир Георгиев е управител на шест фирми, притежава недвижими имоти в София и Плевен, два автомобила. Доходите, декларирани от него и от управляваните от него фирми, в периода 2004 - 2008 г. не осигуряват необходимите средства за закупуване на притежаваните вещи и имоти и за поддържане на стандарта на живот, който имал. Въз основа на така установените фактически обстоятелства направил извод за осъществени "нерегламентирани" контакти на Тодоров с "компрометирано лице". Приел, че "компрометирано" е лицето, по отношение на което в обективната действителност съществуват злепоставящи факти, увреждащи неговата репутация. Приел, че липсва смислено и убедително обяснение за осъществените контакти Тодоров - Георгиев, което ги прави нередни, неприемливи и немотивирани, в този смисъл - нерегламентирани. Приел за неприемливи твърденията на жалбоподателя, че отказал подкрепата на Георгиев. Направил извода, че с действията си Тодоров нарушил т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и накърнил престижа на съдебната власт - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. За така установеното нарушение предложил на ВСС да му наложи наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от две години". На заседанието на ВСС от 11.02.2010 г. е докладвано решението на дисциплинарния състав. Разисквания не са проведени. При последвалото гласуване резултатът е 20 гласа "за", 0 "против" и 0 "въздържали се". С решението си ВСС приел, че Тодоров извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ и на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ му наложил наказание "понижаване в ранг за срок от две години". Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Тодор Николов Тодоров за неоснователна по следните съображения: Наложеното на жалбоподателя наказание е за две нарушения - по т. 3 и 4 на чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. От доводите на жалбоподателя е видно, че по делото няма спор за факти. Спорът е за цененето на фактите, посочени като основание за издаване на акта, с оглед на което и за правилността на приложението на правната норма. Жалбоподателят твърди, че не съзнавал нито факта на нерегламентираната среща, нито компрометираността на лицето, нито е съзнавал или възприемал постъпката си като действие, уронващо престижа на съдебната власт. Приетият от ВСС, след обсъждане в гилдията, Кодекс за етично поведение на българските магистрати, е съвкупност от морални норми за поведението на магистрата. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Т. 5.9 от кодекса постановява, че при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти и да предприема действия, които уронват достойнството му. Т. е. за обществото, гарантирането на честно и основано само на ясни, предварително определени правила кариерно развитие на магистрата е ценност, която следва изрично да бъде защитена. Жалбоподателят, в периода преди провеждане на конкурса за административен ръководител се съгласил, потърсил и провел среща с лице, което по собствените му думи било добре информирано за процесите в съдебната власт. Фактът на търсене и провеждане на контакт с лице, за което жалбоподателят има информация, че би могло да осъществи определено нерегламентирано въздействие върху кадровия орган, сам по себе си е нарушение на етичните правила. Не е необходимо деецът пряко да е съзнавал и целял това нарушение. С оглед на това твърдението на жалбоподателя, че не съзнавал извършеното нарушение е ирелевантен. Достатъчно е, че той е могъл да предвиди общественоопасните последици на деянието и да ги предотврати. Могъл е, защото моралната норма предписва точно и ясно дължимото поведение на магистрата при кариерно израстване. Предназначението на моралните правила е именно това - предварително да зададат на магистрата модел на поведение, спазването на който гарантира, че той ще изпълнява с чест функциите си и ще има морален авторитет, осигуряващ доверие на обществото в съдебната власт. Те служат като ръководни принципи, предпазват от нежелани грешки и премахват незнанието, като оправдание и извинение за нарушенията. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с това морално правило. За нарушението на моралната норма е ирелевантна продължителността на срещата. Важен е фактът на търсенето и осъществяването на контакта. А този факт е безспорно установен. Твърдението на жалбоподателя, че на срещата не е станало въпрос за кариерното му развитие не се подкрепя от доказателствата по делото. Самият жалбоподател твърди, че именно информираността на Георгиев за "процесите в съдебната власт", и по-конкретно във ВСС, са го мотивирали да осъществи контакта. Наред с изложеното следва да се посочи, че този контакт, съотнесен към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на контакти със същото лице и от други магистрати, кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, дават в пълнота, последиците на извършеното от жалбоподателя нарушение. В своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност, неправилност на поведението на магистрата, което уронва неговото достойнство. Възприятията на хората са реалност, поради което създаденото впечатление за неподходящо, недостойно поведение има същото значение, както действително осъщественото неподходящо поведение. Следователно, дори и да се приеме за вярно твърдението на жалбоподателя, че контактът не е имал за предмет кариерното му развитие, то самият факт на обективно създаденото у обществото възприятие за поведение на магистрата в нарушение на моралната норма представлява нарушение. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл, създавайки и поддържайки контакта си, да отчете тези обстоятелства и да съобрази поведението си с тях. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на жалбоподателя, е довело до нарушение на професионалната етика. Фактът, че в хода на образуваното досъдебно и дисциплинарно производства жалбоподателят е оказал пълно съдействие на компетентните органи е въпрос, относим към индивидуализацията на наказанието, а не към осъщественото нарушение. Като е преценил вярно фактите, административният орган правилно е приел, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода му за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Независимостта и почтеността са качества на съдебната власт, които гарантират ефективното осъществяване на основната й функция в държавата - поддържането и възстановяването на установения правен ред. Ефективното осъществяване на тази функция, от своя страна, гарантира вярата на гражданите в държавата, т. е. осигурява нейната стабилност. Изхождайки от това, законодателят, изрично е посочил, че действия или бездействия на магистрат, които водят до накърняване на престижа на съдебната власт, т. е. които поставя под съмнение нейната независимост, безпристрастност и почтеност, са дисциплинарно нарушение. По този начин законодателят е въвел изключително строги изисквания към поведението, към морала на магистрата. Магистратът е длъжен да поддържа и прилага високи стандарти на поведение и лично да ги спазва, така че моралният интегритет и независимостта на съдебната власт да бъдат запазени. С оглед на това личните контакти на жалбоподателя с лице, което в периода на избор на административни ръководители, има контакти и с други, кандидатстващи за ръководна длъжност в съдебната система магистрати, и с членове на ВСС, които контакти се осъществяват по идентичен за всички магистрати начин, създават у обществото убедително възприятие за непочтеност, а следствие на това и за зависимост на съдебната власт. Това е същността на извършеното от жалбоподателя, което уронва престижа на съдебната власт. Вярно е, че в мотивите си ВСС използва определени квалификации досежно контактите и лицето, с което те са осъществени, които се основават на негови лични качества, поведение и начин на живот. Но не тези квалификации, а същността на извършеното от жалбоподателя накърнява престижа на съдебната власт. Като е установил правилно извършеното от жалбоподателя административният орган е направил правилния извод, че с действията си Тодор Тодоров е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. За така установените нарушения ВСС е определил наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ - "понижаване в ранг за срок от две години". При определянето му административният орган е спазил разпоредбата на чл. 309 ЗСВ - взел е предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на жалбоподателя. Доводи за нарушение на чл. 309 от ЗСВ не се излагат и от жалбоподателя. Видно от изложеното, твърдяните от жалбоподателя отменителни основания не са налице. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Тодор Николов Тодоров следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд,