Решение № 4093 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 109/2022 г.

Решение № 4093 от 29.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 109/2022 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Нова стайл" ЕООД, гр. Пазарджик, чрез процесуален представител, срещу решение № 704/05.10.2021 г. по адм. дело № 745/2021 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за издаване на удостоверение за наличие на правно основание за ползване на имот, обективиран в писмо изх. № РД 12 - 05 - 174 -1/31.05.2021 г. на ВрИД началник на Общинска служба по земеделие - гр. Пазарджик. Касаторът поддържа в касационната жалба и в молба, че решението е неправилно - необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му, присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - началник на Общинска служба по земеделие - гр. Пазарджик (съгласно допусната поправка в наименованието му в открито съдебно заседание на 10.03.2022 г.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание иска оставяне на решението в сила и прави възражение за размера на адвокатския хонорар на другата страна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е взел предвид, че с обжалвания пред него акт на основание чл. 41, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) е отказано да се издаде удостоверение на "Нова стайл" ЕООД за наличие на основание за ползване на имот идентификатор 48876.40.23, находящ се в землището на с. Мокрище, общ. Пазарджик. АС е изложил мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган съгласно нормата на чл. 41, ал. 4 ЗПЗП вр. чл. 37 б ал. 5 ЗСПЗЗ, в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните правила. Прието е, че постановеният отказ е в съответствие с материалния закон и неговата цел. Няма спор по делото, че дружеството не е собственик, нито наемател на имота, а го е ползвал на основание договор за аренда, който е едностранно прекратен от собственика през м. 12. 2019 г. Дружеството е поддържало в жалбата, че упражнява право на задържане на имота, като обезпечение за насрещни свои вземания за извършени подобрения. АС е обсъдил принципно възможните хипотези на правото на задържане и е приел, че в случая не е налице нито една от изброените хипотези. Решението е правилно като краен резултат. С определение от 20.08.2021 г. на л. 82 от делото съдът е указал на страните тежестта на доказване и в частност на жалбоподателя, че на основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК е негова доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, посочени в жалбата, от които черпи за себе си благоприятни правни последици. При правилно разпределена тежест на доказване дружеството е следвало да докаже фактите, породили твърдяното от него право на задържане върху имота, за който арендният договор е прекратен през 2019 г. - преди стопанската 2020/2021 г., за която претендира имотът да му е бил на разположение по смисъла на чл. 36, пар. 5 от Регламент ( ЕС) № 1307/2013. Дружеството не е ангажирало каквито и да е било доказателства, поради което в съответствие с последиците от разпределението на тежестта на доказване е изводът на АС за липса на право на задържане върху имота. Няма спор, че жалбоподателят не е доказал и друго правно основание, регистрирано по реда на ЗСПЗЗ за процесната стопанска година. Предвид изложеното обоснован и законосъобразен е изводът на АС, че дружеството не е доказало, както правно основание за ползването на имота, така и същият да му е на разположение по смисъла на цитирания Регламент. Неоснователни са оплакванията на касатора, че АС неправилно не е приложил цитираната норма на Регламента. Напротив АС е обсъдил възможните варианти на право на задържане върху имота и е стигнал до обоснован извод предвид липсата на каквито и да е било доказателства в негова подкрепа, че твърдението на жалбоподателя е недоказано и липсват предпоставки да се приеме, че имотът е бил на негово разположение по смисъла на чл. 36, пар. 5 от Регламент ( ЕС) № 1307/2013. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение