Решение № 4136 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2016 г.

Решение № 4136 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8726/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Б." ООД, гр. Б., чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 3054 от 04.05.2016 г., постановено по адм. дело № 4408 от 2015 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 011306223/09.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция " ОДОП" - С. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните доказателства, включително проведената ССчЕ, установяват реалното извършване на спорните доставки. Сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил разясненията, съдържащи се в тълкувателно приложимото решение на СЕС по съединени дела С - 80/11 и С- 142/11 г., както и обстоятелството, че счетоводството му е редовно водено. Намира, че той не може да носи неблагоприятни правни последици от неизправността на доставчиците. Акцентира, че не са налице основания за преобразуване на финансовия резултат по реда на ЗКПО за процесните данъчни периоди. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба- Директорът на Дирекция " ОДОП" - С., чрез процесуален пълномощник, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт / РА/ № 011306223/09.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция " ОДОП" - С., с който на "Б." ООД е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 29 671.45 лв. по фактури, издадени от "ВХ Комерс" ООД, "Мувърс" ООД, "Ф. И." ООД и "Евро инерти - България" ООД, начислени са лихви за забава върху главницата по ЗДДС в размер на 19 570.06 лв. и по ЗКПО - в размер на 5 454.33 лв. За да достигне до извод за неоснователност на релевираното оспорване първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Предмет на доставките по спорните фактури са "превоз на баластра съгласно договор" и " изкоп с багер". В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на издателите на визираните фактури, при които изисканите документи не са представени. От ревизираното дружество са събрани договори за транспорт и документи за плащане - в брой и по банков път. Констатирано е, че доставчиците нямат кадрова обезпеченост за осъществяването на услугите. След анализ на ангажираните доказателства приходните органи са приели, че те не установяват реалното извършване на фактурираните доставки, поради което на ревизираното дружество следва да се откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит за тях. Този извод е мотивирал увеличението на финансовия резултат на дружеството за съответния данъчни периоди с разходите по спорните фактури. Така е определен размерът на следващия се корпоративен данък, без да е установен дължим такъв поради надвнесени суми и последователно им приспадане от вноски за следващи периоди. За несвоевременно внасяне на авансовите вноски за д. периоди 2007 и 2009 г. на осн. чл. 9 ЗКПО е начислена лихва за забава в размери съответно от 3532.11 лв. и 1922.22 лв. В хода на съдебното производство е проведена СсчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Експертът е посочил, че заключението му се основава само на осъществената проверка в счетоводството на ревизираното дружество. Уточнил е, че за плащанията, осъществени в брой, са издадени касови бонове и РКО, чиито дати не кореспондират по между си. Анализирайки в съвкупност събраните доказателства първоинстанционният съд е приел, че те не обосновават с необходимата степен на вероятност извода, че спорните доставки са реално извършени. Преценил е, че при наличните противоречиви данни за датите на плащанията и товарителници, в които не е посочено място на натоварване и разтоварване, наред с неустановеността на кадровата обезпеченост на доставчиците, не би могло да се формира заключението, че услугите са осъществени от издателите на фактурите и резултатът от тях е предаден на получателя. Поради това е счел, че законосъобразно с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по спорните фактури. Приел е, че разходите по тях не са документално обосновани и с тях правилно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е увеличен финансовият резултат на дружеството. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че ангажираните доказателства установяват главно и пълно реалното извършване на спорните доставки. Тяхното доказване, в качеството им на положителни факти от обективната действителност, е в тежест на ревизираното лице, тъй като то черпи благоприятни за себе си правни последици от осъществяването им. Този извод не се опровергава от мотивите, съдържащи се в решението по обединени дела С- 80/11 и С-142/11, които в унисон с практиката на СЕС не отричат необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. В Решението от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 СЕС подчертава, че "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Действително, трайно е разбирането на СЕС, че не е допустима национална практика, с която правото на приспадане на данъчен кредит се отказва поради неоткриването на доставчика на декларирания адрес или неустановеността на неговата кадрова, техническа и ресурсна обезпеченост. В случая обаче изводът, че спорните доставки не са реално осъществени, следва не само от констатираните нередности при доставчиците, а и от съвкупният анализ на представените от получателя писмени доказателства. При липсата на приемо - предавателни протоколи за предаване/приемане на резултата от услугите не би могло да се приеме, че са настъпили данъчни събития по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС. Визираните норми ясно обвързват данъчното събитие с изпълнението на поетото от доставчика задължение, а не с възникването на облигационното правоотношението, от което това задължение произтича. Поради това представените договори за транспортни услуги не установяват извършването им, а и не могат да се обвържат със спорните фактури поради липсата на конкретизация в тях. Изявления за получаване на стоките, чийто превоз е предмет на транспортните услуги, не се съдържат и в представените товарителници, в които единственият положен подпис е за "придружил товара", без да е ясно от кого е изпълнен той. Противно на твърденията в жалбата, в товарителниците не е посочено мястото на натоварване и разтоварване на стоките, нито те са придружени с пътни листове. Част от тях са с дати, които са последващи тези на спорните фактури, а сумарно посоченото количеството баластра в тях е по-малко от фактурираното. Относно фактурите, издадени от "Е. И. Б." ООД с предмет "изкоп с багер" също не е установено къде е извършен този изкоп и как резултатите от услугите са приети от получателя. При констатираните от експерта несъответствия между касовите бонове и издадените РКО за същите плащания обосновано първоинстанционният съд е приел, че те не са индиция за реалното извършване на доставките. В качеството им на частни документи представените протоколи за прихващане на взаимни задължения, част от които неподписани от насрещната страна, нямат достоверна дата и обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което като неподкрепени от други относими доказателства, също не сочат към извод за реалност на изследваните стопански операции. Напълно неотносимо към спора е оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не е съобразил представените протоколи обр. № 19, договори за възлагане на СМР и събраните гласни доказателства. Такива нито са допускани, нито приемани в хода на съдебното производство, а и спорните услуги са транспортни, а не строително- монтажни. Несподелима е тезата, че изводите на решаващия състав са обосновани само с неизрядността на доставчиците, тъй като не е установено получаването на услугите от получателя. Като е достигнал до заключението, че те не са действително извършени и законосъобразно с РА на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит за тях, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част следва да бъде оставено в сила. Съдебният акт не страда от касационни пороци и в останалата си част. При неустановеност на реалното извършване на доставките по спорните фактури, осчетоводените разходи за тях не са документално обосновани и с тях законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО е преобразуван в посока увеличение финансовият резултат на дружеството за съответната година. При констатираното невнасяне на авансовите вноски за 2007 и 2008 г., на основание чл. 9 ЗКПО, законосъобразно са начислени лихви за забава в посочените размери. Като е приел същото и е отхвърлил оспорването на РА и в тази му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, възлизащо на сумата от 2 170.88 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, 1 АПК Върховният административен съд, състав на Първо отделение