Решение № 13206 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2018 г.

Решение № 13206 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10100/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Рей Лифт ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. В. Луканов обжалва решение № 6900/28.05.2018 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 6514/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 250/20.04.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на атакувания съдебен акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като процесуално нарушение на съда се сочи необсъждане заключението на съдебно – техническата експертиза, прието без оспорване от страните. Твърди, че заключението установява наличие на съответствие между Документация – Технически досиета внесена от Рей Лифт ЕООД в Евросерт България ЕООД и Документация – Технически досиета, внесени от Престо Лифт ЕООД в ТУ София – Технологии ЕООД, което не е взето предвид от съда както и обстоятелството, че електрическите схеми на асансьорите, част от техническите досиета, внесени от Престо лифт ЕООД са разработени за Рей Лифт ЕООД и съдържат търговската марка на това дружество. Оплакванията за нарушение на материалния закон са по приложението на чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Според касатора неправилно съдът е приел, че не са взети конкретни мерки за запазване на информация, явяваща се производствена или търговска тайна. Твърди, че данни за конкретен режим на достъп до информацията и задължение за нейното съхраняване и опазване са представени от дружеството пред КЗК и с жалбата до съда. Счита, че узнатата от Р. К. производствена и търговска тайна е осъществена по начин, който е в противоречие на добросъвестната търговска практика и е увредил интересите на правоимащия конкурент Рей Лифт ЕООД. Сочи, че Престо лифт умишлено фиктивно е внесло заявления за сертифициране/узаконяване на вече сертифицирани от 2012 г. хидравлични товаро – пътнически асансьори. Твърди, че договорът от 01.08.2012 г. не е прекратен, а е налице едностранно неизпълнение от страна на Красин ООД, който отказва да приеме работата, извършена от Рей Лифт ЕООД, включително и след отстраняване на констатираните нередности. Искането е за отмяна на решението. Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрк. Ц. Кондиева оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски. Заинтересованата страна – Престо Лифт ЕООД, чрез адв. Пашова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в устните състезания по делото и в представен писмен отговор по жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 250/20.04.2016 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, с което се установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 31, по чл. 36, ал. 1 и по чл. 37, ал. 1 ЗЗК от страна на "Престо Лифт" ЕООД. За да отхвърли жалбата на Рей Лифт ЕООД, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум на КЗК и изискванията за форма и съдържание. Възраженията на дружеството – жалбоподател за нарушения на административнопроизводствените правила са отхвърлени като неоснователни с аргументи, че КЗК е провела всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните е осигурена възможност за участие в административното производство, а решението е надлежно мотивирано. По спазването на материалния закон, съдът е разгледал материалноправните предпоставки за ангажиране отговорност за нарушение на забраната за разгласяване на производствени или търговски практики по чл. 37, ал. 1 ЗЗК, на забраната за нелоялно привличане на клиенти по чл. 36, ал. 1 ЗЗК, на забраната за въвеждане в заблуждение по чл. 31 ЗЗК и на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК и е обосновал краен извод, че не са осъществени от Престо Лифт ЕООД. Решението е правилно постановено. Конкретните оплаквания в касационната жалба на Рей Лифт ЕООД са за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценката на заключението на съдебно – техническата експертиза и нарушение на материалния закон – чл. 37, ал. 1 ЗЗК и чл. 36, ал. 1 ЗЗК и са неоснователни. В мотивите на обжалваното решение не е обсъдено подробно в какво се състои установеното от вещото лице съответствие между техническите документации на хидравлични товаро – пътнически асансьора зав. № 75929 (производствен № KL 174512) и зав. № 75928 (производствен № KL 171588), представени от Рей Лифт ООД на ЛОС "Евросерт България" ЕООД и техническите досиета на товаро – пътнически хидравлични асансьори производствен № KL 174512 (зав. № 75929) и производствен № KL 171588 (зав. № 75928), представени от Престо лифт ЕООД на ЛОС "Лифт Сертификат ТУ – София", "ТУ – София – Технологии" ЕООД. Допуснатото от съда процесуално нарушение не променя крайните му изводи за липса на нарушение на правилата за лоялна конкуренция. Видно от заключението, експертът е установил съответствие в паспортните данни за уникални заводски номера на хидравличните цилиндри и на агрегатите за хидрозадвижване, които са еднакви и съответствие на електрическите схеми на асансьорите, съдържащи се в проверените технически досиета. Няма спор по делото, че хидравличните асансьори са произведени от Kleeman Hellas, Гърция и са доставени на Красин ООД в изпълнение на договор от 01.08.2012 г. сключен между Рей Лифт ЕООД – продавач, Kleeman Hellas, Гърция - производител и Красин ООД - купувач. От представените в преписката копия на електрическите схеми, описани от вещото лице е видно, че те носят логото на производителя Kleeman, а Рей Лифт ЕООД е посочен като клиент. Съгласно констативен протокол от 21.06.2013 г. на нотариус А. Шопова, вписана в Нотариалната камара под № 631, купувачът Красин ООД е разполагал с цялата техническа документация за двата хидравлични асансьора, която включва и тези електрически схеми. По делото липсват други данни и доказателства, които да сочат за създаден ограничителен режим на достъп и използване на информацията от техническата документация на асансьорите, за да се приеме, че същата представлява производствена или търговска тайна на Рей Лифт ЕООД, както е приел и първоинстанционният съд. При постановяване на решението е спазен материалния закон. По делото не е спорно, че Рей Лифт ЕООД и Престо Лифт ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК, които извършват стопанска дейност по доставка, монтаж и поддържане на асансьори и са в конкурентни отношения на съответния продуктов пазар. Съдът е разгледал последователно всички специални състави, предмет на оспореното решение на КЗК по чл. 37, ал. 1, чл. 36, ал. 1 и чл. 31 ЗЗК, както и общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК и правилно е приел, че оспореното решение на КЗК съответства на материалния закон. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗЗК установява забрана за узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съдът е съобразил легалната дефиниция на понятието производствена или търговска тайна по § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и законосъобразно е приел, че се касае за факти, информация, решения и данни, за които правоимащите са взели необходимите мерки за запазването им в тайна т. е. са въвели ограничителен режим на достъп и използване на информация от тази категория. За да се приложи забраната по чл. 37, ал. 1 ЗЗК преди всичко следва да се установи кои са конкретните факти, информация, решения и данни, до които предприятието е установило ограничен достъп и защита, както и кръга на лицата, които имат право на достъп и използване на такава информация. В случая по делото не е установено кои конкретни факти са производствена и търговска тайна на Рей Лифт ЕООД. Подписаната от Р. К. декларация от 10.12.2012 г. за конфиденциалност не отговаря на изискването за предприемане на специфични мерки за защита на информацията. Освен това по делото няма данни към момента на подписването й К. да е служител на Рей Лифт ЕООД. Представените от дружеството – касатор писмени доказателства пред КЗК и с жалбата до съда не установяват коя информация, в това число и техническата документация във връзка с изпълнението на договора от 01.08.2012 г. представлява търговска и производствена тайна, както и какъв е режимът на достъп и използването й, поради което законосъобразно съдът е приел, че не е изпълнен съставът на нарушението по чл. 37, ал. 1 ЗЗК. Правилно съдът е приел, че не е налице и нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на Престо Лифт ООД. Нормата предвижда забрана за осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. За разлика от общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, за да е осъществен състава на нарушение по чл. 36, ал. 1 ЗЗК се изисква настъпването на конкретен резултат. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че между Рей Лифт ЕООД и Красин ООД е възникнал спор по изпълнението на сключения между тях договор от 01.08.2012 г., който е предмет и на съдебен спор. Не се установява, че преустановяването на договорните отношения с дружеството – жалбоподател е в причинно – следствена връзка с поведението на конкурента Престо Лифт ЕООД, поради което правилно съдът е приел, че не е налице нарушение на забраната за нелоялно привличане на клиенти по чл. 36, ал. 1 ЗЗК. Нормата на чл. 31 ЗЗК установява забрана за въвеждане в заблуждение относно съществени свойства на стоките и услугите или начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. В процесния случай твърденията за разпространение на неверни сведения се основават на подадената от името на Престо Лифт ЕООД декларация до "Лифт сертификат ТУ – София" ЕООД, с която се декларира, че не е подавано заявление за оценяване съответствието на асансьор зав. № KL 174512 до друго лице за оценяване на съответствието. Правилно съдът е приел, че не се установява тази декларация да съдържа неверни данни, доколкото не са налице доказателства Престо Лифт ЕООД да е подавало друго заявление за сертифициране на посочения асансьор. Липсват данни и доказателства за поведение на конкурентното дружество изразяващо се в твърдения на неверни сведения или изопачаване на факти относно съществени свойства на асансьорите или начина им на използване, което да е довело до погрешна представа у потребителя и да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 31 ЗЗК, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Не се установява и нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. Правилно съдът е посочил, че от гледна точка на нелоялната конкуренция следва да се установи действие или бездействие на Престо Лифт ЕООД при осъществяване на стопанската му дейност, което да е в противоречие с добросъвестната търговска практика. В случая по делото е установено от една страна наличието на гражданскоправен спор от неизпълнение на договора от 01.08.2012 г., сключен между Рей Лифт ЕООД и Красин ООД, а от друга - се твърди неоснователно обогатяване на Престо Лифт ЕООД, което дружество възползвайки се от свършената от Рей Лифт ЕООД работа по същия договор е получило възнаграждение без основание, които са извън приложното поле на чл. 29 ЗЗК. По тези съображения, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия намира, че обжалваното съдебно решение е постановено в съответствие със събраните доказателства и материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ разноски следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 200 лева. На основание чл. 143, ал. 3 АПК на Престо Лифт ЕООД, в качеството му на страна, за която оспореният административен акт е благоприятен, следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 200 лева платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 26/09.10.2018 г. Водим от горното, Върховният административен със, петчленен състав на Първа колегия,