Решение № 3729 от 6.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от Д. Найдекова от гр. Панагюрище, за отмяна на влязло в сила определение 7037 от 13 юли 2022 г., постановено по адм. д. 5594/2022 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия и разпореждане 3193 от 05 април 2022 г. , постановено по адм. д. 1062/2022 г. на председателя на второ отделение на Върховния административен съд, с правно основание чл. 239, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 АПК. В писмен отговор министъра на правосъдието, изразява становище за недопустимост, алтернативно - неоснователност на искането за отмяна на определението и разпореждането. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, приема следното: Искането подадено от Д. Найдекова, на основание чл. 239, т. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 АПК , е за отмяна на определение 7037 от 13 юли 2022 г., постановено по адм. д. 5594/2022 г. от петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия и разпореждане 3193 от 05 април 2022 г. , постановено по адм. д. 1062/2022 г. на председателя на второ отделение на Върховния административен съд. С разпореждане 3193 от 05 април 2022 г. Върховния административен съд е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба на Д. Найдекова против определение 10378 от 13 октомври 2021 г., постановено по адм. д. 10010/2021 г. по описа на ВАС, с което тричленния състав е изпратил адм. д. 10010/2021 г. по описа на ВАС по компетентност на Административен съд София град и е прекратил производството по делото, образувано по жалба на Найдекова против отказ на зам. министъра на правосъдието да образува изпълнително производство за изпълнението на влязло в сила решение, постановено по адм. д. 6382/2017 г. по описа на ВАС, обективиран в писмо 94-Д-142 от 05 юли 2021 г. Председателят на второ отделение на ВАС е приел, че обжалваното определение не е от категорията актове, подлежащи на съдебен контрол, тъй като не прегражда развитието на делото и касае решаване на въпрос във връзка с подсъдността. С определение 7037 от 13 юли 2022 г., постановено по адм. д. 5594/2022 г. по описа на Върховния административен съд, е оставено в сила разпореждане 3193 от 05 април 2022 г. , постановено по адм. д. 1062/2022 г. на Върховния административен съд, като петчленният състав приема, че съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 и в случаите изрично посочени в закона. Посочено е, че с изричната законова разпоредба на чл. 135, ал. 8 е предвидено, че определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване. Разрешаването на спорове за подсъдност по АПК законодателят е уредил да се реализира по реда на чл. 135, ал. 6 АПК, поради което изводите за недопустимост на предприетото оспорване са законосъобразни. Съгласно правилото на чл. 237, ал. 1 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, т. е само съдебните актове, ползващи се със сила на присъдено нещо, респ. определенията, с които се препятства разрешаването на спора по същество. Разпоредбата на чл. 135, ал. 1 АПК овластява всеки съд сам да реши дали заведеното пред него дело му е подсъдно. С разпореждането, с което сезираният съд прекратява образуваното пред него производство и изпраща делото по подсъдност на друг съд, не се прегражда развитието на делото, тъй като спорът се насочва за разглеждане от компетентния съд. На основание чл. 135, ал. 2 АПК делото се смята за образувано от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си. В случая Административен съд София град, комуто делото е изпратено по подсъдност, го е приел и образувал съдебно производство по своя опис, в което, спорът ще намери разрешение по същество. С тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че определението и разпореждането, чиято отмяна е поискана, не са от категорията на влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото и са извън приложното поле на съдебните актове по чл. 237 АПК, поради което искането за отмяната им на основание чл. 239, т. 2, 4, 5 и 6 АПК е недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото - прекратено. По искането на молителката на основание чл. 4б от ЗДТ, да й бъде върната недължимо платената държавна такса в размер на 25 лева по сметка на ВАС, над размера на дължимата държавна такса от 5 лева, съдът приема, че таксата правилно е определена и същата не е надвнесена, тъй като съгласно чл. 242а АПК, за производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове се събира такса в размер 30 лв. за граждани, държавни и общински органи и 150 лв. за организации. Не се дължи такса от граждани по искане за отмяна по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В тази връзка искането следва да бъде оставено без уважение. При този изход на спора в полза на Министерство на правосъдието, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия