Решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г.

Решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Даниела Стоянова Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1243 от 02.12.2014 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на [фирма] с ЕИК [ЕИК] и със седалище и адрес на управление [населено място], подадена чрез адв. Е. Я. от АК [населено място], на въззивно решение от 16.05.2014 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 11003/2013 г. С това решение е потвърдено решение на Софийски районен съд, постановено на 11.06.2013 г. по гр. д. № 25277/11 г., в частта, с която са уважени предявените от Л. Н. Н. против [фирма] с ЕИК [ЕИК] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като въззивникът [фирма] е осъден да заплати на въззиваемата страна Л. Н. Н. сумата 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени във въззивното производство. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на заявената претенция. В пледоария по същество чрез процесуалния си представител адв. Я. заявява алтернативно искане за прогласяване нищожността на въззивното решение. Претендира присъждането на разноски. Ответната страна Л. Н. Н. в представен писмен отговор чрез адв. З. Г. Г. от АК [населено място] взема становище за неоснователност на жалбата. В пледоария по същество заявява искане за прогласяване нищожността на обжалваното въззивно решение. С цитираното по-горе определение № 1243 от 02.12.2014 г. е допуснато касационното обжалване на въззивното решение за проверка на неговата валидност. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Видно от съдебния протокол от откритото съдебно заседание, проведено на 17.03.2014 г., в което е завършено разглеждането на делото и същото е прието за решаване, въззивният съд е заседавал в състав: председател Ц. К. и членове - П. Т. и Е. П., като делото е докладвано от съдия П. Обжалваното въззивно решение е постановено в състав: председател Ц. К. и членове - П. Т. и Е. П., като делото е докладвано от съдия И. Изложеното обосновава извод, че обжалваното въззивно решение е нищожно. Съображенията за това са следните: Процесуалният закон не определя с отделен текст кое съдебно решение е нищожно, но следва да се има предвид, че по естеството си съдебното решение е едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение, което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на надлежно волеизявление. Към настоящия момент вече е дадено и задължителното тълкуване на въпроса, обективирано в решение № 668 на ВКС, I ГО, постановено по гр. д. № 1790/2009 г. Според същото съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Съгласно чл. 235, ал. 1 ГПК решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Съдебната практика трайно приема, че когато съдебното решение е постановено от състав, включващ съдия, който не е взел участие в състава на съда, провел публичното заседание, в което е завършено разглеждането на делото и то е прието за решаване, решението е нищожно като постановено от незаконен състав. В този смисъл са правните разрешения, дадени с решение № 668 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1790/09 г. на ВКС, I г. о., решение № 119 от 17.05.2013 г. по гр. д. № 1198/2012 г. на III г. о., решение № 182 от 01.07.2014 г. по гр. д. № 1535/2014 г. на I г. о. и др. В случая в съдебния състав, постановил въззивното решение, е взел участие съдията И., който не е участвал в последното публично заседание по делото. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 1 ГПК решението следва да бъде прогласено за нищожно, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по отношение на сторените в настоящото производство разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на трето гражданско отделение,