Решение № 7299 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2016 г.

ВАСVI отделение12.06.2017 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 40 от 24.03.2016 г., постановено по адм. дело № 25 по описа за 2016 г. на Административен съд - К. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7299 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5603/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - К. против решение № 40 от 24.03.2016 г. по адм. дело № 25 по описа за 2016 г. на Административен съд - К., с което е отменена заповед № КЖ 103810/26.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. К. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане), относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Н. А. Ш. от с. Л., обл. К., не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - К. е заповед № КЖ 103810/26.11.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. К., потвърдена с решение № РД03-4/08.01.2016 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП), гр. К., с която на Н. А. Ш. от с Л., обл. К., е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво по съображение за неизпълнение на условието по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП. С постановеното решение Административен съд - К. е уважил жалбата, след като обосновано е приел, че заявителката на социална помощ изпълнява законовото условие да не е прехвърляла чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. Този извод се основава на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че на 23.04.2015 г. заявителката е сключила договор за дарение на 1/10 идеални части от притежавани от нея селскостопански имоти с площ 25.5 дка, но на 28.10.2015 г. дарените идеални части са били върнати обратно в патримониума й чрез договор за дарение между същите страни и на същата дата тя ги е прехвърлила чрез договор за покупко-продажба. Съдът се е позовал на представеният по делото договор с дата 23.04.2015 г., с който страните по първия договор за дарение са се уговорили, че действителната им воля е за покупко-продажба на 1/10 ид. ч. от трите ниви за сумата 166 лв. В резултат на всички тези сделки, имащи за предмет едни и същи идеални части от имотите на заявителката, собствеността е била прехвърлена чрез покупко-продажба. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6а от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), приложима по силата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, социалната помощ се отпуска, ако лицата и семействата отговарят на допълнителното условие да не са прехвърляли чрез договор за дарение собствеността върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях през последните 5 години. В разглеждания случай е установено, че на 23.04.2015 г. Н. А. Ш. е дарила 1/10 идеални части от три селскостопански имоти на Н. М. М., но същия ден страните са подписали втори договор помежду си, в който са отразили действителната си воля за продажба на цена 166 лв. Представеният договор с характер на обратно писмо (контр летр) разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка за дарение с нотариален акт № 142, т. 2, дело № 329/2015 г. на нотариуса в съдебен район - РС - К., вписан под номер № 020 в Регистъра на Нотариалната камара. Не се спори, че представеното обратно писмо има автентичен характер и е подписано от страните, посочени в него. Привидните договори са нищожни на основание чл. 26, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, а основанието се предполага до доказване на противното. От значение за правото на социална помощ са и следващите настъпили обстоятелства, сочещи, че на 28.10.2015 г. дарените идеални части са върнати в патримониума на дарителката по силата на нов договор за дарение между страните и същия ден тя ги прехвърлила на Н. М. М., но чрез договор за покупко-продажба в нотариална форма. Към 30.10.2015 г. - датата на подаване на молба-декларацията за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, правните последици от дарението, извършено с нотариален акт от 23.04.2015 г., са били заличени. Собствеността върху идеалните части от селскостопанските имоти е била прехвърлена чрез договора за покупко-продажба, сключен на 28.10.2015 г. Лицето е изпълнявало допълнителното условие по чл. 10, ал. 1, т. 6а от ППЗСП във вр. с чл. 1, ал. 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, Административен съд - К. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 10, ал. 1, т. 6