Решение № 8769 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2022 г.

Решение № 8769 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2022 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" Шумен /ОДЗ Шумен/, чрез процесуален представител против решение № 163 от 18.11.2021 г., постановено по адм. д. № 293/2021 г. по описа на Административен съд Шумен /АС-Шумен/, с което е отменена негова заповед № РД-05-02-20/19.08.2021 г. С посочената заповед на А. Б. на длъжност - главен експерт в Общинска служба по земеделие Върбица към главна дирекция "Аграрно развитие" при ОДЗ Шумен, с ранг II младши, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ и служебното й правоотношение е прекратено на осн. чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски. В молба от 09.09.2022 г. прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и моли адвокатският хонорар да бъде намален до минималния размер. Ответната страна- А. Б., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага в писмен отговор и писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС-Шумен е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по чл. 3, ал. 3, т. 21 от Устройствения правилник на Областните дирекции "Земеделие", но при неспазване на установената форма и в противоречие с материалноправните разпоредби. По отношение процесуалната законосъобразност на заповедта съдът е счел, че формално е спазена процедурата, предвидена в чл. 95-97 от ЗДСл. АС-Шумен е приел, че двумесечният срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл, който тече от откриване на нарушението е спазен, но едногодишният срок по посочената разпоредба, който тече от извършване на нарушението, към датата на издаване на заповедта е изтекъл. Съдът е намерил, че в привидно обстоятелствената и многословна част на процесния акт липсва конкретно описание на нарушенията, за които на държавния служител е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание, както и липсват конкретни доказателства, които го потвърждават. Според съда в нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДСл заповедта не съдържа описание на извършените от Б. нарушения с дата, място и обстоятелства, при които са допуснати, не са посочени и доказателствата, които ги установяват, както и служебните задължения, които са били виновно нарушени. Достигнал е до извод, че непосочването на времето на извършване на дисциплинарните нарушения, както и неизлагането на конкретни мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено, представлява самостоятелно основание по чл. 146, т. 2 от АПК във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗДСл за отмяна на обжалваната заповед, и това нарушение води до невъзможност да се установи спазване на преклузивните срокове по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, както и нарушава правото на защита на държавния служител. На следващо място съдът е приел, че от заповедта не става ясно за кое конкретно дисциплинарно нарушение наказващият орган е наложил наказанието "уволнение" или е приел, че всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на това най-тежко дисциплинарно наказание. Според АС-Шумен процесната заповед е обемна и напълно възпроизвеждаща констативен протокол от 31.05.2021 г. Като резултат съдържа множество неотносими факти и обстоятелства, но без да съдържа цялостна обосновка и ясни и пълни мотиви за налагане на дисциплинарното наказание. Направен е извод, че то този начин е нарушено правото на защита на държавната служителка. По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед съдът е приел, че същата е наложена и в нарушение на материалния закон, тъй като в процесния случай предвид нарушените изисквания на чл. 97, ал. 1, т. 5 ЗДСл не се установява неизпълнение на конкретни служебни задължения от страна на жалбоподателката или действия, превишаващи нормативно установената компетентност на държавния служител. Съдът е счел, че актът е издаден в нарушение на чл. 91 от ЗДСл, като липсва обсъждане на настъпилите вредни последици за държавната служба или за гражданите, на формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. Решението е правилно като краен резултат. В настоящия казус на служителката е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за системни нарушения на нормативно определените й служебни задължения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДСл, извършвани в периода 2018-2021 г. Визираните нарушения са извършени чрез действия и бездействия под формата на неизпълнение на служебни задължения, забава изпълнението на служебни задължения и неспазване кръга на служебните правомощия. Според АО нарушенията се изразяват в това, че в качеството си на главен експерт в Общинска служба по земеделие Върбица към главна дирекция "Аграрно развитие" при ОДЗ Шумен Б. е допуснала: пропуски и грешки при работата си с програмата Кадис 6 споразумения при разпределението на белите петна в землищата на община Върбица, в резултат на което споразуменията, публикувани в сайта на ОДЗ Шумен, не кореспондират с Регистъра за ползване на имоти по чл. 72, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСП33/; нередовности при приемане и входиране на декларации и заявления по чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ, в т. ч. работа с чужда парола; нередовности в досиетата с копия на договори за наем и приложените удостоверения за наследници. Като част от дисциплинарните нарушения, вменени на държавната служителка, са описани такива извършени в качеството й на член на комисията по чл. 37в от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСП33/. При тези данни законосъобразно е заключението на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед на директора на ОДЗ Шумен липсва конкретно описание на всяко от възприетите за извършени от наказаното лице дисциплинарни нарушения, датата и мястото, на което са извършени, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, което води до невъзможност да се установи кога и какви дисциплинарни нарушения е извършила ответницата по касация и за кои от тях може да се ангажира дисциплинарната отговорност, в качеството й на държавен служител в ОДЗ Шумен. Споделя се извода на съда за допуснато нарушение от АО на чл. 94, ал. 1 от ЗДСЛ, според която разпоредба дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В процесния случай извършените деяния от служителка Б. не са уточнени и конкретно датирани, а са общо определени като извършени през периода 2018-2021 г. Предвид датата на издаване на заповед №РД-05-02-20/19.08.2021 г., а именно 19.08.2021 г., е безспорно, че за нарушения, извършени преди 19.08.2020 г., едногодишният срок по чл. 94, ал. 1, предл. второ за налагане на наказанието е изтекъл. Не се кредитират доводите на касатора, че процедурата, предвидена в чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ, е специфична и трудно може да се обвърже със срок. Цитираната разпоредба урежда реда за съставяне на проект за разпределение на ползването на земите по масиви, в случаите когато между ползвателите не се постигне споразумение за създаване на масиви за ползване на земеделски земи, както и за земите, които споразумението не обхваща, и същата е неотносима към императивното правило на чл. 94, ал. 1 ЗДСл предвид характера на вменените нарушения на служителката, извършвани чрез действия и бездействия в продължителен времеви интервал. При установеното неспазване от административния орган на преклузивния срок по чл. 94, ал. 1 ЗДСл само на това основание оспорената заповед е следвало да се отмени, без да се изследва материалната й законосъобразност. Предвид установеното съществено нарушение на правилата в процесното дисциплинарното производство, останалите мотиви на АС-Шумен не се обсъждат. На следващо място обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Шумен е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК, като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, включително показанията на свидетелите Й. и К. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Предвид изложеното, решението на АС-Шумен, като постановено при липса на соченото от касатора отменителното основание по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на А. Б. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 31.08.2022 г. за правна защита и съдействие с адвокат Д. Русева, при уважено възражение за прекомерност предвид обема на осъщественото представителство, фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на предвиденото възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение