Решение № 8180 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2018 г.

Решение № 8180 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Миленов Митев, понастоящем с адрес: Затвора – [населено място] срещу Решение № 43 от 8.03.2018 г., постановено по адм. дело № 113/2017 г. на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от него, срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, като в касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") чрез юрк. С. Тенева дава становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. В писмено становище иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Стара Загора се е развило по исковата молба от М. Миленов Митев, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), гр. София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил искове по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, както следва – иск за присъждане на сумата от 70 000 лeва – обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в епилепсия, загуба на паметта, хронично объркване, стрес от трудова злополука, настъпила на неуточнена дата през 2014 г., неосигурени медицински грижи и тормоз, както и иск за общо 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни психически, емоционални и физически изживявания и състояния, вследствие действия и бездействия на служители на ответника от Затворническо общежитие "Черна гора" към Затвора Стара Загора по неосигуряване достатъчно жилищна площ, нормални битови и санитарно-хигиенни условия в периода 1.01.2013 г. – 27.02.2015 г. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявените от Митев против ГД "ИН" искове за присъждане на обезщетение в общ размер на 90 000 лева за причинени му неимуществените вреди по време на изтърпяване на наложеното му наказание "лишаване от свобода" в периода от 1.01.2013 г. – 27.02.2015 г., вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на ЗО "Черна гора" – гр. Стара Загора, като неоснователни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация в периода на настаняване на ищеца в ЗО "Черна гора", от които да произтичат твърдените за причинени неимуществени вреди. М. Миленов Митев не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на твърдяните то него обстоятелства. Решението е валидно, допустимо и правилно, но в частта за разноските е неправилно и в тази част ще следва да се отмени. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В случая не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен правилният краен извод за неоснователност на предявените искове, при неустановяване на сочените в исковата молба обстоятелства, от които ищеца извежда причинени неимуществени вреди. По отношение на първата исковата претенция за присъждане сумата от 70 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – епилепсия, хронично объркване, загуба на паметта и стрес, следствие трудова злополука през 2014 г., неосигурени в периода на задържане в ЗО "Черна гора" медицински грижи и от тормоз, съдът правилно е приел, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки, предвидени в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. С доказателствата по делото е установено, че ищецът страда от епилептично заболяване, но то не е в причинна връзка с твърдяната злополука настъпила при или по повод административна по естеството си дейност, осъществявана от затворническата администрация, тъй като завода за тухли в близост до ЗО "Черна гора" е престанал да функционира от 2010 г., а Митев никога не е работел в него, нито към домакинския щат на ЗО, както и по време на процесния период не е упражнявал никаква трудова дейност. На следващо място, правилен е изводът на съда от първата инстанция, че не е налице нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС – лишаване на ищеца от медицинско обслужване. По делото пред първоинстанционния съд не се доказва да не са му предоставяни грижи или лекарства, нито ищеца да е бил тормозен, вследствие на което да му е причинено увреждане на здравето. В исковия период медицинското обслужване в ЗО "Черна гора" се е осигурявало от медицински фелдшер на щат към затворническото общежитие, като медицинските прегледи на лишени от свобода са се извършвани от него всекидневно. По делото не е установено също ищецът да се е нуждаел, но да не е получил лекарства или грижи, напротив с оглед на назначената му антиконвулсивна терапия по повод припадъците, диагностицирани в началото на 2014 г., същия е приемал "Трилептал" и "Депакин" ежедневно под контрол на медицинско лице, като в периода 14.04.2014 г. - 8.05.2014 г. му е проведено лечение с антипсихотични медикаменти в Психиатрично отделение на СБАЛЛС Ловеч с диагноза "личностово разстройство". Съдът правилно е приел за напълно недоказани изявленията на ищеца, че е бил бит, тормозен, унижаван от служители на ответника. Във връзка с изложеното, правилно е отхвърлен искът в тази част. По отношение на втората исковата претенция, за сумата от общо 20 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди – негативни психични, емоционални и физически изживявания и състояния, без да имат характер на увреждания на здравето, сочени като резултат от незадоволителни санитарно-хигиенни и битови условия в ЗО "Черна гора", съдът правилно е приел същата за неоснователна и недоказана и я е отхвърлил. Видно от доказателствата по делото, съдът е извел правилен и законосъобразен извод, че не е налице нито един от елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за претърпени от ищеца неимуществени вреди от естество на негативни психо-емоционални и физически състояния в резултат от незадоволителни санитарно-хигиенни и битови условия в ЗО "Черна гора". Доказателствената тежест лежи върху ищеца и касатор в настоящото производство, а не върху ответника, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, който с допустимите по ГПК доказателства и доказателствени средства трябва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на незаконосъобразно бездействие, което го е увредило, което в случая не е сторено. С касационната жалба не се навеждат твърдения, различни от обсъдените в мотивите на съда, нито се сочат нови писмени доказателства. С оглед на гореизложеното настоящата касационна инстанция счита, че първоинстанционния съд е извел обоснован и законосъобразен извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната неправилност на обжалваното решение. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в тази част. Неправилно е решението единствено в частта, с която възнаграждението за юрисконсулт, поради отхвърляне на иска, се възлага в тежест на ищеца. Специалният закон съдържа специални процесуални правила относно отговорността за разноски, които дерогират приложението, както на чл. 143 АПК, така и нормите на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, при отхвърляне на иска ищецът дължи единствено заплащане на разноските по производството, но не и възнаграждението за адвокат или юрисконсулт на ответната страна, ако тя е била представлявана от такъв. В тази част решението като неправилно следва да се отмени. Във връзка с горното, направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение