Решение № 6007 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2017 г.

Решение № 6007 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4130/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Д-р Б. Ш." АД, гр. С., представлявано от изпълнителния директор срещу решение № 89/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 2/2017 г. по описа на Административен съд - С., в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-562/20.12.2016 г. на директора на РЗОК - С., от точка 2 до точка 17, за стойността над 200 лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По т. 2 и т. 3 от заповедта касаторът излага доводи за неправилно приложение на чл. 99, ал. 3 от Закона за здравето и чл. 157, ал. 1 и ал. 2 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Развити са съображения, че по т. 5-12 от заповедта не е конкретизиран предмета на нарушението, липсва описание на факта, въз основа на който органът приема, че е нарушено изискването за работа с финансова или медицинска документация. По т. 13-17 от заповедта касационният жалбоподател поддържа становище, съобразно което вменените му нарушения следва да са обект на друга проверка от различни органи - медицински одит по чл. 116б, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Мотивира извод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение и в частта за разноските, като намира, че същите са присъдени при липсата на валидна претенция. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени постановения индивидуален административен акт в обжалваната част. Претендира присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции. Ответникът - Директор на Районна здравноосигурителна каса - С. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-562/20.12.2016 г., издадена от директора на РЗОК - С. на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 270, ал. 1 и чл. 258, ал. 1, т. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК във връзка с извършена проверка по заповед № 21/РД-08-461 от 22.11.2016 г. на директора на РЗОК-С. и връчен протокол № 21/РД-11-239 от 25.11.2016 г., с която от точка 1 до 17 е наложена санкция - финансова неустойка, в частта й от 1200 лева (хиляда и двеста лева) до 4 400 лева (четири хиляди и четиристотин лева). С първоинстанционното решение, съдът отменя заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-562/20.12.2016 г. на директора на РЗОК - С., в частта по т. 1, с която е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение по чл. 151, ал. 1, т. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., вр. чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗО като незаконосъобразна и отхвърля жалбата МБАЛ "Д-р Б. Ш." АД, гр. С. срещу заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-562/20.12.2016 г. на директора на РЗОК - С., в останалата част, като неоснователна. След съвкупната преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на процесуалните правила за неговото издаване. Изведено е, че видно от диспозитива на заповедта с посочване на санкционните норми за всяко нарушение е наложена санкция в минимума, т. е. по 200 лв. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Наведените от касатора доводи досежно т. 2 и т. 3 от заповедта са неоснователни. Първоинстанционният съд правилно приема, че не само в хипотезата на КП № 72 се касае за спешна хоспитализация. Законосъобразен е изводът, че КП № 71 макар и да не съдържа индикации за спешна хоспитализация предвижда алгоритъм в случаи на спешност. Съгласно нормата на чл. 157, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г., в случаите, когато диагностичната и/или лечебната дейност не може да бъде постигната в условията на извънболничната помощ, ЗОЛ може да бъде насочено съгласно Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ с "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" за хоспитализация в лечебно заведение - изпълнител на БМП. В ал. 2 се пояснява, че преценката по ал. 1 се извършва от лекар, лекар по дентална медицина от лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ, като в условията на спешност същата може да бъде извършена и от дежурен екип в ЦСМП или от лекар в структура за спешна медицинска помощ на лечебно заведение, сключило договор с НЗОК, към което пациентът се е самонасочил. Точки от 5 до 12 в заповедта, касаят идентични хипотези на различни КП, свързани с оперативна дейност. По силата на чл. 189, т. 11 от НРД 2015 предоперативната епикриза с анестезиологична и други предоперативни консултации, както и оперативният протокол, е задължителна част от медицинската документация за всяка КП с оперативна дейност. Видно от представените писмени доказателства не е налице такава по посочените в заповедта ИЗ-та. Неоснователни са възраженията на касатора за липсата на яснота по отношение предмета на нарушението, обусловена от липсата на констатиран факт. Оспореният акт съдържа подробни мотиви, в които са изложени фактическите и правните основания за издаването му. Адресатът на акта е подал жалба по съдебен ред, като правата му на защита не са били ограничени или нарушени. Установените, в частта по т. 13-17 от заповедта, случаи касаят различни пациенти по КП № 197 с диагноза "Илеус"-чревна непроходимост, при които окончателната диагноза с която е изписан пациента не се потвърждава от извършената обзорна Рьо-графия. Вменено е нарушение по чл. 189, т. 7 вр. чл. 183 от НРД 2015 за медицинските дейности. Първоинстанционният съд правилно приема, че нормата на чл. 189, т. 7 въвежда като задължителен компонент на КП поставяне на окончателна диагноза. Обоснован е изводът, че горната норма, съпоставена с привръзката към чл. 183 НРД 2015, с която изпълнителят на БП в процеса на диагностика, лечение и обслужване на пациента се задължава да прилага утвърдени начини на действие, съобразени с указанията за клинично поведение в КП сочи на извършено нарушение, с оглед неизпълнение изискването на т. 3, раздел II от КП № 197. Неоснователни са касационните оплаквания за липсата на специални знания както на проверяващите, така и на наказващия орган, които да им позволят да преценят дали поставената диагноза се потвърждава, дали е правилна и дали лечението е успешно. В протокол № 21/РД-239/25.11.2016 г., съставен от извършилите проверката лица, се съдържат подробни констатации и съображения по всяко от посочените нарушения. Неотносими към предмета на спора са развитите съображения от касатора, съгласно които вменените му нарушения следва да са обект на друга проверка от различни органи - медицински одит по чл. 116б, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗ или проверка от прокуратурата, поради което не следва да се обсъждат. Неоснователни са възраженията на касатора относно неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските, които счита, че са присъдени при липсата на валидна претенция. Видно от протокол от проведено открито съдебно заседание от 07.02.2017 г., процесуалният представител на директора на РЗОК представя списък с разноски по чл. 80 ГПК, който е приложен на страница 114 от първоинстанционното дело. С оглед на изложеното, касационната инстанция намира произнасянето на съда в частта за разноските за правилно и законосъобразно по валидно предявена претенция. Предвид горното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,