Решение № 2695 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2018 г.

Решение № 2695 от 22.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3077/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ П. срещу решение № 120 от 19.01.2018 г. на Административен съд П. по адм. дело № 2970 от 2017 г. С него се отменя решение № 2153-15-210/11.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ П. и потвърденото с него разпореждане № 151-00-4301-3/5.09.2017 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ П., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по заявление вх. № 151-00-4301/16.05.2017 г. на М. Недев до ТП на НОИ П. е върнато делото като преписка на ръководителя по осигуряването на безработицата при ТП на НОИ П. за ново произнасяне съобразно даденото в мотивите тълкуване по прилагането на закона. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, М. Недев чрез процесуален представител адвокат Баев взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на М. Недев срещу цитираното решение и разпореждане, с които се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по негово заявление в ТП на НОИ П. Установено е от доказателствата в административната преписка, че Недев е работил като наето лице от работодател във Великобритания и последният му период на заетост е от 28.04.2014 г. до 17.02.2017 г. Същият не е женен, няма деца, не притежава собствено или наето жилище в Р. Б., декларирал е, че през периода на последната заетост роднините му живеят в Р. Б. и възнамерява трайно да се установи в България. Спорът е относно паричното обезщетение за безработица, когато жалбоподателят е работил, респективно бил осигурен в К. В. По преписката са приложени като доказателства декларация от Недев относно определянето на пребиваването във връзка с прилагането на чл. 65/2 от Регламент ЕО № 883/2004 г. Административния орган е приел разглеждане на заявлението с оглед приложимите разпоредби на на чл. 61 - 65 от регламента и чл. 54а - 54б от КСО и след като приел, че не се доказва по безспорен начин пребиваване на територията на Р. Б. е предприел действия за снабдяване със структуриран електронен документ U002, U004 и U006 от Великобритания. Недев е представил в ТП на НОИ П. преносим документ U1, издаден от компетентната институция във Великобритания за удостоверяване на осигурителни периоди, доход от последна заетост и причина за прекратяване на правоотношението му. При произнасяне по заявлението е постановен отказ поради недоказано място на пребиваване в Р. Б. Съдът отменил отказа по съображенията че Р. Б. като част от ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност каквито правила съдържат Регламент ЕО № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. в сила от 1.05.2010 г. и Регламент ЕО 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент ЕО № 883/2004 г. Съгласно правилата на цитираните регламенти в частта относно обезщетението за безработица е изведен правен извод, че компетентен да се произнесе по заявлението е ТП на НОИ П., която следва да вземе предвид осигурителния стаж и доход във Великобритания. Решението е правилно. Г. 6 от Регламент ЕО № 883/2004 г. съдържа правилата относно обезщетението за безработица като в чл. 61 се съдържат правилата за сумиране на периоди за осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, чл. 62 е относно изчисляване на обезщетенията. В чл. 65, ал. 2 от регламента е посочено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице е пребивавало в държава - членка, различна от компетентната държава членка и което продължава да пребивава в тази държава членка или се завърне в тази държава членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата членка на пребиваване. Въпросът относно пребиваването е уреден в чл. 11 б. "й" от Регламент ЕО № 883/2004 г. като "пребиваване означава мястото, където лицето обичайно пребивава". Елементите за определяне на пребиваването се съдържат в чл. 11 от Регламент ЕО № 987/2009 и се изразяват в преценката на продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки, положението на лицето включително естеството и специфичните характеристики на упражняване на дейност по специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянния характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, жилищното положение на лицето, намерението на лицето, особено причините за преместването се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. В случая е налице завършен период на заетост с прекратен трудов договор и намерение за пребиваване в Р. Б. на български гражданин и декларация, приложена на л. 68 относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент ЕО № 883/2004 г. Тези факти, установени с доказателствата по преписката водят до несъмнен правен извод, до който е достигнал и съдът в обжалваното решение, че заявлението за отпускане на обезщетение следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. П. изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 840 лева съгласно приложеното пълномощно и списък на разноски. Воден от горното Върховен административен съд шесто отделение