Решение № 4345 от 25.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Варна срещу Решение 1383 от 01.11.2022 г., постановено по адм. дело 917/2022 г. по описа на Административен съд Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ЕТ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Юг- Д-р В. Георгиева със седалище в гр.Варна срещу Заповед за налагане санкции РД-11-220/6/ от 28.03.2022г. на Директор на РЗОК Варна, с която са наложени общо десет броя санкции(т. 1 до т.10) финансова неустойка в размер на по 100 лева за извършени нарушения на чл.218 ал.2,т.IA т.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г.. Претендира разноски. Ответникът ЕТ Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ-Юг- Д-р В. Георгиева оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател Заповед, първостепенният съд е приел, че органът неправилно е приложил материалния закон, като е наложил общо 10 бр. санкции финансова неустойка на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ, вместо една единствена такава за извършените еднакви по вид нарушения. Настоящият касационен състав не споделя тези изводи. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Касае се за десет случая, засягащи различни ЗОЛ, в чиито здравни(медицински) досиета, които следва да се съхраняват в кабинета на лекаря, не са открити екземпляри от амбулаторни листове на хартиен носител, подписан от тях и ОПЛ, за извършени консултативни прегледи на определени дати. При извършена планова, самостоятелна, тематична проверка в амбулаторията на д-р Георгиева в гр.Варна от страна на органа е прието, че са били осъществени от нейна страна общо десет нарушения на посочената норма на чл.218 ал.2,т.IA т.1 от НРД за медицинските дейности за 2020-2022 г., поради което и за всяко едно от тях е било наложено и съответно наказание това по чл.416 ал.1 от същия НРД финансова неустойка в размер на 100 лева. В тази връзка първоинстанционният съд е обосновал теза, че в случая не е следвало Директор РЗОК Варна да налага десет отделни санкции, след като с макар и отделните деяния, се покрива един и същ състав на нарушение, извършено от един и същ лекар. Аргументирал се е с позоваване на разпоредбите на 74 ал.5 ЗЗО, според която в подобни случаи Директорът на съответната РЗОК издава заповед, с която налага санкция. , а не санкции, както и по аргумент от противното на новелата на чл.412 ал.3 от приложимия НРД, според която При констатирани нарушения, извършени от различни лекари от лечебното заведение изпълнител на извънболнична помощ, за всяко едно от тях се налага съответната санкция . Настоящият касационен състав не споделя тези изводи по приложението на материалния закон. На първо място ясно е правилото по чл.412 ал.2 от същия НРД, че за всяко констатирано нарушение са прилага съответна по вид и размер санкция. Това правило за този вид санкционна дейност(по понасяне на определена по вид юридическа отговорност)всъщност е проявление на принципното положение, опредметено и в нормата на чл.18 ЗАНН, сочеща, че при осъществени с едно деяние няколко административни нарушения или ако едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. Т.е. макар тук санкционната дейност по ЗЗО и НРД да се реализира посредством Заповед за налагане на санкции, която се контролира от съда по реда за оспорване на индивидуалните административни актове, то белезите и принципите на отговорността в двата случая са идентични. И това е уредено собствено в чл.412 от НРД, който с разпоредбата на ал.3 само изрично разглежда и хипотеза, при която различни лекари извършват нарушения(т.е. даже няма изискване те да са от един и същи вид), респ. на санкционираното лечебно заведение ще се наложат санкции за всяко едно от тях. Но това не означава, че когато един лекар от това лечебно заведение извършва множество(при това и различни) нарушения, то ще се наложи една санкция. Ако изложеното бе вярно, то пита се, за извършени нарушения от д-р Георгиева, които покриват различни състави на нарушения, то каква/и санкция/ии ще се приложат спрямо лечебното заведение. Или изводите на първоинстанционният съд не могат да се споделят, още повече, че ал.3 не стеснява приложното си поле собствено до деяния, покриващи един състав на нарушение. Тълкуването, направено от административния съдия, не дава отговор и в хипотеза, при която органът е издал десет отделни заповеди за прилагане на всяко едно от вменените нарушения по обжалваната сега единствена такава, или за случай, ако впоследствие се открият при друга/и проверка/и и още липсващи амбулаторни листове в медицински досиета на други пациенти на този ОПЛ(тъй като са били проверени само 30 досиета на случаен принцип) дали и те ще са обхванати от вече наложеното единствено наказание. Или прилагането на материалния закон в случая не може да зависи от начина на осъществяване на контролната дейност на Касата(дали наложените санкции са реализирана в резултат на една или на тридесет отделно разпоредени проверки). Освен това, ако и както е развито виждането на административния съдия, налагането на десет вместо на една санкция, всъщност обосновава извод за цялостна отмяна на акта на Директор РЗОК Варна, а не само за неговото изменение. Консеквентно настоящият състав приема, че в случая неправилно е приложен материалния закон, което е нарушение по чл.209 т.3 АПК В резултат на това неправилно прилагане на закона обаче е налице ситуация, при която административния съдия не е разгледал, респ. не се е и произнесъл по законосъобразността на всяка една от наложените санкции финансова неустойка , вкл. и досежно определените им конкретни размери от по 100 лева, които не са на специалния минимум. Доколкото дължимата от първоинстанционния състав съдебната преценка относно правилното определяне на размера на наложената санкция "финансова неустойка", представлява проверка и за законосъобразност на акта (с оглед на дефинираната в чл.72 ал.1 ЗЗО цел и предвид предписанието на чл.6 ал.1 и ал.2 АПК, съгласно което административните органи следва да упражняват своите правомощия по разумен начин и справедливо, а издаваните от тях административни актове не трябва да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която преследват), то липсата на такава в настоящия случай, в рамките на отделно приложени санкции, не дава възможност и на касационния състав за първи път да излага аргументи в тази насока. Или налице е основанието по чл.221 ал.1 във вр. с чл.222 ал.2, т.1 АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото на Административен съд Варна, за разглеждане от друг съдебен състав, който следва да извърши проверка на оспорения акт, съобразно изложеното по-горе. По разноските. На основание чл.226 ал.3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по въпроса с разноските по настоящото дело. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение