Решение № 5983 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 245 от 18.02.2025 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. 5/2025 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 301-ФК/04.12.2024 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Ц. относно твърдението му, че продадената стока е негово собствено производство, както и, че не е установено противното на документираното с Протокола за проверка от 09.11.2024 г. Изтъква, че продължителността на срока за запечатване на обекта е съобразена с тежестта на административното нарушение и с обстоятелството, че за целия ден на проверката не са издавани фискални касови бележки нито от ФУ, нито от ръчен кочан. Намира, че налагането на ПАМ на посоченото основание не е обвързано със съставянето на АУАН и НП, а с обективното извършване на посоченото нарушение. В тези насоки излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявената жалба, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Стройрем ЕООД, гр. Шумен, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на предявената жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Шумен е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ 301-ФК/04.12.2024 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Варна, с която е разпоредено запечатване на търговски обект Ракиджийница Дивдядово, стопанисван от Стройрем ЕООД, находящ се в гр.Шумен, [жк], и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Според фактическата установеност, възприета от първоинстанционния съд, на 09.11.2024 г. в търговския обект е извършена проверка от органи на НАП, при която е установено, че за извършена контролна покупка на 10 литра спиртна напитка /ракия/ на стойност 90 лева. Тази сума е платена в брой от проверяващия В. А. М. на Р. В. Ц., който е приел плащането в обекта, не е издал фискален касов бон от наличното и въведено в експлоатация в обекта ФУ или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушениe на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС в тежест на търговеца е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Според административния орган, продължителността на мярката е съобразена с тежестта на конкретното нарушение, както и с наличието на други нарушения на Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Подчертал е също, че целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекия резултат е правилно отразяване на оборота, а индиректният осуетяване настъпването на вреда за фиска. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт, като е приел, че заповедта е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Посочил е, че извършването на нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен начин. Изтъкнал е, че извършилото продажбата лице не е служител на Стройрем ЕООД, а продадената стока ракия е негова лична собственост, поради което за извършеното нарушение неправилно е ангажирана отговорността на търговското дружество. Също така, според решаващия състав е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, като изложените мотиви са еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1, б.а от ЗДДС, независимо от конкретно определения срок за нейното налагане. На следващо място, съдът е приел, че заповедта не е съобразена с Решение С-97/21 на СЕС и с принципа на съразмерност. В тази връзка се е позовал на инициираното срещу дружеството административно наказателно производство и е съобразил, че кумулирането на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС, издадена в рамките на административно производство, което е отделно от вече започналото административно - наказателно производство, е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта ѝ, преценявана съвкупно с тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на дружеството административно нарушение, ще съответства на тежестта на нарушението по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. След анализ на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. В този аспект той правомерно е съобразил представеното по делото Наказателно постановление 800514-F797249/04.12.2024 г., издадено от Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което за установено нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., наСтройрем ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. При тази фактическа установеност, обосновано решаващият състав е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в колизия с тълкувателно приложимото Решение на СЕС по дело С-97/21. С него се разяснява, че според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost, С-117/20, т. 24 и др.). В случая, за едно и също нарушение са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 ЗДДС) и макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание нейната санкцията, то като краен резултат всъщност се е достигнало до кумулиране на две мерки с наказателноправен характер. В Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС подчертава, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Поради това, необоснована е тезата на касатора, че налагането на ПАМ на посоченото основание не е обвързано със съставянето на АУАН и наказателно постановление. В случая е допуснато именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на Стройрем ЕООД, което е достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Отменяйки същата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и направеното искане, Националната агенция по приходите следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените разноски за касационното производство, възлизащи на сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първо отделение